Кръгла годишнина на за една от най-отдадените на спорта ни
Иванка Венкова – на 70!
Днес една от най-талантливите и трудолбиви български лекоатлетки от втората половина на 20 век – Иванка Венкова – навършва 70. Нека си припомним по този повод за скромната и отдадена спортистка, посветила повече от 17 години от живота си на Царицата на спортовете.
Родена на 03 ноември 1952 г. в с. Богомилово (сега квартал на Стара Загора), Иванка Венкова Тодорова участва на училищно състезание на стадион „Берое” и няма как да не бъде забелязана от треньорката Донка Нанева-Гургуриева. Насочена е към спринта и през 1969 г. вече е показала 12.0 на 100 м, 24.5 на 200 м и 5.85 на скок дължина… От София вече са й „хвърлили око” и в една прекрасна утрин пред къщата й в Богомилово спира „Москвич” с вездесъщия Стоян Славков и председателя на секция „Атлетика” в „Левски Спартак” Григор Христов, Ваня е почти насила отмъкната към София, но се застоява в столицата само няколко седмици, след кето си се прибира в Богомилово…
Истински фурор в спортните среди предизвикват изявите й през 1970 г. Още на 20-и юни в София Венкова прехвърля шестте метра на скок дължина – 6.13 м (рекорд за девойки). На Балканиадата за жени в Букурещ в средата на август Венкова печели титлата на 200 м (23.9) и е първата българка, „слязла” под 24 секунди в по-дългия спринт. Четворката ни в щафетата 4х100 м Иванка Вълкова, Иванка Венкова, Монка Бобчева и Софка Казанджиева завоюва титлата с нов рекорд на България – 45.9 сек. Представянето й на европейското за девойки в Коломб, Париж, обаче оставя противоречиви чувства. Тя трябва да стартира на скок дължина и петобой едновременно в един ден (!), а да бяга и на щафетата 4х100 м (заедно с Донка Новакова, Светла Златева и Софка Казанджиева (Попова). Едва десета на скока, Ваня се класира четвърта на петобоя с 4395 точки, само на 27 точки от бронза. На щафетата 4х100 м нашите момичета успяват да се класират за финала, където финишират шести (47.41 сек.). В края на сезона, през септември, Ваня все пак подобрява личния си рекорд на петобой – 4538 точки.
През зимата на 1971 г. Венкова е „призвана под знамената” да защитава честта на България на второто европейско първенство в зала „Фестивална”. На щафетата 4х200 м квартетът ни в състав: Венкова, Иванка Кошничарска (Йовчева), Софка Казанджиева (Попова) и Монка Бобчева печели бронзови медали – след СССР и ФРГ.През лятото Венкова подобрява личния си рекорд на 100 м до 11.8, а на 200 м отново води ранглистата с 24.2 сек. През септември на срещата Швейцария-България-Испания във Вализелен (Швейц) Ваня побеждава всичките си конкурентки на 200 м (24.2)……
В олимпийската 1972 г. от БФЛА е решено Венкова да остави скока и многобоя и да се насочи изключително в спринта. На Балканиадата в Измир в началото на август нашите момичета Йорданка Янкова, Иванка Вълкова, Иванка Венкова и Здравка Трифонова са шампионки с нов български рекорд (44.66) и покрит норматив за Олимпиадата в Мюнхен. Групата заминава на тренировъчен лагер в края на август (току преди Игрите) и в Берлин Венкова си прави лично постижение на 100 м (11.5) в пряко съперничество с „фуриите” от ГДР.
На самата Олимпиада на нашия квартет на 4х100 м се пада вторият (много по-силен) полуфинал. За капак жребият отрежда на българките неудобната първа пътека. Диана Йоргова предава удачно на Иванка Вълкова и рекордьорката ни пробягва блестящо втория пост. Между двете Иванки – Вълкова и Венкова – предаването на палката става като по учебник! И Венкова се втурва вдъхновено по виража, но изведнъж получава спазъм в бедрото. Ваня стисва зъби и успява да достигне в зоната Йорданка Янкова и да й предаде палката. В крайна сметка нашите финишират пети с нов рекрод (43.95), на 19 стотни след Великобритания. В първи полуфинал австралийките са трети с 44.03, а полякините – четвърти с 44.19, т.е. нашите биха се класирали с лекота за финала от тази серия….. Късмет или….лош шанс?
Недялка Ангелова и Иванка Венкова
В началото на 1973 г. Венкова стартира много добре зиния сезон с едни 6.15 м на скок дължина на националния шампионат (след рекордьорката Йоргова 6.43 м). Уви, не й се доверяват да я пратят на европейското под покрив в Ротердам. През лятото й е наредено да се готви за петобоя – предстои полуфинал за Купата на Европа по многобой, на който София е домакин. Ваня се бори самоотвержено с атлетките от ГДР и СССР и успява да събере 4154 точки, класирайки се 11-а. Така тя спасява отбора ни на стадион „Васил Левски” след нелепата контузия на фаворитката Снежана Юрукова. Заедно с Недялка Ангелова и Сашка Върбанова българките се класират за финала за Европейската купа по петобой в Бон през септември. Състезанието е предвидено за 22-и септември. Отборите ни на десетобой (мъже) и петобой (жени) пътуват повече от едно денонощие (!) с влак към столицата на ФРГ. Венкова отново дава максимума си като резерва за отборното класиране, а Недялка Ангелова, Саша Върбанова и Снежана Юрукова се класират трети в Европа!
Годината на IV-ата Републиканска Спартакиада (1974) не е особено удачна за Венкова. На стадион “Васил Левски” тя финишира едва втора на 200 м (24.7), след девойката Лиляна Панайотова. Сребърният медал от Балканиадата (пак в София) от щафетата 4х100 м заедно с Йорданка Янкова, Лиляна Панайотова и Славка Стрижлева едва ли е утеха за Ваня?….
Междувременно в живота на Венкова се случва щастливо събитие – тя се омъжва за спринтьора Любомир Запрянов и през 1975 г. им се ражда дъщеря Симона. Завръщането на пистата е трудно и бавно – едва през 1979 г. Ваня достига прежната си форма – 100 м 11.68 и скок дължина 6.24 м (само на 3 см от бронза на Лидия Гушева на Спартакиадата в София).
Вече в олимпийската 1980 г. Венкова се насочва изключително към скока на дължина. Вече е с нов треньор – проф. Иван Иванов – и тренировъчните й показатели предвещават значими постижения. На контролните стартове обаче Ваня все не може да реализира постигнатото в тренировките. За Олимпиадата в Москва заминават на скок дължина Лидия Гушева и Екатерина Недева. Венкова си остава в къщи, но проф. Иванов е категоричен – трябва да се намери възможност да се участва някъде като компенсация. Тази възможност се намира на турнира в Зюдщад (предградие на Виена). Там Венкова грабва победата с личен рекорд – 6.49 м, а Людмила Андонова е първа на скока на височина с 1.84 м….
В следолимпийската 1981-ва Венкова печели титлата на скок дължина в зала с личен рекорд – 6.21 м(толкова скача и ”славистката” Емилия Пенчева). През лятото Венкова най-после се „отпушва” – 100 м 11.27, 200 м 23.28, скок дължина 6.55 м и 6.63 м. На срещата ФРГ-България в Билефелд на 13 юни Ваня е първа на 100-е метра (11.57), но в скока на дължина още при загрявката усеща неприятна болка в бедрото и прави само един опит (6.07). За щастие травмата е лека и Ваня продължава подготовката за отговорните състезания. На 27 юни на стадион „Васил Левски” е организиран открит турнир. Треньорът Иванов настоява Венкова да стартира на 400 м (тя не го е правила от 1971 г. (56.4 сек.), т.е. почти 10 години). От неудобния седми коридор Венкова се втурва уверено напред и….. финишира устемно за 51.27 сек., нов български рекорд, с 2 десети по-добро от старото постижение на Росица Стаменова. Предстои полуфинал за Купата на Европа в Единбург (5 юли). Ваня първо трябва да скача на дължина. С 6.33 м тя изпуска победата само за 8 см. За жалост на 100 м при старта блокчето й се хлъзга назад след сигнала и Ваня не успява да настигне конкурентките си, оставайки едва седма (11.66). Вече на финала за Купата на Европа в Загреб Ваня в първия ден стартира на 400 м. Тръгвайки доста бързо, Венкова не издържа в последните метри и губи петото място с …3 стотни, буквално в последните два метра – шеста с 53.11. На втория ден й е поверен скокът на дължина. Тук Венкова се представя по-удачно – пета с 6.39 м…..
Вече 30-годишна, Венкова отново се жертва за националния отбор. През 1982 г. тя записва 11.76 на 100 м, 23.84 на 200 м, 52.95 на 400 м и 6.18 на скок дължина….. И два сребърни медала от Балканиадата в Букурещ.
За любимото дружество („Кремиковци”) Иванка Венкова продължава да допринася с участията си във всевъзможни състезания. През 1984 г. тя регистрира 11.76 на 100 м и 23.86 на 200 м. А през 1985 г. от БФЛА я приканват да се стяга за …. многобоя. Вече на 33 години Ваня трябва да участва на финала за Купата на Европа по седмобой в Крефелд (ФРГ). С присъщите си ентусиазъм и отговорност Венкова събира 5262 точки, с което помага на тима ни да се класира пети в отборното (Емилия Димитрова, Венкова, Иванка Вълкова, Валя Василева) и да остане в най-високата първа група…..
След приключване на спортната си кариера Иванка Венкова се омъжва втори път и й се ражда син – Кирил. Дълго време тя беше треньор в УСШ София и откри няколко истински дарования от столичния град. Сред най-изявените й атлети бяха спринтьорите Юлиана Белчева и Ивайло Матев….
През цялата си спортна кариера Иванка Венкова-Запрянова-Горанова жертваше личното си класиране в името на успехите на отбора и колектива. С многобройните си титли и медали тя си оставаше пример за подражание у тези, които дойдоха на пистата непосредствено след нея през 80-те години на миналия век…
Снимки: ИСС „Старт”
