Кръгла годишнина за един от най-бързите българи в историята
Валентин Атанасов – на 60!
Днес спринтьорът Валентин Атанасов навършва кръгла годишнина – 60 лазарника! Това е повод да се върнем към някои интересни и позабравени моменти от доста дългата му и богата атлетическа (и не само) кариера……
Роден в Елхово на 7 май 1961 г., Валентин расте като буйно и здраво момче, които редовно надбягва връстниците си по време на махленските мачлета. Учителят по физкултура в Елхово Жеко Бъчваров обожава леката атлетика и няма как да не забележи високия и много здрав физически юноша, който няма спиране в часовете по физкултура (пък и извън тях!). А и Вальо гори от енергия и устрем и тази му енергия скоро трябва да бъде насочена към активни занимания със спорт…..
Март 1972 г. Валентин гледа в захлас евопейското в зала в Гренобъл. Елегантният и светкавичен Валерий Борзов (СССР) печели титлата на 50 м с голям аванс. Атанасов гледа малкия екран у дима и отсича: „Като него искам да стана!” Няма как да пропусне Вальо да гледа по телевизията и Олимпиадата в Мюнхен след няколко месеца. Неговият любимец Борзов става най-бързият мъж на Планетата. Жеко Бъчваров се занимава специално с него, показва му тънкостите на дисциплините на Царицата. Но учителят сам разбира, че възможностите му ще стигнат само донякъде. Къде, къде – ами естествено в някое спортно училище. Обаче в най-близкия окръжен град Ямбол няма спортно училище, пък и там развиват повече средни бягания….. В Русе? Е въпросът е решен някъде по средата – в спортното на Велико Търново. Вещият методист Иван Панайотов настоява Вальо веднага да кандидатства в ССУ „Георги Раковски”. Приемат го за седми клас и попада в класа на известния специалист Иван Пенков. Е, няма да участва на спринта, но пък пробват… скока на височина. На окръжни състезания по пионерски петобой Валентин, едва 14-годишен, се справя с 1.85 м! Но Пенков бързо осъзнава, че натурата на Валентин го дърпа и влече към най-емоционалното – спринтът! Пък и за 2-3 месеца Атанасов става доста набит и мускулест – за скокове вече и дума не може да става! В осми клас Атанасов (през зимата на 1976 г.) участва за първи път на състезание в зала „Фестивална”. И не само участва, но и се класира за финала на 60 м заедно с атлети, по-големи с година от него…… През лятото на стадион „Васил Левски” Атанасов участва в онзи дяволски финал на 100 м при юношите младша възраст, където и шестимата финалисти показват шокиращи и днес, 45 години по-късно, резултати на 100 м: 1. Иван Гацев 10.67, 2.Веселин Тодоров 10.73, 3. Калин Чучков 10.86, 4.Валентин Атанасов 10.95 (това постижение и до днес е най-добър резултат в България за момчета под 16 години за всички времена!!!).
През зимата на 1977 г. Валентин е втори на 60 м в зала Фестивална на шампионата за младша възраст със 7.13 сек (само след сливналията Тодор Георгиев Тодоров 7.10) . Летният сезон му носи пак сребро (100 м 11.25), пак след Тодоров. В първата си година старша възраст (1978г.) Вальо остава трети на републиканското на 60 м в зала (6.92)…
През лятото на 1978 г., едва 17-годишен, Атанасов вече е най-бързият юноша на България, с победи на републиканското за старша възраст – 100 м 10.66 и 200 м 21.56. На турнира „Дружба” в Букурещ Вальо е пети във финала на 100 м и четвърти с щафетата 4х100 м (заедно с Йордан Станчев, Пламен Петков и Димитър Чамов), само на … 2 стотни от бронза.
Инерцията на медалите продължава със златния медал на 60 м от шампионата в зала през 1979 г. – 6.80 сек. На IV-тата Републиканска Спартакиада в Плевен обаче Атанасов отстъпва златото на 100 м на левскаря Пламен Петков (10.66 срещу 10.57). Отстъпва му Вальо и на Балканиадата за юноши в Ямбол – пак сребро. За капак селекционерите не го включват в състава на щафетата. Пламен Петков, Пламен Борисов, Федя Якубов и Йордан Станчев стават балкански шампиони, но без Вальо???? Е, на турнира „Дружба” в Прага Атанасов е с бронзов медал на 100 м (10.84), само на една стотна след кубинеца Алфонсо. Валентин заминава за европейското за юноши в Бидгошч. Там след трети места в серията си (10.74) и на полуфинала (10.86), Вальо застава на финала ведно с останалите седем най-бързи юноши на Европа. Уви, първото му участие редом с връстниците му от Стария континент завършва почти безславно – осмо място с 10.72 сек.
От есента на 1979 г. Валентин е привикан да отбие редовната си военна служба в АШВСМ „Чавдар” към ЦСКА. Трудно му е в казармата, макар да успява някак да се измъкне от „дупката” със сребърния медал на 100 м от Балканаиадата за юноши в Солун през август 1980 г…….
Уволнявайки се от школата, Атанасов си остава в ЦСКА, все при треньора Христо Гергов. На турнира „Народна младеж” през май 1981 г. Вальо побеждава на 100 м с личен рекорд (10.46). Но после все отстъпва на добрия си приятел и колега Ивайло Караньотов – и на републиканското, и на Балканиадата в Сараево. Ето какво си спомня Атанасов от тази 1981-ва за полуфинала за купата на Европа в Хелзинки: „Треньорите ме сложиха на втори пост на щафетата 4х100 м. На първия беше Краси Сърбаков, на трети- Кольо Марков и на четвърти Иво Караньотов. Гледам – на моя пост загрява…..олимпийският шампион от предната година Алън Уелс (Вбр). Загрява и току ни поглежда пренебрежително, надут като пуяк! Така ли – казах си – сега ще видиш! Бях му от вътрешната страна на неговия коридор и, макар да получих палката от Сърбаков отзад, така се втурнах, че малко преди да предам на Марков, почти го настигнах този надут шотландец! Кольо избяга добре виража, но Караньотов май тръгна по-рано и двамата си предадоха палката извън зоната. Иначе си финиширахме първи с 39.76, на две стотни пред британците, ама онези ни порязаха яко – декласираха ни!”
- Валентин и Гергов никога не пропускат зимния състезателен сезон под покрив. Обаче за първото си европейско първенство в зала (в „Палацо дело спорт” в Милано) Атанасов изобщо не е сочен за фаворит. Ала още в серията Вальо си прави лично на 60 м (6.65) и побеждава в пряк двубой най-опасния – полякът Мариан Воронин (6.68). В първия полуфинал Валентин отново е първи – с нов личен рекорд (6.64). А на финала – дали пък???…. питат се от нашия отбор. Никой не смее ни на йота да пророкува. А Вальо е спокоен и съсъредоточен, нетипично за 20-годишен новак сред спринтьорите. На финала му се пада първа пътека, до него вдясно е западногерманцът Кристиан Хаас, в трета пътека е Воронин. Стартов изстрел и шестимата спринтьори политат към финала. Вальо има преднина от сантиметри, но в последните 3-4 метра Воронин „пуска” гърди напред и двамата финишират едновременно. Вальо леко е извърнал глава вдясно да види къде е полякът. Именно това движение като че ли му коства победата – на Воронин са присъдени 6.61, на Валентин със стотна повече – 6.62 сек. И все пак, освен самия Валентин, никой май не е очаквал медал, още повече сребърен! А самият Атанасов има за какво да се ядосва – след като шансът е кацнал на рамото му за миг и е литнал така внезапно!…….
Милано 1982
Лятото продължава по възходяща крива, няколко победи на турнирите по Европа, първо място на тройната среща Унгария-България-Полша в Будапеща. На Спартакиадата на дружеските армии (СКДА) в Киев Атанасов е шампион на 100 м с 10.2 сек., вземайки реванш от самия европейски шампион в зала Мариан Воронин!
От БФЛА са определили и четирите съботи на месец август за контролни състезания всеки уикенд. Във втората събота (14 август) Вальо „изстрелва” изумителните 10.15 сек. (+1.9 вятър) – най-добро време в Европа за годината и десето в света (само девет американциса пред него в ранглистата!). В топлата августовска вечер половин час по-късно националната ни щафета на 4х100 м в състав Николай Марков, Атанасов, Ивайло Караньотов, Петър Петров пренася палката за 38.99 сек. – изравнен рекорд на България! Но от федерацията все настояват – трябва да се бяга – още и още! В третата събота (21 август) става белята. Още по средата на бягането на 100 м Вальо усеща леко щипване в бедрото. Осторожно той отпуска и завършва втори с 10.49, на една стотна след рекордьора ни Петър Петров. Лекарят разтрива бедрото, но трябва да се бяга и щафета. Марков му предава палката сполучливо и Вальо се понася по правата на втори пост. Някъде по средата Атанасов се хваща за бедрото и започва да куца в ужасна гримаса, струполявайки се на тартана. Гергов и д-р Станков хукват през тревния терен към него и бързо налагат лед на крампираното място. Следващите дни са дни на терзания и процедури. А процедурите не променят нещата – до последно Вальо така и не се възстановява. На така чаканото европейско в Атина шампионите са други – Франк Емелман (ГДР) 10.21 и италианецът Пиерфранческо Павони 10.25 финишират ведно за Постижимите от Вальо невзрачни секунди. А и щафетата ни – без Валентин (в състав Ивайло Караньотов, Николай Марков, Петър Петров и скачачът Иван Тупаров) финишира осма за 39.39 сек.
- Атанасов почва зимния сезон с авторитетна победа на 60 м в Зинделфинген (ФРГ) – 6.76 сек. После на Купата на СССР на манежа „Крилатское” в Москва е четвърти – пак с 6.76. А на откритото първенство на Унгария в Будапеща Вальо на 26 февруари е шампион на страната с 6.65 сек. До европейското остават десетина дни и нашите остават на лагер в унгарската столица. Гергов засича чудесни контролни времена на тестовете. На 5-и март в зала „Шпортчалнок” още в първата серия на 60 м Атанасов е неумолим – личен рекорд от 6.61 и победа с цели пет стотни над шампиона на СССР Виктор Бризгин (6.66). В първия полуфинал Валентин като че леко отпуска накрая, но пак е първи, с еднакво време с Кристиан Хаас (по 6.65). И когато всички българи в залата и пред екрана на телевизорите очаквахме златен медал, Атанасов стартира ужасно във финала и така и не успява да настигне шампиона Стефано Тили (Ит) (6.63) и Хаас (6.64). С върховно усилие на волята Атанасов се хвърля върху финиша и фотофинишът му отрежда бронза, с три хилядни пред Антоан Ришар (Фр) – 6.657 срещу 6.660.
Лятото на 1983 е наситено с много стартове. В полуфинала на 100 м на „Олимпийския ден” в Берлин Вальо финишира втори за 10.30. Тези секунди му осигуряват „билет” за първото световно в Хелзинки през август. В края на юли на Олимпийския стадион в Мюнхен Атанасов се представя отново много добре – четвърти с 10.34. На друг Олимпийски стадион – в финландската столица Хелзинки Вальо е втори в серията, но на четвъртфинала на 100 м остава едва осми. Трябва да се навакса в щафетата. В първата серия Красимир Сърбаков, Йордан Вандов, Богомил Карадимов и Валентин Атанасов завършват втори (39.55), след ГДР 39.22. На последния пост Вальо от външния коридор със зъби и нокти изтръгва второто място от европейския шампион за юноши Майк Макфарлън (Вбр), макар и само с една стотна! Във втория полуфинал обаче нашият квартет остава шести с 39.59 и отпада от финала….. Сезонът приключва с победа на 100 м (10.48) и с щафетата 4х100 м заедно с Н.Марков, Кр.Сърбаков и Б.Карадимов (39.70) във Финал Б за Купата на Европа в Прага.
- На третото си поредно европейско в зала („Скандинавиум” в Гьотеборг) Атанасов заминава някак без настроение и отпада в полуфинала на 60 м (6.85). През пролетта се разбира, че за Олимпиадата в Лос Анджелис няма да се пътува. Четвърти места на 100 м и с щафетата 4х100 м на Олимпийския ден в Берлин, пето място в Москва на алтернативния турнир „Дружба” с щафетата (Красимир Сърбаков, Атанасов, Б.Карадимов, Ник. Марков) 39.44 сек., На Балканиадата в Атина през септември Атанасов се окичва със сребро на 100 м (10.32) и със злато с щафетата ни в състав Кремен Соколов, Атанасов, Н.Марков, Анри Гигоров – 39.42 сек. Вальо завършва втори и на 200 м с личен рекорд (21.11). „Не ми бяха по вкуса тия 200 метра, сякаш бягах някакво много дълго разстояние!” – усмихва се и днес в спомените си Валентин.
- През август на „Нейпщадион” в Будапеща във Финал „Б” за Купата на Европа Валентин е трети на 100 м (10.48) и втори с щафетата (Карадимов, Атанасов, Н.Марков, Анри Григоров) 39.66. На Балканиадата в Стара Загора Атанасов е шампион на 100 м с 10.39 и с щафетата 4х100 м 39.33 (Соколов, Атанасов, Марков, Григоров)….. През това време Вальо тренира за кратко при Румен Попов…..
- За да се избегнат излишните рискове, за европейското в Щутгарт е решено да се наблегне само на щафетата 4х100 м. Атанасов пак е сменил треньора си – вече е Димчо Ников. На „Некарщадион”в края на август квартетът ни в състав Николай Марков, Анри Григоров, Красимир Божиновски, Валентин Атанасов е трети във втория полуфинал с 39.23, но на финала от шеста пътека някак не се получава предаването между постовете и нашите финишират седми с по-слабото 39.33…. Вальо завършва годината със златен медал на 100 м на Балканиадата в Любляна – 10.32 сек.
- Още в края на януари на срещата Италия-България-Испания в Генуа Валентин изтръгва победата с 6.66, само на стотна пред вездесъщия Пиерфранческо Павони. На четвъртото си европейско в зала (в зала „Пале де спорт” в Лиевен) Атанасов „избухва” в серията (първи с 6.61), а на полуфинала финишира наравно с Павони с личен рекорд (6.59 сек., само на стотна от българския рекорд на Петър Петров). На финала обаче се случва срив – Атанасов остава едва пети с 6.62 сек. Гласуват му доверие и заминава за световното на закрито в огромната „Хуижър Доум” в Индианаполис. В столицата на щата Индиана Атанасов в шестата серия е втори с 6.68, но на полуфинала завършва на петото място (6.67), с еднакво време с това на Кристиан Хаас (ФРГ) от другия полуфинал. Съдиите дълго разчитат снимката на фотофиниша и дават предимство на Хаас с… две хилядни (6.665 срещу 6.667 на Валентин)!
Рим 1987 с Карл Люис
Летният сезон 1987 е ознаменуван с победа (10.23) на тристранната среща Гърция-България-ЧССР в Драма. Преди това, в края на юни в Гьтеборг на Финал Б за Купата на Европа Атанасов е втори на 100 м (10.44), след австриеца Бегер (10.32). За световното в Рим Валентин има една основна цел – да приближи максимално личния си рекорд (10.15) отпреди 5 години. Още в шестата серия Атанасов застава на старт заедно…с великия Карл Люис. Вальо завършва трети с 10.39, после в третия четвъртфинал е пети с 10.37. А във втория полуфинал Атанасов отново се среща с….Люис. Те даже са един до друг – Атанасов в седми, а Люис в осми коридор. Сега българинът финишира осми с 10.53 сек…..
1988 г. Олимпийската година започва с изравнен личен рекорд на 60 м. На срещата Гърция-България-ЧССР в Атина Вальо побеждава с 6.59. След пет години Атанасов участва за втори път в Будапеща (в същата зала Шпортчарнок) на европейско в зала. В серията той е първи с лекота за 6.67 (колкото записва и Павони за второто място). После в първия полуфинал Валентин финишира с 6.61 на втората озиция след белгиеца Деруел (също 6.61). Павони пак е на една стотна след нашия (6.62). Финалът е от оспорван по-оспорван. Чернокожият исполин Линфорд Кристи (Вбр) излита напред (6.57 за златото). Но за второто място…. съдиите на фотофиниша дълго се взират в снимката. След повече от 20 (!) минути излизат официалните резултати – сребро за Ронал Деруел (Белг) 6.594, бронз за Валентин Атанасов (6.596), четвърто място за Свен Матес (ГДР) 6.599! По-оспорван финал на европейско в зала дотогава не е имало!!!
Летният сезон е белязан с лелеяни надежди за пътуване до Олимпиадата в Сеул. Подготовката с треньора Димчо Ников тече в пълен ход! На турнира „Правда-Телевизия-Словнафт” в Братислава на 9 юни само за 50 минути Вальо изстрелва на два пъти 10.28 и 10.24. Само четири дни след това, на турнира „Знаменски” в Ленинград Атанасов е четвърти с 10.31. Обаче селекционерите от БФЛА не бързат да го „слагат в сметките”. Окончателният отбор ще се „умува” окончателно в началото на септември, веднага след националния шампионат в София. На стадион „Васил Левски” Валентин финишира като шампион на България на 100 м за 10.22. „Гледаха, пресмятаха шансовете ми, сравняваха и….. накрая ме оставиха „зад борда”!” – с горчивина и сега си спомня Атанасов……
1989 г. Зает с лични дела, Валентин почти пропуска 1989-а, а през 1990, макар да е четвърти в българската ранглиста с 10.61 и (и 10.2 ръчно) все по-рядко изпитва удоволствие и утеха в бягането…
- Последна шампионска титла на България на 100 м (10.47) в Пловдив. Последно участие с националната щафета – седми на Суперлигата за Купа на Европа във Франкфурт на Майн – заедно с Димитър Пинтев, Краси Божиновски и Николай Антонов. Време е, както се казва, „да се окачат шпайковете на стената”….
И тогава идва предложението на Цветозар Викторов. От есента на 1991 г. Валентин се включва в двойката бобслей (заедно с Викторов). Атанасов участва в двойката бобслей на две зимни Олимпиади. В Албервил 1992 те са 28-ми от 46 стартирали боба. Вальо стартира и с нашата четворка (Викторов, Димитър Димитров, Йордан Иванов, Атанасов), които завършват 22-и от 31 боба. На Олимпиадата в Лилехамер през 1994-а Викторов и Атанасов отново са заедно в боба (Валентин винаги е забутвач!) и финишират 25-и от 43 шейни….
През 1995-а Валентин Атанасов приключва и с бобслея, а четири години по-късно за кратко се завръща в ЦСКА като треньор на трима млади спринтьори…..
Не сме виждали скоро Валентин Атанасов на стадиона (вероятно зает с бизнес-дела)….Преди няколко години Атанасов бе удостоен с възпоменателен плакет на церемонията по честването на най-титулуваните спринтьори и техните треньори в историята на българската атлетика!
Снимки” в-к „Старт”, списание „Атлетика” – Италия
