Кръгла годишнина на атлетка-чаровница

„Морското момиче“ Лиляна Панайотова – на 70!

Не е за вярване – една от най-галантните и чаровни атлетки на България въобще – Лиляна Панайотова – днес навършва цели 70 лазарника…..

Родена във Варна на 17 март 1956 г., Лиляна е забелязана случайно на едно училищно състезание и откривателят й – вездесъщият Марин Димитров – доста време не може да осъзнае на каква истинска перла е попаднал.

Едва на 13 години, Панайотова грабва първия си медал – сребърен – на 60 м преп. (9.2), когато побеждава съпернички с една година по-големи от нея. На следващата 1970 г. спортната общественост у нас не може да се начуди и нарадва на удивителния талант (както с охота я наричат журналистите). Лиляна (едва в пионерска възраст) поставя републикански рекорд за жени (!!!) на 60 м на открито – 7.5 сек., а в добавка печели титлата и на скок дължина при пионерките с 5.62 м! Радостта и възторгът продължават и през 1971 г., когато Панайотова чупи рекордите един след друг – 100 м 12.0, 200 м 24.7, скок дължина 5.95 м и 100 м преп. 14.6.

„Много хубаво не е на хубаво” е казал народът и почти цялата 1972 г. за Лиляна и Димитров преминава в опити за лекуване на травми…

Затова пък 1973 г. започва стремглаво – рекорди в зала за девойки на 60 м (7.5), на 60 м преп.(8.6) и в скока на дължина. На открито Лиляна е още по-брилянтна. На Балканиадата за девойки в Букурещ (на стадион „23 август” върху битумна писта) Панайотова грабва не един, а цели 4 златни медала (100 м 11.3 с попътен вятър +3.7 м/сек., на 200 м 23.6 (рекорд за девойки), на скок дължина с 6.26 м (също рекорд!) и в щафетата 4х100 м заедно с Нели Георгиева, Дюла Станкова и Галина Пенкова- отново с рекорд 46.5 сек.

Групата от Румъния се прибира в понеделник (30 юли), а за полуфинала за Купата на Европа във Варшава трябва да се пътува в четвъртък. В Полша нашите пристигат решени да се преборят с домакините за второто място (първото е почти отредено за СССР), даващо право за участие на финала за Купата на Европа в Единбург. Никое зло обаче не идва само. В стаята в хотела Лиляна понечва да си сипе вода, но се подхлъзва пред мивката и пада заедно със стъклената чаша в ръка. Ръката й е срязана (скъсани сухожилия!) и Панайотова моментално е закарана в болница и гипсирана. Триумфът във Варшава минава без нея, а предстои и така чаканото европейско за девойки в западногерманския Дуисбург. Точно 20 дни Лиляна само маркира треноривки с гипса и едва ден преди тръгването за Германия лекарите свалят превръзката. В Дуисбург Панайотова е отчайващо четвърта на 200 м (23.72) и пета на 100 м (11.90), а в скока на дължина изобщо не участва. Все пак – селектират я за финала за Купата на Европа в Единбург. В Шотландия Лили е поставена на третия пост на щафетата 4х100 м. Нашите (Попова, Вълкова,Панайотова,Шипоклиева) финишират четвърти, но побеждават квартета на СССР…

Лошо започва и 1974 г. Контузия я лишава от целия зимен сезон, а през лятото Лиляна „се оправя” чак за Балканиадата в София, където е трета на скока с нов рекорд за девойки (6.28). Предстои и Балканиада за девойки само седмица след това. На родния стадион „Юрий Гагарин” върху зебрановата писта родно производство Панайотова е истинска кралица – пет (!) златни медала с пет рекорда – 100 м 11.5, 200 м 23.6, 100 м преп. 13.6, скок дължина 6.34 и с щафетата 4х100 м (заедно с Галина Пенкова, Лилия Герова и Елена Стефанова) 45.9 сек. Последният й старт като девойки е на тристранната среща Италия-България-Югославия в Павуло (Ит). Отново пет златни медала на същите дисциплини както във Варна…..

Марин Димитров решава в предолипийската 1975-а Лиляна да се посвети само на спринта. На Балканиадата в Букурещ тя е некоронованата властелинка под проливния дъжд – 100 м 11.4, 200 м 23.56 и в щафетата 4х100 м с Елена Стефанова, Здравка Шипоклиева и Йорданка Янкова. Сезонът завършва с четвъртото място на 100 м на Универсиадата в Рим през септември!

Предстои първата й Олимпиада – тази в Монреал през 1976 г. Още на републиканското в зала „Фестивална” Лиляна е шампионка на 60 м (7.50) и в скока на дължина (6.26). На шампионата на Полша под покрив във Варшава Панайотова е победителка с 6.18 м. Варненката заминава (за кой ли път без треньора си) за европейското в зала в „Олимпияхале” в Мюнхен с плахи надежди. В залата обаче се разиграва поредния съдийски фарс. След втория кръг от опити Лиляна и румънката Шпъйну имат равни резултати (по 6.17 м) и, според тогавашните правила (макар да са осма и девета) те трябва да правят още по три опита. Обаче в третия кръг западногерманският съдия „дава” на своята състезалка (от ФРГ) Хедике 6.18 м и така българката и румънката изхвърчат от финалната осмица за сметка на германката!….

Летният сезон започва с лагера в Чехословакия и още на 24 април (заради ранното провеждане на Олимпиадата – края на юли) нашите тръгват да покриват нормативите за Монреал. На скока на дължина стандартът е 6.50 м и Панайотова още в първото си състезание се справя – 6.62 м. Две седмици по-късно на стадион „Васил Левски” публиката ликува – 6.71 м (второ в нашата история и 14-о във вечната световна ранглиста). И тук някои „доброжелатели” започват да с месят в работата на тандема Панайотова-Димитров. Предложенията за софийско жителство, военен чин и обширно жилище не закъсняват точно в най-сюблимния момент. Кавгите между Марин и Лиляна, недоверието и напрежението помежду им са почти ежедневие в тренировките. Току пред заминаването за Олимпиадата Лиляна прави последен контролен тест в София и записва 6.43 м. В Монреал Панайотова е оставена сама (!) да се оправя в сектора. Квалификацията и финалът на скока са в един и същи ден. Сутринта Панайотова се справя някак (6.22 м), но следобяд е разстроена и обезверена. Никой от нашите не се притичва от трибуната дори за най-малък съвет. Трите поредни фаула са закономерен завършек на скока й в Монреал….. След три дни Лили стартира и на 200 м (23.49), но стига само до четъртфинала…..

Панайотова се прибира в България и иска да забрави бързо за краха. Сватбата й със спринтьора Владимир Иванов е през септември, двамата са назначени на работа в „Славия” и получават жилище в „Люлин” от Строителни войски. Треньорът вече се казва Петър Райчев.

На 1 юни 1977 г. на Лиляна и Владимир се ражда първата дъщеря – Нора. Нора Иванова по-късно ще стане световна шампионка (на 100 м) и европейска за девойки (на 200 м), ще стане рекордьорка на Турция (11.23 и 10.98 с вятър) и ще се окичи даже със златен медал на Средиземноморските игри!

Малката Нора расте, а Лиляна и Владимир са все по-успешни на пистата. Още през 1978 г. Панайотова-Иванова чупи българските рекорди на 100 м 11.27 и на 200 м 22.93 и е осма на ЕП в Прага (на 200 м). И Владимир е осми на 200 м в Прага (и той рекордьор с 20.74 на 200 м), а женската ни щафета на 4х100 м Софка Попова, Лиляна Панайотова, Здравка Шипоклиева и Иванка Вълкова е четвърта в Европа с чудесен рекорд – 43.47 сек. Райчев настоява Лиляна да опита и ….. 400 м преп. На Балканиадата в Солун (буквално часове след голямото земетресение през август 1978 г.) Лиляна финишира …. втора на 400 м с преп. (57.12 сек., само след новата ни рекордьорка Йорданка Филипова (56.68).

В предолимпийската 1979 г. Лиляна воюва за клуба си „Славия” на V-ата Републиканска Спартакиада (100 м 11.23, 200 м 22.73 – все рекорди и с щафетата на „Славия” 44.96 – клубен рекорд). След петото място на 100 м на финала за Купата на Европа в Торино (11.36, но пред прочутата полякиня Шевинска) селекционерите на сборния европейски отбор я забелязват и тя е повикана на тренировъчния лагер в Кьолн. На втората Световна купа в Монреал (август 1979) в европейския отбор има и четири българки – Николина Щерева, Тотка Петрова, Светла Божкова и Лиляна Панайотова. За съжаление в последния момент Панайотова е заменена в щафетата 4х100 м на Стария континенти и не участва….

Трудно започва и олимпийската 1980 г. за Лиляна. След разправии с треньора Райчев малко преди заминаването за Игрите в Москва тя се разделя с него и преминава при проф. Никола Антонов. На „Лужники” нашите момичета Софка Попова, Лиляна Панайотова, Мария Шишкова и Галина Пенкова завършват четвърти във финала на щафетата 4х100 м с великолепен рекорд – 42.67 сек.

През 1981 г. на семейство Иванови се ражда втора дъщеря – Веселина. През 1982 и 1983 г. завръщането на Лиляна в голямата атлетика е трудно и не така бързо. През есента на 1983 г. Лиляна и Владо се завръщат при Петър Райчев. Още през зимата’84 Панайотва-Иванова си прави лични в зала – 60м 7.40, 200 м 23.73, 60 м преп. 8.29 сек. Предстоят Игрите в Лос Анджелис и през април нашите все още не знаят, че за ЛА няма да се пътува! Райчев решава да „пусне” Лиляна на …. многобой. На срещата ФРГ-Полша-България в Манхайм (ФРГ) Панайотова изненадва всички: 100м преп. 13.41, скок вис. 1.51 (в стил „ножица”); гюлле 9.41 м, 200 м 23.44; скок дълж. 6.48, копие 22.56 и 800 м 2:09.56. Никой не е очаквал такъв добър сбор (5539 точки или 5628 т. по старата таблица).

От треньорския щаб обаче настояват Лиляна да се готви най-вече за щафетата. На Олимпийския ден в Берлин (20 юли, денят на световните рекорди на Андонова 2.07 м и на Уве Хон на копие 104.80) Лиляна „за загрявка” прави два опита на скок дължина – 6.61 м и 6.51 м. После напуска сектора и застава на последния пост на щафетата ни 4х100 м (Пепа Павлова, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Лиляна). На последния пост Панайотова трябва да бяга редом със световната рекордьорка Мализ Гьор. Селекционерът на квартета ни Георги Драганов залага именно на рутината и хладнокръвието на Лиляна.

А и за наш късмет между трети и четвърти пост на четворката на ГДР предаването межди Ауерсвалд и Гьор не се получава (!?!?) и те изпускат палката. Нашите са първи, но пред СССР, Унгария, Полша, Чехия, Куба! Времето е също великолепно – 42.44 сек.

На 08 август на стадион „Васил Левски” по време на турнира „Бели, зелени, червени” женският ни квартет (същият) стартира в щафетата заедно с ….. юношите старша възраст. Четирите ни спринтьорки за малко да надбягат и момчетата до себе си. Е, не успяват, но времето им е зашеметяващо – 42.08 сек.!!! На алтернативния турнир „Дружба” в Прага в средата на август историята от Берлин се повтаря. Отново Ауерсвалд не успява да настигне Гьор и българките пак са първи – този път с 42.62,но пак пред СССР, Полша и Унгария!!!!

В следолимпийската 1985 г. Лиляна спешно е оперирана в „Пирогов” и пропуска сезона. В последната си състезателна година Панайотова се готви за кратко при рекордьора ни Петър Петров (двамата опитват след осем години отново 400 м преп. – 58.03), но ясно е, че на пистата трябва да се каже „сбогом”…..

След 1986 г. Панайотова за известно време е треньор в „Славия”, после заминава за чужбина (Западна Германия). Там, в Гармиш-Партенкирхен тя продължава да работи като рехабилитатор (и то твърде успешно) в свое собствено студио. По ирония на съдбата тя никога не работи по специалността (още през 1983 г. тя се дипломира с отличие във ВИНС Варна!).

Наскоро Панайотова преживя тежко кончината на бившия си (вече) съпруг Владимир, но и днес разделя времето си между вничката си Никол (в Австрия) и двамата си внука в Германия (единият от тях Алекс върви по стъпките на баща си Александър Петров – 100 м 10.83 и скок дължина 7.06 м). Тя никога не пропуска случай на събиране на бившите дружки от „ЖСК Спартак” Варна, все състезателки на Марин Димитров. И сякаш годините и сега не са оставили следи върху вечно младото й обаятелно лице.

Сполай ти, Лиляно, бъди все така обаятелна и активна за радост на най-близките ти!

Снимки: ИСС „Старт”