Най-спорният олимпийски победител на копието – с юбилей!
Германецът Клаус Волферман – на 75!
Днес един от най-популярните и обичани от западногерманските спортни запалянковци през 70-е години на миналия век –Клаус Волферман (ФРГ) – навършва 75 години….. Нека припомним кой беше Волферман и какво се случи на Олимпийския стадион в Мюнхен преди почти половин век?….
Роден на 31 март 1946 г. в градчето Алтдорф край Нюрнберг, Клаус започва (по примера на баща си) със спортната гимнастика. Преминавайки и през хандбала (!), някъде към 16-ата си годишнина Волферман за пръв път грабва в десницата си копието. Премествайки се в Мюнхен при треньора Херман Рийдер, Клаус твърде бързо повишава резултатите си. Още през 1966 г. Клаус е шампион на Западна Германия за младежи (78.49)…
В олимпийската 1968-ма Волферман за пръв преминава 80-е метра – 82.18 м. Но на квалификацията на Игрите в Мексико през октомври Клаус се проваля – само 75.78 м и „аут” от финала….
Първата си шампионска титла на ФРГ Клаус печели на „Райнщадион” в Дюселдорф през 1969 г. – 83.60 м, а година по-късно вече е победител на финала на купата на Европа в Стокхолм (86.46 м). През същата 70-а Волферман „чупи” на пет пъти собствения си западогермански рекорд на копие – 83.62, 83.92, 85.36, 85.72 и 86.46 м. В предолимпийската 1971-ва Клаус остава само на 18 см от рекорда си – 86.28 м. Но на европейското в Хелзинки през август Волферман едва се закрепва на шестото място с 80.82 м….
Настъпва олимпийската 1972-а. Мерникът е вдигнат и резултатите на Волферман растат главоломно – 85.50, 86.40, 86.80, 87.20 м. Междувременно обаче латвийският колос Янис Лусис (СССР) подобрява с метър световния си рекорд – 93.80 м в Стокхолм на 6 юли. Клаус съвсем не се отчайва и седмица преди началото на Олимпиадата, на предолимпийския турнир на Олимпийския стадион в Мюнхен за първи път преминава 90-е метра – 90.40 м…..
На самата Олимпиада Клаус с лекота се справя с квалификацията – 86.22 м. Финалът на копие е на 3 септември, неделя. Лусис хвърля четвърти поред, Волферман е седми в стартовия списък. 
До петия кръг от опити Лусис е начело – 89.54 м. Волферман в четвъртото си хвърляне затвърждава втората си позиция – 88.40 м. Петият опит на Клаус „взривява” 80-те хиляди зрители по трибуните – 90.48 м – рекорд на ФРГ. Как ли ще отговори Лусис? В шестития си опит Янис е съсредоточен и спокоен – той трябва само да повтори това, което вече е сторил преди четири години в Мексико (златен медал с последното си хвърляне – 90.10 м). Лусис се засилва и мощно изхвърля копието. Уредът лети дълго и се забива зад границата на 90-ия метър. Съдиите на попадението се суетят и припряно забиват „призмата” на белега в тревата. Резултатът на таблото нещо се бави?….. Докато накрая светват цифрите 90.46 м…със 2 см (!) по-малко от Волферман. Германецът разперва ръце и тръгва към Лусис, сякаш иска да каже: „Какво да се прави, толкова ти измериха!?…..” Янис е седнал опустошен на пейката, Клаус го погалва по главата, опитвайки се да го утеши. Или може би да се извини?…… Но това е, край. Олимпийската титла е спечелена от атлет на страната-домакин, резултатът и на сребърния медалист е измерен от съдии-западногерманци!….. Но какво са 2 см в тревата?
Клаус Волферман бърза да докаже, че златният олимпийски медал изобщо не е случайност. Още на 5 май 1973 г. в Леверкузен нисичкият (само 1.76 м), но много пъргав и бърз копиехвърляч запраща уреда във втория си опит на 94.08 м – нов световен рекорд!
Инерцията на успехите на Волферман продължава с победата на финала за Купата на Европа през септември 1973 г. в Единбург – 90.68 м. После обаче съдбата не е така благосклонна към него – едва пето място на европейското в Рим през 74-а – 83.38 м. За олимпийските игри в Монреал Волферман пристъпва в не най-добра кондиция – „само” 84.64 м. В Канада се случва и нещастието – Волферман получава досадна травма в лакътя буквално дни преди квалификацията и второто му участие на олимпийски игри остава мираж……
Клаус продължава още година-две с копието (83.36 през 1977-ма), после се прехвърля в бобслея (четворка) и даже заема призово място в състезанията за Европейската купа през 1979 година…..
После Волферман съвсем не е забравен в Родината си. През 2004 г. той носи факела с олимпийския огън по улиците на Мюнхен, после се занимава със спортен маркетинг във футболния клуб „Олимпия”. Активен промоутър на състезанията на спортистите със специални потребности „Спешъл Олимпикс”, през 2011 година Клаус попада в Залата на спортната слава на Германия. Обществената му дейност включва участие в различни неправителствени спортни организации. Неоценима е помощта му при организирането на голф-турнири и в работата на дрижеството “Kio-Kindehilfe”…..
Шесткратен пореден шампион на Федерална република Германия на копие (от 1969 до 1974 г.) и 12-кратен рекордьор на страната си, Волферман проправи пътя за следовниците си в хвърлянето на копие в обединена Германия напоследък. Клаус Тафелмайер, Борис Хенри и особено напоследък олимпийският шампион Томас Рьолер, световният Йоханес Фетер и Андреас Хофман имат за пример и подражание малкия на ръст, но с голямо сърце и душа олимпийски шампион Клаус Волферман!
Снимки: Интернет
