Хърделистът Томас Мункелт –с кръгла годишнина
Най-добрият препятственик на ГДР от миналия век – на 70 г.
Един малко позабравен спортист от бившата ГДР от втората половина на миналия век – Томас Мункелт – днес навършва 70. Кой всъщност бе Мункелт и кое бе характерното на богатата му спортна кариера?
Роден на 03 август 1952 г. в Цедтлиц, близо до Лайпциг, Мункелт попада отрано в широко разпространената в ГДР система за подбор и обучение на талантливи спортисти. И все пак, дори до 20-ата си година Томас с 14.0 на 110 м преп. отстъпва значително на по-известните Франк Зибек (13.3), Вернер Бекер (13.8), Кнут Айке (13.8), Раймунд Бетге (13.8)…. Едва през зимата на 1973 Мункелт „кръстосва шпага” с най-добрите в ГДР и е пратен на европейското в зала в Ротердам. От Холандия Томас се връща с първия си бронз на 60 м преп. (7.81), само с една стотна пред поляка Мирослав Водзински. През лятото на тази 1973-а германецът вече е с бронз на 110 м преп. от Универсиадата в Москва (13.80), а на финала за Купата на Европа в Единбург през септември финишира трети на 110 м преп. (13.77), след Ги Дрю (Фр) 13.60 и Анатоли Мошиашвили (СССР) 13.76…..
Томас Мункелт упорито търси своето „твърдо” място в европейския елит на 110 м преп. На първото си европейско на открито в Рим през септември 1974 г. Мункелт отново е само на стотна от медала (13.72), след Ги Дрю (13.40) и братята от Полша Лешек (13.67) и Мирослав Водзински (13.71)….
На втория си Финал за Купата на Европа (в Ница през август 1975) Мункелт отстъпва само на „домакина” Ги Дрю (13.57) и с 13.78 носи седем точки на ГДР. Само седмица по-късно, на първенството на ГДР в Ерфурт Томас е шампион с нов национален рекорд с електронно измерване – 13.45 сек!
В олимпийската 1976 г. Мункелт почти пропуска състезанията в зала и още на 29 май в Карл-Маркс-Щад (днес Кемниц) „сваля” една стотна от рекорда си – 13.44. На Олимпиадата в Монреал Томас уверено се справя със серията си (13.69) и с полуфинала (13.48).
На финала обаче превъзбуденият атлет стартира лошо и до края не може да намери собствения си ритъм – пети с 13.44, след Ги Дрю (Фр) 13.30, Алехандро Казаняс (Куб) 13.33, Девънпорт (САЩ) 13.38 и Чарлз Фостър (САЩ) 13.41. Всъщност, реално погледнато, на първата си Олимпиада Мункелт изравнява собствения си рекорд на ГДР, но горчилката от загубата на олимпийския медал остава дълго в съзнанието му…
Първият „голям” златен медал идва при Томас на европейското в зала в Сан Себастиан (Исп) през март 1977 г. Мункелт връхлита първи на финала на 60 м преп. с нов световен рекорд под покрив – 7.62 м. Виктор Мясников (СССР) и Арто Бригаре (Финл) остават далеч отзад за 7.78 сек. Шестнайсет стотни разлика на 60 м преп. – това е доста убедителен аргумент за майсторството на германския атлет. Поредицата от победи продължава и през лятото – победа на финала за Европейската купа в Хелзинки (13.37 – рекорд на ГДР), далеч пред поляка Ян Пусти (13.60). На първата Световна купа в Дюселдорф (на Райнщадион) Томас финишира първи с 13.41, пред “пресния” световен рекордьор (от Универсиадата в София – 13.21) Алехандро Казаняс (Куба) 13.50 и американеца Чарлз Фостър 13.50. Въобще през 1977 г. Мункелт от 26-те си старта претърпява една-единствена загуба – на 15 юни на „Олимпийския ден” в Берлин.
Втора поредна европейска титла Мункелт печели на 60 м преп. на европейското в зала в Милано – 7.65 сек. През лятото му предстои вторият му европейски шампионат на открито – в Прага. На влажната и хлъзгава писта на стадион „Страхов” Мункелт не се чувства много комфортно. Битката е изключително оспорвана и на финишната линия трима финишират почти едновременно. Съдиите трудно разчитат снимката от фотофиниша – Мункелт 13.54, Ян Пусти (Пол) 13.55 и Арто Бригаре (Финл) 13.56…..
През февруари 1979 г. Мункелт във „Фреди Дузика Хале” във Виена завоюва третата си поредна шампионска титла на Европа на 60 м преп., при това със световен рекорд (7.59). А през лятото победата му на Европейската купа в Торино в началото на август не буди никакво съмнение (13.47). Но по същото това време отвъд Океана пристигат стряскащи вести за изявите на новото откритие на САЩ Риналдо Нийемая (подобрил световния рекорд на два пъти – 13.16 и 13.16). В Монреал на втората си Световна купа Мункелт има вече респекта на Нийемая, но се бори като лъв до последния сантиметър: Нийемая 13.39, Мункелт 13.42, Казаняс 13.44 сек. Две седмици по-късно, на Универсиадата в Мексико Томас и Андрей Прокофиев (СССР) завършват на финала с еднаквите по 13.50 сек. Половин час операторите разчитат лентата и накрая дават първото място на Прокофиев…..
В олимпийската 1980 година Мункелт и треньорът му Дитмар Бахман решават да пропуснат зимните стартове и, най-вече, да подобрят абсолютната бързина (Томас вече пробягва 100-е метра за 10.37 сек.). Атлетът минава пресявките в състезанията на ГДР 9за определяне на състава за Москва) в Карл-Маркс-Щадт, Берлин, Потсдам и Котбус….. Заминаването за Москва (и най-вече участието на Олимпиадата там) е улеснено от отсъствието (заради бойкота на Джими Картър) на американските хърделисти. 
В съветската столица Мункелт с лекота преминава през серията и полуфинала, но на финала се изправя срещу до болка познати съперници. След старта най-бързо напред „излита” кубинецът Алехандро КАзаняс, но Мункелт го настига между третия и четвъртия хърдел. Русокосият руснак Александър Пучков пък е плътно зад тях двамата. На последното препятствие Пучков с петата на атакуващия си крак така удря дъската на хърдела, че буквално я строшава на трески. Александър залита и закача с лакът германеца. Казаняс е настрани и ибягва стълкновението, финиширайки устремно. Обаче огромната рутина на Мункелт му позволява да запази равновесие и източногерманецът финишира на сантиметри пред Казаняс (13.39 срещу 13.40 ), а Пучков все пак удържа за бронза (13.44). Така Мункелт печели олимпийския златен медал, въпреки че 14 от 15-те най-добри времена на 110 м с преп. за 1980 година принадлежат на отсъстващия в Москва Риналдо Нийемая (от 13.21 до 13.35). Мункелт е призован и в щафетата 4х100 м на ГДР, и на финала бяга на последния четвърти пост, допринасяйки за петото място с 38.65 сек.
В годината на относителна почивка – 1981-ва – Мункелт стига до 13.65 на полуфинала за КЕ във Вилньов Д’Аск. Именно там той финишира първи, но с частичко разкъсан мускул на бедрото…
През 1982 г. Мункелт стартира интензивно на не по-малко от….23 състезания. За третото си европейско – това в Атина през септември Томас пристига с необходимото самочувствие. На финала му се пада седмата пътека, а най-опасните му конкуренти са далече – Андрей Прокофиев в първа и Арто Бригаре – в четвърта. Томас овладява ситуацията още от старта и по средата на дистанцията вече е с повече от метър пред Пучков (в осми коридор) и британеца Улбърт Грейвс (в шести). Агресивен и ритмичен както винаги, Мункелт финишира за втори пореден път като европейски шампион (на открито) с 13.41, следван от Прокофиев 13.46 и Бригаре 13.60. В добавка Томас печели още един медал – сребърен с щафетата 4х100 м на ГДР в състав Детлеф Кюбек, Олаф Пренцлер, Мункелт и Франк Емелман – 38.71 сек.
Заедно с треньора Бахман, Мункелт възнамерява да опита още веднъж състезанията в зала. През март 1983 г. на предното си ЕП в Будапеща Томас си „позволява” да загуби в първия полуфинал на 60 м с преп. с една стотна от Бригаре – 7.66 срещу 7.65 за финландеца. На финала Мункелт стартира бясно и „изяжда” петте хърдлела като същинска акула – 7.48 сек. (нов световен рекорд в зала)… През лятото най-доброто за Мункелт е 13.48 от шампионата в Карл-Маркс-Щадт. 
На предолимпийската седмица през юни в Лос Анджелис Томас с 13.52 губи от Грег Фостър (САЩ)…. А в Хелзинки е насрочено първото световно първенство по лека атлетика в средата на август… Мункелт все пак стига до финала, където обаче се чувства несигурен и на два пъти по разстоянието се олюлява и нарушава ритъма си. Шампион е Грег Фостър (САЩ) 13.42, следван от русокосия Арто Бригаре (Финл) 13.46, втория американец Уили Голт 13.48, Марк Маккой (Кан) 13.56 и на пета позиция завършва Томас – 13.66 сек. Седмица по-късно, на финала за Купата на Европа в Лондон Томас е първи (13.72), но това едва ли е било някаква утеха за петото му място в Хелзинки.
В третата си олимпийска година Мункелт се надява да замине за 23-тите Игри в Лос Анджелис. Уви, соцстраните бойкотират Олимпиадата. Томас вече твърдо е решил – това ще бъде последната му състезателна година! Затова той се раздава докрай – от началото на май до края на септември. Статистиците ревностно броят стартовете му – 27 само на открито! На 1 юни в Ерфурт Мункелт стартира в последното си първенство на ГДР. Печели златото за любимия клуб DHfK Leipzig на 110 м преп. – 13.51 сек. На Олимпийския ден в Берлин на 20 юли е пак първи – 13.58 сек. Вече последното му голямо състезание е алтернативният турнир „Дружба” в Москва през август. На Лужники Мункелт печели бронз на 110 м преп. (13.64), а на 14 септември в Токио (по време на осемстранната среща ТОТО) е и окончателната раздяла с голямата атлетика – бронз с 13.78 сек.
Томас Мункелт не си губи времето с мечти и въжделения за живота след атлетиката. В най-силните си години като хърделист той завършва успешно стоматология и в момента е един от най-тачените и търсени зъболекари в градчето Кицшер, долна Саксония….
След падането на Берлинската стена в Германия излизат наяве много от архивите на бившата ЩАЗИ. В тях систематично са отбелязвани количествата забранени препарати, давани на топ спортиситте от ГДР. И името на Томас Мункелт е попаднало в папките. Спортистът обаче упорито отрича да е вземал каквото и да било и даже завежда няколко дела, за да изчисти репутацията и името си….
С олимпийския си златен медал, с двете си европейски титли на открито (1978 § 1982), с четирите си победи на ЕП в зала (1977, 1978, 1979 § 1979) и с двата си световни рекорда на 60 м преп. в зала Томас Мункелт си остава (безпрекословно!) една знаменателна фигура в цялата история на препятствените бягания на Стария континент! Осем пъти шампион на ГДР на 110 м преп. и два пъти – на 60 м преп. в зала, Мункелт почти десетилетие остана непобедим в родната ГДР…..
Снимки: Wikipedia
