Бегачът Георги Тихов – с кръгла годишнина
Един от най-добрите ни стайери за всички времена – на 80!
Търкалят се годините – ето че един от най-добрите ни състезатели в бяганията на дълги растояния Георги Тихов днес навършва 80 години. Преди да му ги честитим, нека заедно се върнем назад в годините и си припомним за славните му времена като национален състезател, по-късно и като треньор.
Роден на 29 септември 1942 г.в село Драганово, Великотърновско, Георги Тихов съвсем невръстен се премества да живее във Варна. На 16 години започва, както много други негови връстници да играе активно футбол. Случайна среща обаче с кап. Радко Радков, армейски състезател-бегач на дълги разстояния, се оказва решаваща за преориентирането на Георги към атлетиката. Едва 18-годишен, през 1960 г. Тихов вече е национален шампион на България на крос при юношите старша възраст. Георги дублира титлата си в кроса и през следващата 1961 г. Тогава, през същата тази 61-ва, Тихов подобрява и националния ни рекорд на 3000 м за юноши под 20 години – 8:53.8 мин. Уви, дори това не е достатъчно Георги да намери място в спортна рота. Затова той отбива редовната си военна слъжба далече от спорта и през 1962-1963 г. името му изчезва от спортните рубрики…
През 1964 г., след като се е уволнил от казармата, Георги Тихов започва отново тренировки в леката атлетика. Треньор вече му е не кой да е, а м.с. Пенчо Пенев, неколкократен шампион на България на 10000 м и маратон (впрочем 93-годишният Пенев, жив и здрав и до днес, е първият майстор на спорта на маратон въобще в българската история!). През същата тази 1964-а Тихов вече е записал 3:53.8 мин. на 1500 м и 9:09.8 на 3000 м стипълчейз….. 
През следващата 1965 г. Георги вече е водач на ранглистата на 3000 м стипълчейз с 8:41.4 (рекорд на България, с почти 7 секунди по-добро от стария рекорд на Иван Пеев) и на 1500 м е с к.м.с. – 3:51.2 мин. Постижението на стипълчейза Тихов записва на Балканаиадата в Атина в края на септември, когато завършва четвърти на финала, само на 2 десети от бронзовия медал на югославянина Шпан.
През 1966 г. Тихов „пробва” и 5000-е метра и с 14:44.5 заема място в челната десятка на страната за годината. На Балканиадата в Сараево пак е четвърти на 3000 м стипълчейз, но лидер в „неговата” дисциплина вече е сливналията Михаил Желев……
В предолимпийската 1967-ма Тихов „сваля” повече от 19 секунди от личния си рекорд на 5000 м – 14:25.2, но на 3000 м стипълчейз рекордът му е вече отнет от Михаил Желев – 8:37.8 (постигнат на полуфинала за Купата на Европа в Дуисбург)…..
Предстои Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г. Тихов и Пенев увеличават обема на тренировъчната работа и Георги „върти” безкрайни киометри на пистата и в гората. Тихов отново подобрява осезателно личните си резултати. На 5000 м варненецът регистирира 14:14.2 мин, а на 10000 м за първи път „слиза” под 30-те минути – 29:29.8 мин. Поставените нормативи от БФЛА обаче за Игрите в Мексико са доста по-височки. Последната проверка за участие в Мексико е на Балканиадата в Атина в началото на септември 1968. 
През първия ден от програмата Тихов завършва втори на 10000 м с 30:13.4 мин, далече след шампиона Фарчич (Югосл) 29:25.2 мин. Във втория ден българите Желев (8:45.4) и Тихов (8:47.2) триумфират в бягането на 3000 м стипълчейз със златния и сребърния медали…. Уви, за Мексико заминава само Желев (там той се класира на призовото шесто място в стипълчейза), а Георги остава в къщи разочарован и обиден и наблюдава Олимпадата по телевизията….
Обидата като че бързо е забравена и през 1969 г. Тихов отново е в стихията си – шампион на България на 10000 м с 29:16.8 мин. и втори на 3000 м стипълчейз след Желев. Личният му рекорд на 1500 м е сведен до 3:49.7, а на 5000 м (в края на сезона – през октомври в Бидгошч) – до 14:04.4 мин. На Балканиадата в София в края на август Георги най-сетне е шампион на полуострова – на 10000 м – 29:26.8 мин. пред своя съперник и добър приятел Дане Корица (Югосл) 29:30.8. На 3000 м стипъл Тихов отстъпва на съотборника си Желев – 8:40.0 срещу 8:39.6 мин.
Европейският шампионат на стадион „Караискакис” в Атина е към края на септември 1969 г. Първата дисциплина за Тихов е финалът на 10000 м на 16 септември. Оставайки осми, Георги поставя нов български рекорд – 29:03.97 мин. След два дни – на 18 септември – е полуфиналът на 3000 м стипълчейз. В първия Тихов завършва комфортно трети с 8:44.4 и се класира по-нататък. Финалът на 3000 м стипълчейз е на паметната за българската атлетика дата 20-и септември. Двама българи – Желев и Тихов – стартират заедно с 10 от най-силните стайери на Европа. Михаил Желев триумфира като шампион на Стария континент с нов рекорд 8:25.02, следван от съветските атлети Морозов 8:25.68 мин. и Дудин 8:26.59. Георги Тихов спринтира бурно в последната обиколка и завършва четвърти с 8:27.18 мин. – осмо постижение в историята на атлетиката тогава….
С 3:47.8 мин. Тихов е четвърти в българската ранглиста на 1500 м за 1970 г. На срещата ГДР-България-Румъния в Лайпциг на 16 септември Георги се приближава плътно до границата на 14 минути в бягането на 5000 м – 14:00.4, а на 10000 м пък е сребърен медалист (30:08.6) от Балканиадата в Букурещ през август…. Е, на 3000 м стипълчейз с 8:35.4 Тихов не достига върха си от предната година, но този резултат му носи победата на турнира в Рим в средата на месец май…..
Две шампионски титли на България на куп печели Георги Тихов през предолимпийската 1971 г. – на 5000 м (14:01.6) и на 3000 м стипълчейз (8:35.4). На големия международен турнир в Париж на 26 юни Тихов е трети на 5000 м с 13:37.6 (рекорд на България!), отстъпвайки само на Жан Ваду (Фр) 13:34.0 и на Емил Путеманс (Белг) 13:37.1 мин. Вече на европейското в Хелзинки в средата на август Тихов завършва шести на 3000 м стипълчейз с 8:32.2 (заедно с Иванка Христова – шеста на гюлле двамата „измиват срама” на родната атлетика с двете си шести места, защото останалите се представят изключително и само в миманса…..). Балканиадата в Загреб през септември бележи двойна победа на Желев (8:29.91) и Тихов (8:30.48) в любимите им 3000 м стипълчейз.
За втората Олимпиада, на която е съвременник (тази в Мюнхен през 1972 г.), Георги Тихов се готви както никога преди – усърдно и стоически. Още през февруари 1972 на европейския крос в Женева Георги завършва девети на дистанцията от 8600 м с време 25:47 минути. Месец след това, на 19 март на Балканския крос в Атина, Тихов се бори „със зъби и нокти” за победата на 10 км трасе. Двамата с югославянина Дане Корица се втурват едновременно към бялата линия на финала. Съдиите предпочитат Корица за победител, а за Тихов остава разочарованието от среброто (и на двамата е дадено времето от 29:43.6 мин.).
Вечният му съперник Дане Корица
Точно на 1-ви май (Празникът на труда) 1972 г. във Варшава Тихов завършва четвърти на 10000 м, подобрявайки собствения си национален рекорд с повече от шест (!) секунди – 28:57.4 мин. След няколко старта с променлив успех, на 28 юни на реномирания турнир „World Games” в Тихов подобрява личния си рекорд на 3000 м стипълчейз – 8:26.6, класирайки се пак трети, изпреварвайки Михаил Желев (четвърти с 8:27.8). Седмица по-късно, на турнира „Бишлет” в Осло, Георги Тихов триумфира с победа на 5000 м 13:39.8 мин. Това се случва на 04 юли. След два дни (на 06 юли) Георги пътува за Стокхолм, където на турнира “DN Galan”, изобщо не отпочинал, отново застава на старта на 3000 м стипълчейз. Естествено резулътатът му 8:41.8 няма как да е задоволителен. А и Тихов веднага поема обратно със самолета за София, където, едва отдъхнал, стартира на републиканското първенство в София (08-09 юли). На безумно твърдата битумна писта на стадион „Васил Левски” Георги за два дни стартира два пъти и печели две шампионски титли – 5000 м 14:10.4 и 10000 м 30:41.4 мин. Така само за една седмица му се събират четири (!) тежки старта……
Вляво – един от учениците на Тихов
За Балканиадата в Измир в началото на август се пътува на две групи. Георги Тихов заминава с първата и на втория ден (05 август) стартира на 3000 м стипълчейз. Макар часът да е вече 20:50 вечерта и прожекторите на стадион „Кемал Ататюрк” да осветяват ярко тартановата писта, времето е ужасно душно и влажно. Тихов тръгва смело с челната група – Георге Чефан (Рум), Михаил Контосорос (Гър), Михаил Желев. На третата обиколка, точно при преминаването над водното препятствие, Тихов усеща режеща болка в глезена. „Трябваше веднага да спра. Но аз продължих още няколко метра и, както по-късно се оказа, съм доразкъсал ахлесовото ми сухожилие!” – спомня си по-късно Георги. Веднага го изнасят на носилка и гипсират крака му. Връщането в София за Тихов е истинска мъка. Настаняват го в РЦСМ на „Дианабад” и д-р Дагоров спешно го оперира. Около два месеца Тихов е в гипс в болничната стая на „Диана 2” и за огромно свое (и не само) съжаление, за втори път гледа Олимпиадата (този път в Мюнхен) от синия екран на телевизора….
След като си дава отдих през 1973 г., през 1974 Тихов опитва отново, изоставяйки обаче стипълчейза. На IV-ата Републиканска Спартакиада в София Георги завоюва за любимото дружество „ЖСК Спартак” Варна два сребърни медала – на 5000 и на 10000 м. На турнира „Бишлет”, отново в норвежката столица Осло, на 09 юли 1974 г. в бягането на 10000 м Тихов спечелва последния си „голям” медал – бронзов с време 29:37.6 мин.
Повече от половин век Тихов е щастливо женен за състезателката на скок дължина Иванка Димова (майстор на спорта с 6.12 м). След като завършва успешно ВИИ Варна с магистърска степен по икономика, Георги за известно време е отдалечен от атлетиката. Но любовта към спорта се оказва много по-силна и Тихов започва треньорска дейност. Заедно със съпругата Ваня двамата през годините създадоха безчет чудесни варненски атлети и атлетки в бяганията на средни и дълги разстояния. Можем да споменем само най-добрите – Пламена Александрова, Иван Колев, Николай Ников, Катя Атанасова, напоследък Елена Георгиева (трудно и невъзможно е да се споменат всички достойни атлети, „преминали” през атлетиката под ръководството на Ваня и Георги Тихови). Специално „подопечните” спортисти на Тихов за 32 години са спечелили от национални шампионати повече от 100 медала от най-различно естество.
По време на цялата си спортна кариера Георги Тихов винаги е имал пример за подражание в лицето на своя добър приятел (но яростен съперник на пистата) Михаил Желев. Той и досега си спомня често за част от веруюто на нашия европейски шампион:
- Не може да ме победи този, който тренира по-малко от мен
- Който се мъчи, той ще се пъчи.
- Има ли в една работа думичката „ако”, тази работа значи няма да стане.
По примера на идола си, Георги Тихов запази през годините своето кредо: „Всеки ден тренирам, не може да има причина, която да ми поречи на тренировката. Тренирам в лошо време, понякога на тъмно, топло, студено, вятър – всичко това няма значение, пък и празнчните дни са като останалите. Няма значение по кое време от деня, важното е да не бъде пропусната НИТО една тренировка. За високите резултати са нужни преди всичко силна воля, упоритост и себеотдаване! Атлетиката е труден спорт, не е за всеки! За да успее, атлетът по природа трябва да притежва трудолюбие, упоритост, постоянство, вяра, дисциплина и голяма любов към Царицата! А успяват само най-достойните и тези, които никога не се отказват от целите си. За мен животът е състезание, останалото е чакане. И няма труд, който да не бъде възнаграден – рано или късно! Пък и всеки е щастлив толкова, колкото иска и толкова, колкото си изработи. Невъзможното остава само за глупаците.”
През по-голямата част от съзнателния си живот Георги Тихов е бил първо състезател, после треньор и съдия по лека атлетика. Цели 17 пъти той е шампион на България в различните дисциплини, а от балкански игри има общо 10 медала, от които един златен. На негово име са записани националните рекорди на 5000 м (13:45.6 § 13:37.6), на 10000 м (29:03.97 и 28:57.4), на 3000 м стипълчейз (8:41.4) и в необичайната дистанция от 15000 м (45:58.0 минути).
Нека пожелаем още дълги години здраве и активна треньорска дейност на Георги Тихов – един от най-сърцатите и всеотдайни състезатели и треньори в историята на българската лека атлетика.
Снимки: Личен архив на Георги Тихов
