Скокът на дължина у нас в зала – под лупа
За първи път в България рекордът в зала е по-добър от този на открито
Вчерашните емоции около суперпостижението на Божидар Саръбоюков на турнира в Мец, Франция все още не могат да утихнат. За първи път в атлетическата история на България двата рекорда на скок дължина за мъже са обединени в един (този в зала е по-добър от този на открито). А харманлийският атлет до тук бележи най-успешния си сезон (със сигурност подобен няма да е последен!). До световното първенство в зала в Полша все има още много време (повече от месец), но отсега може да се предвиди, че борбата за титлата в Торун ще се води от тримата гиганти в сектора – Матия Фурлани, Божидар Саръбоюков и гъркът Милтиадис Тентоглу….
Пресният ни национален рекорд е повод да погледнем назад в годините и да си спомним за предишните ни рекордьори под покрив през повече от 60-годишната история на българската атлетика в зала!
Някъде през 1964 г. героическият ни атлет Тодор Дашков Митов (който губи ръката си след възпаление, породено от травма, получена при гимнастически упражнения на висилка) отбелязва първото регистрирано у нас постижение в софийската зала „Чавдар” – 7.34 м. Към него армеецът Райчо Цонев добавя само сантиметър година по-късно….
По-младият от братята Марини – Георги Марин (тр. Стоян Славков) има честта да подобри три пъти поред върховото ни постижение – 7.36, 7.49 и 7.51 м. Последното постижение е записано по време на европейското първенство в зала „Фестивална” през март 1971 г., но то не му носи нищо повече от 13-ото място.
Изключително талантливият и перспективен разградски атлет Пламен Пенчев прави две поправки на рекорда през 1973-а – 7.52 м и 7.61 м. Вторият рекорд е изравнен година по-късно в София от благоевградчанина Йордан Янев (тр. Л.Канелов), а покойният Бончо Бонев (тр. Марин Димитров) добавя до 7.65 м във Варна през март 1975 г.
През олимпийската 1980 г. серия от три поредни рекорда бележи пловдивчанинът Иван Тупаров (тр. Константин Ковачев) (7.73, 7.82, 7.88), следвани още през пролетта от първия скок на български атлет над осем метра на открито (на 25 май 1980 в София).
Най-много рекорди в зала регистрира друг пловдивчанин – Атанас Чочев (тр. Митко Тодоров) – пет! От тях четири са през 1981 г. (последователно 7.88, 7.89, 7.91 и 7.95).
Атанас Чочев
За жалост на европейското първенство в зала в Гренобъл (февруари 1981) Чочев, макар и фаворит номер едно за титлата!) пристига контузен и остава едва осми. Тук нека припомним,че в осмицата са и тримата български атлети тогава – шести Кристиан Апостолов (тр. Митко Тодоров), седми Иван Тупаров и осми Атанас Чочев!
На 31 януари 1982 г. в София Атанас Чочев (впрочем рекордьор на България и на троен скок по онова време време) става първият българин, преминал осемте метра в зала (8.02 м). На същото състезание (макар и в дълбокия миманс) участва и пишещият тези редове…..
Най-добрият ни атлет при мъжете в цялата ни история Христо Марков (тр. Чавдар Чендов) участва на турнира ФИСУ на 10 февруари 1985 г. и в последния си шести скок изравнява европейския рекорд под покрив (8.23 м), принадлежащ тогава на Игор Тер-Ованесян (СССР).
Пак на турнира ФИСУ, но девет години по-късно (на 05 февруари 1994 г.) първият ни европейски шампион на скок дължина Ивайло Младенов (тр. Альоша Велков) добавя сантиметър към рекорда на Марков – 8.24 м. Три седмици по-късно (28.02.1994) на големия турнир в Атина Младенов се приземява на 8.30 м и побеждава местния фаворит Костас Кукодимос с 4 см! Уви, дни по-късно на европейския шампионат в Париж-Берси Младенов остава само на 8 см от златото и с 8.07 м е четвърти (колкото има и „бронзовият” румънец Богдан Тудор).
Макар да не стана никога рекордьор за мъже (нито на открито, нито в зала), редно е да отдадем дължимото и на европейския шампион в зала (2000 г. в Гент) и бронзов медалист две години по-късно (Виена 2002). Петър Дачев (тр. Лили Видева), на когото през 2002-а не стигнаха 3 см да се изравни с Младенов (8.27 м) се сражаваше храбро с европейския елит в началото на 21-ви век. Същото можем да кажем и за Николай Атанасов (Джоко) (тр. Атанас Запрянов) – пети на еврошампионата в Торино през 2009 г . с 8.11 м.
Така трябваше да чакаме почти 32 години за да отчетем новия български рекорд от световна величина в скока на дължина. До момента никой друг български атлет преди Саръбоюков не е реализирал в един сезон толкова силно начало – 8.26, 8.15, 8.21, 8.39 м. И то в рамките точно на 19 дни. Божидар вече познава вкуса на европейското злато в зала (миналата година в Апелдорн той стана шампион на Стария континент под покрив). Заедно с треньора си Димитър Карамфилов двамата тепърва ще доказват продължението на традициите, достойнството и мощта на родния скок дължина. С още по-голямо нетърпение ще чакаме всяка следваща изява на най-добрия български атлет в момента!
Снимка над заглавието: World athletics
