Начало Годишнини Треньорката Катя Лазова – с юбилей!

Треньорката Катя Лазова – с юбилей!

от Alexander Vangelov
1246 разглеждания

Талантлива атлетка и треньорка – с юбилей

Катя Лазова – или за превратностите на съдбата

Днес едно от дарованията ни в „българската” дисциплина – скокът на височина – Катя Лазова има юбилей…..

Родена на 17 януари 1950 година в Кюстендил, Катя още невръстна попада под грижите и наставничеството на утвърдения специалист и педагог Славчо Джумалиев. Едва 15-годишна, тя вече е шампионка на България на скок височина за девойки младша възраст (1.58м) в Стара Загора….. На следващата зима (1966 г.) Катя (усвояваща постепенно, но търпеливо доста трудния коремно-претъркалящ стил) отново е шампионка за девойки на закрито (1.50 м в зала „Чавдар” в столицата).

На 13 август 1966 г. в Пловдив Лазова вече е рекордьорка за девойки младша възраст (1.64 м) и е лидер на българската ранглиста за жени за годината. През зимата на 1967 г. на международен турнир в Белград Катя „чупи” и рекорда в зала за девойки – 1.63 м….

На полуфинала за Купата на Европа в Дрезден през лятото на 1967 г. Йорданка Благоева става първата българка, преминала 1.70 м. (Въобще Благоева ще си остане най-голямата съперничка (в България) за Лазова). Катя и Джумалиев са амбицирани да докажат, че тези 1.70 м съвсем не са мираж и за кюстендислата атлетка. На 22 октомври през същата 1967 г. Лазова преминава 1.70 м, изравнявайки рекорда ни за жени и поставяйки нов такъв за девойки сташа възраст…..

Доста обнадеждаващо започва за Катя олимпийската 1968 г. На състезания в зала в Белград още на 25 февруари тя побеждава с 1.71 м (колкото и рекордьорката на Югославия Снежана Хрепевник) и заминава заедно с Благоева за европейското под покрив в Мадрид. В испанската столица Лазова остава седма с 1.70 м, докато Благоева (с нов рекорд в зала 1.76 м) се класира пета (с постижението на „сребърната” румънка Виржиния Бончи-Йоан)…. През лятото ще се гони норматива за Олимпиадата. Още на 26 май на битумната писта на стадион „Васил Левски” Благоева и Лазова се справят с 1.76 м и така Катя си осигурява участие на Игрите в Мексико (чак през октомври)…

През август 1968 г. Лазова ще участва и на европейското първенство за девойки в Лайпциг (ГДР).  Тя успява на 1.72 м от втори опит, докато шампионката Елке Каливода (ГДР) и Надежда Бринцева (СССР) превземат същия рубеж от първия път. Така Лазова се окичва с бронзов медал, с еднакъв резултат с този на победителката, тъй като нито една от трите скачачки (споменати по-горе) не успява на 1.74 м.

Благоева и Лазова като че се „претренират” през цялото лято и заминават за Мексико въобще не в оптималната си форма. На самата Олимпиада и двете не успяват да се справят с аклиматиацията и на квалификацията в скока на височина остават извън финала с преодолени по 1.68 м (при квалификационна норма 1.74 м)…..

През 1969 г. (вече в „Академик” при проф. Константин Жалов) Катя не може да премине повече от 1.71 м. Затова пък къде-къде по-успешна за нея е 1.70 м. Участвайки само два пъти на състезания в зала (с бронз от състезанието „Кристалната купа” в Букурещ), Лазова записва през дългия си състезателен сезон на открито цели 16 (!) състезания над 1.70 м. Още на 31 май на „Народна младеж” в София са преодолени 1.77 м. Две седмици по-късно (на 17 юни), на турнира „Олимпийски ден” в Берлин (при студено и дъждовно време), Катя побеждава целия източноевропейски елит начело със световната рекордьорка за девойки (1.87 м) Рита Шмид (ГДР) и чехкинята Ярослава Валентова…. Следва трето място на турнира „Братя Знаменски” в Киев и също бронз от полуфинала за Купата на Европа в Херфорд (ФРГ). На Универсиадата в Торино Лазова се чувства някак уморена и с 1.71 м завършва състезанието на „Стадио Комунале” едва шеста. Сезонът 1970  приключва чак на 10 октомври (!) с победата в Пазарджик на състезанието за купите на в-к „Народен спорт”!…..

През 1971 г. Катя почти достига личния си рекорд – пета с 1.76 м на Балканиадата в Загреб. Обаче олимпийската 1972 г. ще се запомни само с бронзовия медал от НШ в София с 1.70 м (след Благоева 1.84 и Димитрия Нешева 1.70 м).

През 1973 г. срещу името на Лазова е записан резултат „само” 1.60 м (още на Общостудентските игри на 12-и май), а през 1974 г. тя се премества в дружество „Балкан” Ботевград (към ОС на БСФС София) и започва работа като треньор……

Катя Лазова се омъжва за Орлин Орачев (също състезател по лека атлетика) и двамата започват треньорска работа в „Левски Спартак”. Под тяхно ръководство през годините израснаха и се утвърдиха на пистата редица дарования в многобоя, препятствените бягания и скоковете – Татяна Стойчева, Светла Дамова, Александър Понев, Димитър Георгиев, Атанас Атанасов, многобоецът Георги Петров, Ангелина Тодорова. Най-голямата им „звезда” безспорно бе Елеонора Милушева (с личен рекорд на скок височина 1.95 м, балканска титла и участие на олимпийски игри, както и на три финала за Купата на европейските шампионки с „Левски”).

Катя Лазова и съпругът и Орачев се отдръпнаха за дълго време от спорта след като отношението на ръководителите на атлетиката в „Левски” към работата и успехите им не бе от най-правдивите.

Преди няколко години, подтикната и поощрена от няколко свои бивши състезатели, Катя Лазова се върна към треньорството. Първо в „Левски 2016”, после с общи усилия бе създаден нов клуб – столичният „Експрес”. Клубът бързо намери своето място в българската атлетика и вече има своите лидери. Спринтьорите Антонио Иванов (10.44 на 100 м §20.99 на 200 м), Данаил Стоянов (400 м 48.33), старозагорката Емилия Господинова, Камелия Колева, Никол Златанова, Карина Стоилова, изключителният талант в спринта (едвана 16 години) Денис Пешев, Антон Луков, Лора Божилска, Елица Касабова, Пламен Иванов – това са само част от имената със значими изяви на стадиона. Заедно с Лазова треньорите Антонио Иванов и Таня Ковачева също водят своите дарования към високите резултати и значимите класирания…..

Да пожелаем на Катя Лазова крепко здраве и още много творчески успехи и достижения с възпитаниците й от СКЛА „Експрес”.

Снимки: в-к „Народен спорт”и списание ‘Спортна младост”

0 Коментар
2

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.