Позабравени истории
Преди 50 години – три бронзови медала като предвещание за чудото
В Гренобъл спортистките ни наченаха „Златния век” на българската лека атлетика
Точно преди половин век – на 11 и 12 март 1972 г. във Франция се провежда третото европейско първенство по лека атлетика в зала. В зала „Palais des Sports” на зимния алпийски ски-център Гренобъл точно 263 атлети и атлетки от 23 държави се сражават саммоотвержено за медалите и титлите на Третото първенство на Стария континент в зала. На 180-метровата тартанова писта (с остри виражи и къса права!) са постигнати доста върхови постижения и общо девет (!) (неофициални тогава) световни рекорди в зала…..
Шестчленната (само атлетите, без да броим шефовете, треньорите и „придружителите”) българска група се завръща на летище „София” с три бронзови медала, едно четвърто и две седми места. (Йорданка Благоева, Светла Златева и Елена Стоянова пътуват за състезание директно от Гренобъл към Генуа). Родната преса отбелязва събитието с възторжени аплаузи и патетични писания. Едва ли някой през онзи мразовит мартенски ден преди 50 години обаче дори е посмявал да предвиди (или да помечтае!) какво горещо лято с възход на женската ни атлетика очаква любителите на спорта у нас…..
На състезанията в зала „Фестивална”, предшестващи по-рано спектакъла в Гренобъл, българките записват няколко „подсказващи” постижения. Светла Златева пробягва 800-е метра за 2:04.1 минути (трето място в историята в зала, след тези на Хидлегард Фалк (ФРГ) 2:03.3 и Барбара Вийк (ГДР) 2:03.8 и най-добро в света за сезона!). А Йорданка Благоева се е завърнала в сектора все по-присъствено след раждането на сина си Благой – 1.80 м. И Василена Амзина с 4:24.5 мин. на 1500 м е сред фаворитките за финала…….
ДЕН ПЪРВИ (11 МАРТ)
В ранните часове на съботния ден (11 март 1972) първа в боя се „втурва” елегантната ни хърделистка Иванка Кошничарска (Йовчева). В четвъртата серия на 50 м препятствено бягане тя за зла участ закача второто препятствие и завършва едва трета за 7.26 сек., само на три стотни от румънката Буфану, която последна „влиза” по време във полуфинала…..
В тласкането на гюлле за жени от 13-е записани три са българки – Иванка Христова, Радостина Въсекова и Елена Стоянова. Едва в петия си опит (17.92) рекордьорката Христова се окопитва, но си остава четвърта, далеч след медалистките Чижова (СССР) 19.41, Антонина Иванова (СССР) 18.54 и Мариане Адам (ГДР) 18.30 м…… С личен резултат (17.60 м) Въсекова завършва седма, а едва навършилата 20 години добричлийка Елена Стоянова с 15.63 м се класира едва 12-а.
По обяд в събота в препълнената зала единственият ни участник при мъжете – Петър Богданов (поставил рекорд в скока на височина на 19 февруари в София – 2.11 м) е някак смутен и объркан сред 14-те си съперници и с 2.08 м остава едва 12-и…..
По същото време на пистата предстоят и двата полуфинала на 800 м за жени. От всеки един от тях за финала по място се класират първите две,като финалът ще бъде допълнен с останалите две с най-добри „губещи” времена. Във втория полуфинал Светла Златева като по закон е блъсната грубо от италианката Доната Говони, но все пак съумява да финишира трета (2:06.57), след Хофмайстер (ГДР) (2:06.18) и „адзурката”, която поставя нов италиански рекорд в зала – (2:06.34)….
ДЕН ВТОРИ (12 МАРТ)
В ранния предиобяд на следващия неделен ден (12 март) десет атлетки са изведени за финала на скок на дължина. Диана Йоргова в края на февруари вече е „направила” българския си рекорд в зала „Фестивална” – 6.22 м. Още с първото си излизане на пътечката за засилване Диана почти достига върха си – 6.21 м, което в крайна сметка й носи седмото място в крайното подреждане…..
Финалът на 800 м предвещава високи резултати и люта битка на неудобната 180-метрова писта. В духа на предварително уточнената тактика с треньора Велиславов (който обаче си остава в София?) Светла Златева излита напред и повежда в красиво за окото темпо (400 м 59.1). Ала малко преди края на третата обиколка румънката Иляна Силай грубо изблъсква с лакът Светла и я изпреварва. Златева нарушава ритъма си, но успява да запази нужното равновесие. След камбаната за последна обиколка атаката на по-опитната германка Гунхилд Хофмайстер е неотразима и тя дръпва напред, без Силай да може да реагира…. Златева пък успява „със зъби и нокти“ да удържи третата позиция и бронзовия медал (2:05.50), след Хофмайстер (2:04.86) и Силай (2:05.17). А бурно спринтиращата отзад Криста Мертен (ФРГ) (2:05.86) няма как да настигне българката….
В скока на височина 13 (!) атлетки загряват в сектора. От тях на 1.76 м отпада само швейцарката Рехнер (1.73), а седем се справят и с 1.78 м (именно на тази височина се решава и спорът за бронзовия медал – Йорданка Благоева я превзема от първи опит, а унгарката Магдолна Комка – от втория път!). На 1.81 и 1.84 м успех от първия път записват Рита Шмид и Рита Гилдемайстер (и двете от ГДР), а на 1.84 м Благоева и Комка сполучват от втори опит!). Нашата атлетка обаче има предимството на един фаул по-малко от унгарката. Ето какво си спомня самата Благоева по-късно за „сражението” в „Пале де спорт” в очерка „Две минути преди скока”: „Състезанието вървеше мудно и бе прекъсвано от церемониите по награждаването в няколко дисциплини. Но публиката бе шумна и възторжена и това някак ме мотивираше допълнително. Знаех прекрасно, че трябва непременно да сполуча във втория си опит на 1.84 (изравнен рекорд на България в зала). В един момент изключих всичко останало, цялото ми внимание бе насочено към правилното изпълнение на скока. Мобилизирах се докрай и стъпих мощно на тартана. Отскочих пъргаво и превзех чисто рубежа 1.84 м. От мобилизацията ми така се бях изтощила, че едвам станах от дунапреновото скочище. Толкова трудно стигнах до багажа си да се облека, нямах сили за нищо повече! На 1.87 Комка нямаше вече никакъв шанс за успех (както и аз впрочем)!” В крайна сметка Благоева печели втория си медал (този път бронзов) от голямо състезание (след изненадващата победа на Универсиадата в Будапеща през 1965 г.)……
Финалът на 1500 м изправя една срещу друга едва пет атлетки. Василена Амзина се опитва да поведе още от старта, но е парирана нечисто (!) от съветските атлетки Тамара Пангелова и Людмила Брагина. Веса все пак заема позицията си до Пангелова и така те преминават 800-метровата отметка за 2:16.5 мин. Отзад изрусената Брагина (която през лятото ще постави цели четири световни рекорда и ще стане олимпийска шампионка с умопомрачителните 4:01.37 мин.) се опитва да ги настигне. Две обиколки преди края Брагина начева атаката си и задминава Амзина. Пангелова пристига на финала триумфално за нов световен рекорд (4:14.62), а преднината на Брагина (4:18.35) пред българката Василена Амзина (4:18.84 – рекорд на България в зала!) съвсем не е голяма! В крайна сметка Василена стиска в шепи бронзовия медал след награждаването и сълзите на радост няма как да се прикрият от колежките й и треньорите…..
Три бронзови медала – това е само началото на „чудото” на женската ни атлетика. По-късно през лятото прекрасните ни спортистки ще подобрят всичките 14 национални рекорда в олимпийските дисциплини, ще спечелят десет (от общо 14!) титли на Балканиадата в Измир и ще завоюват първите четири олимпийски медала в атлетиката на България (два сребърни и два бронзови) на Игрите в Мюнхен. Апотеозът на невиждания възход ще се случи на 24 септември 1972 на стадион „Максимир” в Загреб, където Йорданка Благоева ще постави и първия световен рекорд за българската лека атлетика – 1.94 м!….
Снимки: Личен архив
