Рекордьорката ни на чук Анелия Йорданова-Куманова – с юбилей!
Несменяемата ни рекордьорка за жени – на 50 години
Днес многократната ни шампионка и рекордьорка в хвърлянето на чук Анелия Йорданова-Куманова навършва половин век. Юбилеят й е повод отново да припомним нейния дълъг път през атлетиката……
Родена в Свищов на 27 април 1972 г., Анелия още в шести клас постъпва в спортното училище на „Левски Спартак” в София и нейн треньор (до края на спортната й кариера) е единствено 
Хари Георгиев (балкански шампион на чук за юноши от 1957 г.). Успехите на стадиона за младата и силна спортистка идват доста бързо и някак естествено – рекорди на тласкане на гюлле за момичета още през 1986 г. – както в зала (13.98), така и на открито (14.88) (с 3 кг уред). Едва на 15 години Анелия е шампионка на гюлле при младшата възраст на стадион „Васил Левск
и” и за пръв път прехвърля 40-те метра на диска – 40.86 м. След две години на колебания и търсене големите резултати упорито се изплъзват на тандема. Георгиев обаче бавно и търпеливо гради у състезателката си техника и силови качества паралелно в мятането на диск и тласкането на гюлле…
През 1991 г. качественият прелом в резултатите у Анелия най-сетне е налице – 16.01 на гюлле и 50.94 м в мятането на диск. На Балканиадата за девойки в Солун в края на юли две българки са на върха в мятането на диск – русенката Атанаска Ангелова е шампионка с 51.78 м, а Йорданова е със сребърен медал – 50.94 м. Година по-късно Анелия вече е с бронз от балканските игри за жени в София в тласкането на гюлле.
В две поредни години – 1992 и 1993 г. женският тим на „Левски” е носител на Купата на европейските шампионки – първия път в Сан Донато Миланезе, втория – в Лимасол (Кипър). Анелия Йорданова също е част от отбора и дава своя принос за победите.
Междувременно от БФЛА решават – през 1995 г. по време на националния шампионат за жени на 17 юни ще се проведе за първи път и дисциплината хвърляне на чук за жени. Георгиев и възпитаничката му съвсем естествено печелят първата титла. Е, резултатът е повече от скромен (34.38 м). Но – нали се знае – всяко начало е трудно. През същата 95-а Анелия подобрява личните си постижения на гюлле (17.14 и на диска (54.02 м). Година по-късно чукът, изпратен от десницата на Йорданова, тупва току до границата на 50-те метра – 49.90 м….
Георгиев и Йорданова продължават къртовския труд по усвояването на съвсем нелеката техника на хвърлянето на 4-килограмовия уред. През 1997 г. резултатите растат – 51.02 и 51.68 м, а през 1998-а – Йорданова бележи на своята сметка нови три рекорда – последователно 57.10, 58.65 и 58.86 м.
1999 г. се явява някак най-успешна в спортната кариера на Анелия Йорданова. Още на пролетния шампионат (17 април) на стадиона на НСА най-сетне гросмайсторските 60 м са преминати. И то два пъти в седно и също състезание – 61.30 м и 62.20 м. После на Клубната купа (16 май) са прибавени още 20 см – 62.40 м. А на националното ни първенство на 19 юни са преминати даже и 65-е метра – 65.10 м. 
Междувременно Анелия участва и на КЕШ в Атина (29 май) (пета) и, което е много по-важно, на Купата на Европа Група А (пак в Атина) само седмица по-късно (втора с 59.92 м). Обаче за световното в Севиля Йорданова заминава сама, без треньора си, и логично не се представя подобаващо. Липсата на квалификация и големият брой участващи атлетки така смущават Анелия, че тя успява да запише само един-единствен успешен опит и заема незавидното 20 място в крайното класиране!
През олимпийската 2000 година тандемът Йорданова-Георгиев работи с удвоени сили и още на 10 юни новият рекорд е вече факт – 65.35 м. На тренировките на полигона на стадион „Раковски” чукът на Анелия нерядко лети над 66-ия метър….. А на Балканиадата в Кавала в един опитите уредът даже тупва близо до …. 67-те метра, но попадението за жалост е извън сектора! Малшанс или…..? За Олимпиадата в Сидни се пътува през втората половина на септември. Анелия пак е сама, без Хари, и се чувства необичайно изцедена и обезсърчена. И отново един-единствен успешен опит на квалификацията, за жалост далече от най-добрите. Първата Олимпиада за Анелия приключва разочароващо….
Затова пък дългата сърдечна връзка на Анелия със световния шампион по борба за младежи Асен Куманов (треньор по-късно на световната шампионка Биляна Дудова) приключва в сватбената зала и на 29 юни 2001 г. Анелия Йорданова прибавя към фамилията си и името на съпруга си – Куманова. 2001-ва и 2002-ра са години, в които атлетиката трябва да остане малко настрани. 
Анелия пак си е познатият боец и носи немалко медали на любимия клуб „Левски”. Вече през предолимпийската 2003 година Хари Георгиев решава да обърнат с Анелия повече внимание на гюллето. На 14 юни на стадиона на НСА в Студентски град Куманова чувства невероятен подем и в един от опитите си запраща стоманеното кълбо на…. 18.38 м – покрит олимпийски норматив!
За втората си Олимпиада – тази в Атина през август 2004 г. – Анелия се готви както винаги усърдно и творчески. Третото място на Купата на Европа в Пловдив през юни е ясен знак, че този път нещата са на път да се получат. Обаче финалът на тласкане на гюлле на олимпийските игри е предвиден да се състои на специално пригоден сектор на античния стадион, където преди хилядолетия са се провеждали древните Олимпиади. За Куманова кръгът за тласкане е крайно неудобен и още в първия си опит тя се подхлъзва неприятно и някак фатално. Второто участие на Анелия на олимпийски игри за жалост отново е пълно фиаско….
На 32 години Анелия решава да каже „сбогом” на леката атлетика. Известно време семейството й се установява да живее в Норвегия (където Асен Куманов е поканен за треньор). После на Анелия и Асен им се раждат две прекрасни дъщери…… През 2012 г. Куманови се прибират в родния град на Анелия Свищов. Йорданова-Куманова започва работа като учителка по физкултура в СУ „Цветан Радославов”…..
Напоследък Анелия Куманова се впусна и в политиката като кандидат за общински съветник от квотата на „Демократична България”. Популярността и обичта на ученици и родители през годините носят на Анелия много радост и удовлетворение от постигнатото. А времето, прекарано в непрестанен досег с чука и гюллето, е оставило отпечатък в характера на рекордьорката, твърда и решителна, отстояваща навсякъде и всякога кредото си!
Снимки: Личен архив на Куманова и списание „Атлетика”
