Начало Годишнини Съперница на Йорданка Благоева – с „диамантен“ юбилей

Съперница на Йорданка Благоева – с „диамантен“ юбилей

от Alexander Vangelov
130 разглеждания

Една от най-опасните съпернички на Йорданка Благоева – с „диамантен” юбилей

Илона Гузенбауер – на 75!

В дните около юбилея на първия ни световен рекорд в леката атлетика една от най-сериозните съпернички на Йорданка Благоева – австрийката Илона Гузенбауер – навършва 75 години. Тя бе звездата на високия скок при жените в началото на 70-те години и си струва да си припомним за славните двубои по онова време между българката и австрийската й съперница.

Родена на 16 септември 1947 г. в Гумерсбах, край Кьолн от майка германка и баща етнически унгарец, Илона Майдан (това е моминското й име) расте доста висока за годините си и няма как да не бъде забелязана в часовете по физкултура. През 1958 г. семейство Майдан се мести във Виена и Илона продължава образованието си в Зюдщад. На едно училищно състезание Майдан с ножичен стил преодолява 1.45 м и треньорите се надпреварват да й предлагат да се занимава с лека атлетика. Но и специалистите в баскетбола не искат да отстъпят и Илона доста време се колебае между индивидуалния и колективния спорт… През 1964 г. атлетиката окончателно надделява и Майдан за пръв път (с ножица) превзема 1.60 м…..

През 1965 г. Илона се поздравява с успех на 1.65 м, а година по-късно – през 1966 – за първи път е шампионка на Австрия на скок височина с 1.68 м. Доверяват й се да я пратят на европейското в Будапеща, но там я чака пълен провал – едва 15-а със скромните 1.60 м.

През 1967 г. Илона Майдан се омъжва за треньора си Роланд Гузенбауер (който ще остане такъв чак до края на спортната й кариера през 1976 г.) и през март 1968 г. им се ражда дъщеря – Урсула.

Малко преди това, през лятото на 1967-ма, дори бременна във втория месец, Гузенбауер на три пъти подобрява националния рекорд – 1.71, 1.72 и 1.74. Ала тандемът Илона-Роланд изобщо не губи надежда за участие на Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г. Още на 14 юли 1968 г. (само четири месеца след раждането) Гузенбауер чупи собствения си рекорд (вече с коремно-претъркалящ стил) -1.77 м. А на 7 септември в Инсбрук са преодолени и майсторските 1.80 м. Уви, на самата Олимпиада Илона е прекалено развълнувана и емоционална и състезанието въобще не й потръгва. С труд тя се справя само с 1.76 м, които й отреждат едва осмото място…

В следолимпийската 1969-а Илона започва ударно – още през май тя добавя 1 см към рекорда си – 1.81 м. На 01 юни 1969 г. Гузенбауер гостува на турнира „Народна младеж” в София и на коварната и твърда битумна настилка на стадион „Васил Левски” от първи опит се справя с 1.82 и 1.84 м – все рекорди на Австрия!

 В Щутгарт с Рита Шмид

На срещата Европа-Америка на „Некарщадион” в Щутгарт на 31 юли Илона е първа с 1.80, следвана от Рита Шмидт (ГДР) 1.76 м. Обаче второто й участие на европейски шампионат – в Атина през септември 1969 – отново е провал – само девета с невзрачните (вече) 1.77 м…

Европейското в зала във Виена

Във „вододелната” между две Олимпиади 1970-а Илона започва много силно зимния сезон. След като подобрява световния рекорд под покрив с 1.87 м, на първото официално европейско първенство в зала във виенската „Фреди Дюзика Хале” от третия път Илона успява на 1.88 м – златен медал и нов световен рекорд на закрито! През юли атлетката отново подобрява националния си рекорд на открито – 1.85 м. На Универсиадата в Торино на „Стадио Комунале” двете с румънката Корнелия Попеску преминават 1.83 от първи опит. И когато Илона вече се вижда вече “сребърна”, в последния си трети скок на 1.86 югославянката Снежана Хрепевник преминава успешно летвата и Гузенбауер остава трета…..

В предолимпийската 1971-а треньорът и съпруг Роланд решава да „смени тактиката”. Още в подготвителния период 1969/1970 Илона почти изоставя тренировките по лека атлетика. Тя участва интензивно в шампионата на Австрия по … баскетбол и даже изиграва няколко успешни срещи с националния отбор. През лято’71, отърсена психологически от бремето на очакванията, Илона атакува цели пет пъти световния рекорд на Йоланда Балаш (1.91). В Шилайтен тя превзема 1.90 м и опитва неупешно 1.92 м, после в Бранау сполучва на 1.88 и пак не успява на 1.92…  В Грац на 15 юли след 1.86 Гунебауер „отива” направо на 1.92…. На европейското в Хелзинки след като печели титлата с 1.87 м, пак пробва 1.92 и в Базел след 1.89 м е на „косъм” от успеха на 1.92 м…

Най-после мигът на триумфа настъпва. Денят е 4 септември 1971-ва. Моментът е избран неслучайно – на полувремето на футболна среща от първенството на Австрия. На Пратерщадион трибуните са препълнени и футболните запалянковци пламенно приветстват рекордьорката. Компания на Илона в сектора правят само Мария Сикора (1.74) и Мария Зомер (1.70). Гузнебауер се „разскачва” последователно с 1.70; 1.74; 1.77; 1.80; 1.83; 1.86; 1.89 м. Стартът на второто полувреме на мача закъснява, но никой и не мисли да негодува. Зрителите сякаш предчувстват, че ще станат свидетели на нещо голямо. Още от първия си опит в безупречния си коремно-претъркалящ стил Илона Гузенбауер преодолява 1.92 м, с 1 см над вече 10-годишния световен връх на Балаш….

В олимпийската 1972 г. Илона пак започва стряскащо (за съперничките си). На 25 февруари във познатата „Фреди Дюзика Хале” във Виена тя преодолява  1.89 м – нов световен рекорд. Обаче точно преди европейското под покрив в Гренобъл на една тренировка Гузенбауер стъпва накриво и глезенът й отича болезнено. За участие във Франция и дума не може да става….. Летният сезон също не започва по най-добрия начин. Едва на 14 юли 1972 във Виена Илона скача 1.88 м. На предолимпийския турнир в Мюнхен на 15 август тя остава разочароващо  четвърта с 1.82 (след Благоева 1.88 и Майфарт 1.85).

Илона и Роланд поискват семейно жилище в олимпийското село в Обервизенфелд. Такова им е отказано от организаторите и семейство Гузенбауер се „скриват” в една тайна хижа в Алпите. На 26 август Илона и Роланд маршируват на официалното откриване на Игрите и после веднага отново се „покриват” от нахалните журналисти….. На 4 септември (точно една година след световния й рекорд) е финалът на скок височина. Състезанието тече мудно (повече от 4 часа поради големия брой финалистки – 23) и Илона започва да нервничи и да прави грешки – на 1.76 една, на 1.85 – две и на 1.88 отново една….. Все пак тези 1.88 й стигат за бронза, след девойчето Майфарт и Благоева. Ала Гузенбауер е дошла в Бавария само за златото и съвсем не може да скрие огромното разочарование, с което напуска Олимпия Щадион…

Точно 20 дни след Мюнхен, в Загреб Йорданка Благоева подобрява световния рекорд на Илона с два сантиметра – 1.94 м. И Гузенбауер моментално търси адекватен отговор. На 7 октомври – пак на същия „Пратерщадион” – Илона от втори опит преминава с успех 1.93 м – второ постижение за всички времена. Веднага са поискани 1.95 м. Във втория си опит Илона е толкова близо – съвсем леко закача с петата си летвата, но все пак опитът е неуспешен….

На стадион „Скра“ във Варшава

Следолимпийската 1973 г. започва с неуспеха на европейското в зала „Ахой” в Ротердам – едва седма със само 1.84 м. На турнира във Формия на 20 май Илона взема глътка въздух след победата си (с 1.89) над световната рекордьорка Благоева (1.86). После във Виена – на 04 юли, след успех на 1.91 м,  Гузенбауер пак опитва за световен рекорд – 1.95 м….. Този път успехът не изглежда така близо. Идва полуфиналът за Купата на Европа. На 4 август на варшавския стадион „Скра” в сектора за висок скок се срещат стари познайници – Йорданка Благоева и Илона Гузенбауер. Борбата е безкомпромисна и никоя не иска да отстъпи – 1.84, 1.86, 1.88 и 1.90 – и двете все от първи опит. Най-накрая Благоева успява (пак от раз!) на 1.92 м за първото място, а Илона не успява на тези 1.92 м……

Контузии в колената и гръбнака постепенно отдалечават Гузенбауер от високите постижения в сектора. Особено коляното на левия отскачащ крак постоянно й създава проблеми. За капак на всичко се появява и досаден радикулит. Последната шампионска титла на Илона се случва в Инсбрук през юни 1976 г. – златен медал с 1.84 м….

Гузенбауер продължава само с баскетбола и шест пъти е шампионка на Австрия с клуба си Union Firestone Wien. По-късно след каката Урсула в семейството се появяват и две братчета – Кристиан и Рудолф. За спорта вече не остава много време…..

Илона Гузенбауер и днес, макар и с доста разклатено здраве, е уважавана и почитана в родината си. В 12-годишната си спортна кариера в леката атлетика тя е поставила четири световни рекорда (три в зала и един на открито), спечелила е 16 шампионски титли – десет на открито и шест в зала. Освен в скока на височина, Илона се е състезавала няколко пъти и в петобоя, където е дала своя принос в полуфиналите за Купата на Европа по многобой (Инсбрук и Бон 1973 и Будапеща 1975)…..

По време на състезателната си кариера Илона винаги изпитваше чувства на приятелство и уважение към съперницата си Йорданка Благоева. През септември 1973 г., когато Йорданка лежи в болницата във Виена след операция на минискуса, семейство Гузенбауер в знак на почит я посещава в болничната стая и Илона пожелава на Благоева скорошно оздравяване и нови срещи на стадиона….

Понастоящем семейство Гузенбауер прекарва старините си в градчето Брайтенфурт, окръг Мьодлинг в Долна Австрия.

 

 

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.