Първият под 47 секунди на 400 м хърдели – с кръгла годишнина

Кевин Иънг – на 60!

Вчера, 16 септември, олимпийският и световен шампион на 400 м с преп. Кевин Иънг навърши шест десетилетия…..

Роден на 16 септември 1966 г. в Лос Анджелис, като юноша Кевин не блести с кой знае какви знакови успехи (на 19 години едва 14.12 на 110 м с преп.), но през 1986 г. за първи път „опитва” (под ръководството на вездесъщия спец Джон Смит) и 400 м преп. Дебютът му е повече от вдъхновяващ – 48.77 сек. Той започва още в края на февруари с 50.92 сек., за да „слезе” за първи път под 50-те секунди (49.02) само след три (!) месеца тренировки над хърделите.

На колежанското първенство (NCAA) в Индианаполис през юни 1986 той за два дни на два пъти „засича” на 48.77 сек. и завършва втори, само след титулувания Дани Харис. Две седмици по-късно, на първенството на САЩ в Юджийн той е трети и даже отлита за Москва за участие на първите Игри на добра виля. В дебютната си 1986-а от 25 състезания само на 400 м преп. Иънг в 17 „слиза” под 50 секунди – безпрецедентна серия за дебютант на 400 м преп.

Още по-бурно започва за Кевин 1987-а. Вече студентски шампион в Батън Руж (48.90), той стартира и на шампионата на САЩ в Сан Хосе, но там след 48.78 на полуфинала, Иънг се спъва на финала и не успява да се класира за световното в Рим. Утеха (макар и минимална) е турнето му в Европа (всичките му шест старта завършват с постижения под 49 секунди). На Панамериканските игри в Индианаполис Кевин Иънг е със сребърен медал (48.74) и завършва сезона с победа на „Атлетисима” в Лозана – 48.15 сек. Още при първите му изяви на международната сцена познавачите са изумени – Кевин дори си позволява да пробяга отсека между четвъртия и петия хърдел на …. 11 крачки. Такова нещо дотогава никой не е показвал, дори и легендарния Едуин Мозис….

В олимпийската 1988 г. Кевин продължава обучението си в UCLA (University of Californa Los Angeles), тренирайки не с кого да е, а с бъдещия олимпийски шампион на 400 м Стив Люис. На колежанското първенство (NCAA) в Юджийн Иънг за втора поредна година печели титла на 400 м преп. (47.85), а в щафетата 4х400 м неговият тим Bruin’s за първи път „слиза” под трите минути (2:59.91 – Стив Люис 45.1, Кевин Иънг 44.3, Дани Евърет 45.4, Хенри Томас 45.1). На US Trials в Индианаполис Кевин е трети с 47.72 (личен рекорд), само след Мозис 47.37 и Андре Филипс 47.58….

На първите си олимпийски игри (в Сеул в края на септември 1988) Иънг остава в подножието на подиума – четвърти с 47.94, след Андре Филипс 47.17, сенегалеца Амаду Диа Ба 47.23 и Мозис 47.56 сек. В тази олимпийска година Иънг подобрява и личния си рекорд на 400 м (45.67)….

В следолимпийската 1989-а Кевин записва 45.52 на 400м гладко, а на 400 м преп. в Берлин финишира а 47.86 сек. След относителен отдих през 1990 г. („само” 48.45), в 1991 г. Иънг отново остава извън зоната на медалите на първото си световно първенство – в Токио. С 48.01 той отстъпва на Матете (Замбия) 47.64, Греъм (Ям) 47.74) и Акабуси (Вбр) 48.01.

В олимпийската 1992 г. Кевин Иънг навлиза в супер форма. На необичайните 200 м преп. той регистрира 22.74 (второ в света тогава след 22.69 на иконата Глен Дейвис от 1960 г.). Лични рекорди Кевин записва и на 400 м (45.11) и на 110 м преп. (13.65). На US Trials през юни в Ню Орлийнс победата е за него – 47.89. Въобще преди да пристигне в Барселона за втората си Олимпиада, Иънг няма загуба в нито един от десетте си старта на 400 м преп. На финала на Игрите на Иънг му се пада четвъртата пътека. Но той закъснява на старта и не се възползва от аванса си. Зад него е главният му съперник Уинтроп Греъм (Ям). Той първи преминава първото препятствие. Иънг между първия и втория хърдел преминава на 13 крачки. Веднага след това високият  1.94 м и тежащ 82 кг калифорниец „превключва” на 12 (!) крачки и така преминава от второ до трето и от трето до четвърто препятствие. Преднината на Греъм е стопена и Иънг преминава на 200 м преп. за 22.6 секунди! Преднината му пред останалите постепенно се превръща в отчайваща. До последното десето препятствие Иънг бяга все на 13 (!) крачки между хърделите и на финала уредбата засича феноменалните 46.78 сек. И това – след като Кевин е закачил при преминаването последното 10-о препятствие. На финиша Иънг е с повече от седем (!) метра аванс пред Уинтроп Греъм . Светът трябваше да чака почти 29 години, за да свидетелства отново бягане под 47 секунди (Карстен Вархолм 46.70 през 2021 г.)….

Съвсем не си дава почивка Кевин Иънг в следолимпийската 1993-а. След като за втори път става шампион на САЩ (в Юджийн с 47.69), Кевин пристига на турне в Европа като пълноправен властелин. Но пък и съперниците му нямат намерение да му отстъпват. Иънг губи на два пъти (в Цюрих и Монако), но това изобщо не го разколебава. На втория си световен шампионат (на „Готлиб Даймлер Щадион” в Щутгарт) на Иънг му се пада шеста пътека на финала. В началото французинът Диагана и ямаецът Греъм вземат аванс, после лидерството е за замбиеца Матете. Обаче между седмия и осмия хърдел на втория завой Кевин наваксва и на правата е неумолим. Към олимпийската той добавя и световна титла – 47.18 сек.

През 1994 и 1995 година Иънг почти не стартира, занимавайки се благотворителна дейност за деца в неравностойно положение. А и появилата се травма в минискуса налага оперативна интервенция.

Кевин Иънг вече се е преместил при чародееца Боб Кърси и опитва завръщане в олимпийската 1996 г. Уви, опитът се превръща в тотален крах – Кевин остава едва пети в серията си на US Trials в Атланта.

През 1999 г. е последният състезателен сезон за Иънг. Вече на 33 години той  „окачва” шпайковете на стената…..

Още през 1993 г. името на Кевин Иънг е добавено на United States Track & Field Hall of Fame, а години след това става член на братството Alpha Phi Alfa…..

Кевин Иънг остави неоценимо наследство (с постиженията и изявите си) в историята на препятствените бягания. В кариерата си над хърделите той има 74 постижения под 48.76, 22 резултата под 48 секунди и един – под 47 секунди!