Начало Годишнини Полякинята Рабщин – с кръгла годишнина

Полякинята Рабщин – с кръгла годишнина

от Alexander Vangelov
81 разглеждания

Полякинята Гражина Рабщин – на 70!

Една от полското съзвездие хърделистки – с кръгла годишнина!

С кръгла годишнина се ознаменува днешният ден за една от звездната плеяда полски хърделистки – Гражина Рабщин. С ред отлични постижения и няколко световни рекорда – както в зала, така и на открито, къдрокосата атлетка ще се запомни и с многократния малшанс, придружавал я дълго време по време на най-големите състезания….

Родена във Вроцлав на 20 септември 1952 г., още на 16 години Гражина показва потенциала си (тогава под ръководството на треньора Роман Гудерски). На Европейските игри за девойки в Лайпциг тя е шеста във финала на 80 м преп. и в края на годината е сред първите 50 в световната ранглиста с 11.0 сек.

След две години, през 1970 г. Гражина вече е европейска шампионка за девойки на 100 м преп. на стадион „Коломб” в Париж и приключва сезона с 13.6 сек. Все още обаче чаровната девойка не може да пробие пред по-опитните си и рутинирани сънароднички. В предолимпийската 1971-ва Данута Стражинска (12.8), Тереза Новак (12.9) и Тереза Сукневич (13.0) са все още доста по-бързи над препятствията от Рабщин (13.2)…. Именно през зимата на 1971-ва Гражина прави своя „прощъпалник” на международната сцена – на второто европейско първенство в софийската зала „Фестивална” тя стига до полуфинала на 60 м преп.

Олимпийската 1972-ра започва повече от добре за Гражина Рабщин – на европейското в зала в Гренобъл тя печели бронз на 60 м преп. със 7.05 сек., отстъпвайки само на Ерхард (ГДР) 6.85 и на сънародничката си Сукневич (6.94). Всъщност Гражина „дели” медала си с швейцарката Мета Антенен и за двете трудно се намира място на третото стъпало на почетната стълбичка за награждаване….

През лятото Рабщин бележи забележителен прогрес в постиженията си и се бори за своето място в олимпийския отбор на страната си. Защото за трите места в „дружина полска” се борят четири атлетки – Тереза Новак, Тереза Сукневич, Данута Стражинска и Гражина. В поредица от стартове всяка от тях трябва да доказва правото си…. В последните контролни Сукневич не издържа и за Олимпиадата в Мюнхен заминават Новак, Стражинска и най-младата – ненавършилата още 20 години Гражина Рабщин. В баварската столица и трите полякини се класират за финалното бягане. Заради атентата програмата се отлага с два дни и това допълнително изнервя атлетките. Финалът е триумф за хърделистките от Източния блок – по три от ГДР и Полша и една от Румъния. Западния свят е представен само от австралийката Памела Райън. За жалост полякините не се представят според очакванията – Новак е пета (13.17), Стражинска – шеста (13.18), а Гражина остава осма (13.24)…..

В следолимпийската 1973 г. Рабщин е победителка на 100 м преп. на полуфинала за Купата на Европа във Варшава, но отборът й не се класира за финала в Единбург (българките ги изпреварват само с 2.5 точки). Реваншът може да се случи само на Универсиадата в Москва. Гражина с лекота печели златния медал (13.23), пред Крумпхолц (ГДР) (13.38) и рускинята Лебедева (13.50).

На европейското в зала в Гьотеборг през март 1974 г.олимпийската шампионка Анелизе Ерхард (ГДР) „чупи” световния рекорд на 60 м преп. със зашеметяващите 7.90 сек. още наполуфинала. Но за нещастие (само нейно!) след финала тя удря лошо крака си в предпазния парапет на виража. Финалът започва без Ерхард. Една до друга в седма и осма пътека напред се втурват Анерозе Крумпхолц-Фидлер (ГДР) и Рабщин. И двете връхлитат заедно върху финалната линия! Съдиите дълго не могат да разчетат лентата от фотофиниша. И накрая отсичат – поделено първо място и за двете с еднакво време (8.08). Като че радостта на Гражина е половинчата…

През лятото на европейското в Рим Рабщин едва стига до финала с 13.48, а там остава осма и последна (13.53), далеч след Ерхард (12.66), Фидлер (12.89) и вече доста възратната (32-годишна) сънародничка на Рабщин Тереза Новак (12.91)…..

Катовице е домакин на европейското в зала през зимата на 1975 г. За радост на хилядната публика в зала „Рондо” Рабщин грабва втора поредна шампионска титла (8.04), категорично изпреварвайки световната рекордьорка Ерхард (8.12). През лятото обаче Анелизе Ерхард си го връща и побеждава на финала на Купата на Европа в Ница – с 12.83 сек. Тя надделява над Гражина само с … 2 стотни. В края на септември на „Стадио Олимпико” в Рим Рабщин за втори пореден път става световна студентска шампионка на 100 м преп. – 13.14, на цели две десети пред сънародничката си Божена Новаковска и на половин секунда пред рускинята Анисимова.

Рабщин все повече подобрява своите качества и умения и в олимпийската 1976-а. Още през зимата на европейското под покрив в “Олимпия хале” в Мюнхен Гражина е шампионка на 60 м преп. с нов рекорд на Полша (7.96), цяла вечност пред Лебедева (СССР) 8.08 и Новаковска 8.14. През лятото тя продължава устремния си бяг. На мемориала „Кусочински” в Бидгошч през юни Гражина подобрява рекорда на Полша – 12.69 сек., постижение, което отстъпва във вечната ранглсита само на световния рекорд на Ерхард (12.59). На самата Олимпиада в Монреал обаче Рабщин е изнервена и неуверена. И след като полуфиналът й е повторен (заради дисквалификацията на рускинята Кононова), тя е някак обезверена зад стартовото блокче. След като тръгва добре, полякинята нарушава ритъма си и финишира безкрайно разочарована с петото си място (12.96)…..

И следолимпийската 1977-а не започва по-най-добрия начин за Гражина. На финала за Купата на Европа в Хелзинки тя губи от Анисимова (СССР) – 12.85 срещу 12.77. Десет дни по-късно на стадион „Васил Левски” в София Рабщин участва на третата си поредна Универсиада. След като с лекота печели полуфинала (12.76), на финала тя „забравя” съперничките си на финала и с 12.86 (при насрещен вятър -1.6 м/сек.) спечелва трети пореден „студентски” златен медал!

На първата Световна купа в Дюселдорф в началото на септември 1977 г. Рабщин побеждава олимпийската шампионка Йохана Клийр (ГДР) (12.87) и с 12.70 оглавява световната ранглиста за втора поредна година!

На осмото си поредно европейско първенство в зала (в Милано през март 1978) всички очакват златен медал от Рабщин в бягането на 60 м преп. Още повече, че на полуфинала Гражина спира уредбата на 8.00 сек. с невероятна лекота. Обаче на финала олимпийската шампионка Йохана Клийр (ГДР) със 7.94 неочаквано оставя доста далеч зад себе си Рабщин (8.07)….

Първият световен рекорд за Гражина Рабщин в любимото й бягане на 100 м преп. се случва в малкото градче Фюрт (ФРГ) на международния турнир „Quelle”. На 10 юни 1978 г. Точно в 15:30 часа полската атлетка използва максимално попътния вятър (+1.9) и сътворява едно върховно бягане – 12.48 сек., с 11 стотни по-бързо от предишния рекорд на Ерхард (12.59)….. Като че няма да има пречки Гражина да спечели първото си европейско злато на стадион „Страхов” в Прага. Това тя подсказва и с победата си в първия полуфинал на ЕП – 12.60 (-0.2). Обаче и в Прага се проявява станалата вече хронична нейна лабилност. Във финала й се пада вторият коридор. До петия хърдел Гражина има минимален превес пред Клийр и Анисимова. Но после почва да губи аванса си и направо се „навира” в осмото препятствие. Препъвайки се в него, Рабщин навлиза в съседния трети коридор и неволно спъва рускинята Нина Моргулина. Съветската атлетка остава да лежи на пистата, а след малко Жури Д’Апел дисквалифицира Рабщин и решава финалът да бъде повторен, но без нея…… Малка утеха за Гражина остава петото й място с квартета на Полша в щафетата 4х100 м…..

Годините минават, в Полша Гражина вече все повече е притеснявана от новата генерация хърделистки – Данута Волош-Перка, Жофия Филип-Биелчик и Люцина Лангер-Калек. Все пак Рабщин не се предава – на зимното първенство на Полша в Забже на 8 февруари 1979 г. тя „чупи” световния рекорд на 60 м преп. в зала – 7.86 сек. Но това съвсем не е достатъчно – на еврошампионата под покрив във Виена на 25 февруари 1979 изненадващо титлата грабва Данута Волош – 7.95, а среброто за Рабщин (8.00) е още едно разочарование…..

В ранните летни дни (на мемориала „Кусочински” във Варшава на 18 юни) Рабщин изравнява собствения си световен рекорд – 12.48 (+1.2), следвана от Филип-Биелчик (12.77), Волош-Перка и сестра си (с 4 години по-младата Елжбета Рабщин) 12.97….. Седмица по-късно на турнира в Бремен (ФРГ) Гражина е още по-бърза – 12.39 (+2.8). И тук постепенно формата й се влошава – на финала за Купата на Европа в Торино Татяна Анисимова (СССР) триумфира за 12.77 (-1.1) пред Рабщин (12.85) и българката Даниела Тенева (13.17). Постепенно обаче Гражина се съвзема – 12.64 на първенството на Полша в Познан (11 август), 12.52 на турнира „Велткласе” в Цюрих (15 август), 12.51 на турнира ИСТАФ в Берлин (17 август) и 12.53 на турнира в Кьолн (19 август). Сборният европейски отбор (жени) заминава за втората Световна купа (в Монреал) направо след тренировъчния лагер в Кьолн. На Олимпийския стадион в Монреал Рабщин е вдъхновена и устремена. Една до друга с рускинята Анисимова, те атакуват почти едновремено всяко едно от първите пети препятствия. После Гражина намира „своя” ритъм и надвива с 12.67, а за Анисимова е втората позиция с 12.75 сек.

 Със сестра си Елжбиета

„Сега или никога” – си казва през есента на 1979 г. Гражина Рабщин. Тя вече се е разделила с втория си треньор Тадеуш Шчепански и е започнала тренировки със Славомир Новак. В третата си олимпийска година (1980) къдрокосата красавица започва пак ударно – на шампионата на Полша в зала в Забже на 17 февруари 1980 г. тя „сваля” две стотни от собствения си световен рекорд на 60 м преп. – 7.84 сек. Заминавайки за градчето Зинделфинген във ФРГ за деветия си еврошампионат под покрив, тя едва ли си е и помисляла, че нейната съотборничка Жофия Филип-Биелчик ще я сюрпризира, при това доста неприятно. Тя не само ще я победи в битката за златото, но ще й отнеме и рекорда с невероятните 7.77 секунди (за Гражина 7.89 сек.)….

Петък е, 13 юни 1980 г., стадион „Скра” във Варшава. Мемориалът Кусочински. Времето е прекрасно, а и вятърът пак е услужливо попътен. Гражина е в прекрасно насторение и с нетърпение чака „своята” дисциплина. Зад блокчетата са най-добрите полски хърделистки в онзи момент. Гражина Рабщин е безмилостна като съдбата – тя удивлява хилядната публика с невероятен бяг межу препятствията. Зрителите не могат веднага да осъзнаят какво означават цифрите на светлинното табло – 12.36 (+1.9) – нов световен рекорд! А резултатите и на следващите са с отлично качество: 2. Филип-Биелчик 12.66, 3. Волош-Перка 12.69, 4. Елжбиета Рабщин 12.97…. Но дали психиката на вече почти 28-годишната Гражина ще издържи на изпитанието в третата й поредна Олимпиада?

В третия си олимпийски финал (28 юли 1980) Гражина Рабщин за пореден път не успява да се справи с прекомерното си вълнение и остава за втори път едва пета – 12.74, след Вера Комисова (СССР) 12.56, Йохана Клийр (ГДР) 12.63, Люцина Лангер-Калек (Пол) 12.65 и Керстин Клаус-Кнабе (ГДР) 12.66 ……. След седмица на турнира „Голден Гала” на Стадио Олимпико в Рим Рабщин (12.65) пак е победена – от новата олимпийска шампионка Комисова, която опасно приближава световния й рекорд – 12.39 сек.

1981-ва започва за Гражина с няколко старта в Нова Зеландия – в Крайстчърч още на 25 януари тя записва 13.25 сек. и след това мистеризно изчезва от пистата. Рабщин отстъпва мястото си на Перка (12.93), Лангер-Калек (12.97) и сестра си Елжбиета Рабщин (13.10)…

Вече почти на 30, на последното си десето европървенство в зала през март 1982 (за втори път в Милано) Гражина се справя отлично на полуфинала (8.03), но на финала „облизва” третия хърдел и остава едва пета (8.21), след Кнабе (7.98) и Герц (8.00) от ГДР, българката Донкова (8.03) и Наталия Петрова (СССР) (8.16)…. Вече през лятото световната рекордьорка почва все по-ясно да осъзнава, че по-младите от полския отбор напират безвъзвратно. На срещата Унгария-Полша-България в Будапеща Гражина остава едва трета (12.96), след Лангер-Калек (12.81) и Йорданка Донкова (12.83). Последното й национално първенство в Люблин пез юли я оставя на второто място (12.88), далеч зад новата полска лидерка Люцина Лангер-Калек (12.64)…. Вече е решено – последното й състезание ще бъде във Варшава на 28 август – победа за последен път с 13.21 сек. И няма повече,няма и да има!…….

В своята повече от 15-годишна спортна кариера Гражина Рабщин не успя да спечели нито един медал – нито от Олимпиада, нито от европейско първенство. Спечелените три шампионски титли от Универсиадите, също три златни медала (плюс три сребра и един бронз) от еврошампионатите в зала, двете победи в Световните купи няма как да заличат впечатлението от провалите в решаващите стартове. И все пак тя беше наследник и продължител на толкова богатите традиции на Полша в капризните и непредвидими 100 м с препятствия. Тя наследи Тереза Чепла (80 м преп.), Тереза Новак, Тереза Сукневич и Данута Стражинска, после остави след себе си господството за Данута Волош-Перка, Жофия Филип-Биелчик и Люцина Лангер-Калек…… След дълго прекъсване, традициите на полските хърделистки напоследък са на път да бъдат възвърнати. Може би Каролина Колечек (12.75), Клаудия Шичарж (12.80) и особено Пиа Кжишовска (12.51) тепърва ще припомнят достатъчно ясно за историческите постижения на своите предшественички…..

От 1971 г. до 1980 година Гражина Рабщин неизменно е в челната десятка на световната ранглиста (пет пъти е водачка!). С осемте си национални рекорда на 100 м преп., с петте си рекорда на 60 м преп. в зала, с трите си световни рекорда на открито плюс три в зала все пак Гражина остава вечно в световната статистика. А дори и днес, 32 години след последния си световен рекорд, тя е все още 16-а във вечната ранглиста…

Още по време на активната си атлетическа кариера, през 1978-ма Гражина получава магистърска степен по икономика в Университета по държавно планиране и статистика във Варшава. Три години след това Рабщин завършва и треньорска и педагогическа дисциплини във Висшата Академия по физкултура. Дъщерята на Гражина – Кайя Токарска, също тръгна по стъпките на майка си, без да стигне нейните постижения и успехи.

Гражина Рабщин многократно е удостоявана с най-висши полски награди, ордени и медали и с най-високи знания, била е и спортист на Полша три пъти! С указ на президента Бронислав Коморовски на 30 юни 2015 г. Гражина е удостоена с кавалерския кръст „За възраждане на Полша”.

Снимки: Sven Simon, imago-images

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.