Начало In memoriam Почина дългогодишният президент на БФЛА Тодор Тодоров

Почина дългогодишният президент на БФЛА Тодор Тодоров

от Alexander Vangelov
441 разглеждания

Отиде си един от най-успешните президенти на БФЛА

Тодор Тодоров почина на 94 години

С дълбоко прискърбие ни настигна вестта, че днес на 94-годишна възраст е починал един от най-успешните председатели на БФЛА в нейната почти 100-годишна история – Тодор Тодоров.

Роден на 02 ноември 1928 г., Тодоров завършва ВИИ „Карл Маркс” през 1952 г. Но още като студент той е заместник-завеждащ Финансовия отдел при физкултурното дружество „Академик”. Едновременно със студентстването си, той е и касиер-счетоводител на ФД заедно с популярния по-късно журналист Димитър Джаров. През януари 1958 г. Тодоров е назначен за заместник-директор на Управление „Спортни имоти и прояви” (УСИП) (тогава шеф там е Недялко Донски). Донски преминава на друга работа в БСФС и УСИП преминава почти изцяло на самоиздръжка, като Тодоров става завеждащ отдел към това управление… Така продължава до края на 1965 г.

През ноември 1965 г. на пленум на БФЛА тогавашният председател Димитър Марков е освободен (той заминава за Москва да прави дисертация). На мястото на Марков е гласуван и назначен Тодор Тодоров. В края на август 1966 Тодоров заминава на европейското в Будапеща, където участва като делегат (заедно с проф. Константин Жалов) в редовния конгрес на Европейската атлетическа асоциация. На Тодоров се пада и честта и удоволствието да бъде свидетел на първата европейска титла за България в атлетиката (на Георги Стойковски на тройния скок) и на първия ни сребърен медал (на Диана Йоргова в скока на дължина).

Една от първите задачи на Тодор Тодоров като ръководител на БФЛА е да въведе коренна реорганизация в работата на повереното му ведомство. Въвежда се твърдо тясна специализация в треньорската дейност. Създадена е комисия по отделните групи дисциплини и целта й е ясна – специализирана методика и подбор на националните състезатели, строг контрол на подготовката им, точни методически указания и медицинско обезпечаване. Комисията е изборна и всяко звено има свой старши треньор.

След двете шести места на Олимпиадата в Мескико 1968 г. (на Михаил Желев и Иванка Христова), през следващата 1969 г. в Атина идва и втората европейска титла за България (на Михаил Желев на 3000 м стипълчейз)…Но след това идват години на застой – 1970 и 1971 не са толкова радостни за родната атлетика.

Все пак 1971-ва остава паметна и с организирането на второто Европейско първенство в зала в столичната зала „Фестивална”. И през двата мартенски дни абсолютно целият европейски елит си дава незабравима среща под покрива на софийската зала! А европейските ръководители не пестят хвалбите и задоволството си от провеждането на състезанието, организацията на което е поверена на комитет под ръководството именно на Тодор Тодоров!

Още на европейското в зала в Гренобъл през март 1972 г. индикациите за предстоящия „бум” на родната атлетика са ясни и недвусмислени – три бронзови медала. Лятото на 1972 г. е от горещо по-горещо. „Женските” ни рекорди падат един след друг като зрели круши. В началото на август на Балканиадата в Измир на състезанията присъства самият президент на Европейската атлетическа асоциация (EAA) Адриан Паулен. Холандецът се чуди и се мае – българките печелят 10 златни медала от 14 възможни! Резултати като 1.90 на Йорданка Благоева на скок височина, 6.70 на Диана Йоргова на скок дължина, 11.34 на 100 м на Иванка Вълкова, 60.58 на копието на Лютвиян Моллова, 4414 токи на петобоя на Недялка Ангелова могат да слисат и най-взискателния познавач…. Не след дълго на олимпийските игри в Мюнхен нашите атлетки печелят два сребърни и два бронзови медала и две четвърти и едно шесто място и се нареждат след ГДР, СССР и ФРГ, но пред атлетките на САЩ! В края на септември идва и световният рекорд на Благоева на скок височина – 1.94 м на скока на височина….

Инерцията на успехите се затвърждава – три златни медала с два световни рекорда на ЕП в зала в Ротердам през март 1973 г. Големите успехи носят и големи блага за българската атлетика – увеличен е неколкратно бюджетът на федерацията, броят на съюзните треньори и на треньорите по места расте. От Министерството на финансите и Министерството на образованието най-сетне скланят и за новата тартанова писта на стадион „Васил Левски” са отпуснати малко повече от 600 000 долара валута! Тук помощта и най-вече настойчивостта на председателя на БСФС Трендафил Мартински и неговия заместник Недялко Донски са повече от безценни. Най-после и България си има тартанова писта, при това от най-модерните, застлана и оборудвана от реномирана швейцарска фирма!!!! Откриването й е на международния турнир „Народна младеж на 26 май 1973 г.

През 1974 г. на поредното европейско в зала в Гьотеборг Тодоров е член на Жури Д’Апел и следи зорко изявите на европейските атлетина едно от най-силните първенства под покрив в историята. През лятото Тодор взема дейно участие и активност по организирането на вторите балкански игри в мандата си (след тези през 1969 г.) на родна земя. Въобще домакинството на Балканиадите на родна земя съставлява голям интерес и придобива широк отзвук сред спортната ни общественост по времето на Тодоров (третата му Балканиада е през 1980 г., пак в София). На европейското в Рим героинята е Лиляна Томова – със злато на 800 м и сребро на 1500 м…

След успехите идва и лек спад в нивото на резултатите през 1975 г. Треньорската гилдия набляга повече на обемната дейност като основа за предстоящата Олимпиада. Но и сега българите не остават незабелязани. В средата на юли на стадион „Васил Левски” е един от полуфиналите за Купата на Европа за жени. Повече от 12000 (!) зрители следят оспорваната борба (побеждаваме за второто място – след ГДР – британките с …една точка!). Въобще готовността и умението на БФЛА да организира най-отговорни състезания от международен ранг в Европа кара шефовете на ЕАА да ни имат все повече доверие…. Пък и самият Тодор Тодоров е избран за член на Съвета на Европейската атлетическа асоциация за един мандат.

Олимпийската 1976-а почва с неповторения и до днес триумф в мюнхенската Олимпия хале – три златни, един сребърен и два бронзови медала от европейско първенство под покрив. Подготовката и методиката на тренировките, тясната треньорска специализация добиват качествено нови измерения и различно „звучене”. През юли идват и световните рекорди на Иванка Христова на гюлле, а четирите олимпийски медала в Монреал – златен на Иванка Христова, сребърни на Николина Щерева на 800 м и Мария Вергова на диска и бронзов на Йорданка Благоева на скок височина са ярко потвърждение на най-големия подем в българската атлетика… Наред с председателството на БФЛА, Тодор Тодоров (още от 1972 г.) поема функциите на заместник-предстедател на Комитета за младежта и спорта (КМС), длъжност, която заема до закриването на КМС преди Монреалската Олимпиада.

Вещото умение и проявената висока отговорност при изпълнение на задълженията си като спортен ръководител са причина Тодор Тодоров (наред с ръководенето на БФЛА) да бъде назначен през 1978 г.и за заместник-председател на БСФС – и така до 1982 г. Така на плещите му „лягат” като отговорност и плуването и спортната гимнастика, както и няколко неолимпийски спорта (акробатиката например).

След не особено успешната 1978 г. предолимпийската 1979 г. започва с 6 медала (по 2 златни, сребърни и брознови) от ЕП в зала във Виена. През лятото отново сме домакини за полуфинал на Купа на Европа… Доверието, което ЕАА ни оказва за организирането на подобен вид отборна надпревара все повече дава самочувствие и увереност у атлетическите ни ръководители. Защото организирането на отборни състезания в Еропа е верен критерий и дава най-пълна и ясна картина за състоянието на българската атлетика. И отново, 6 години след Единбург, сме трети на финала в Торино….

За четвъртата Олимпиада, по време на която Тодоров е ръководител на БФЛА, самият той не иска да си спомня. След златния медал на Софка Попова на ЕП в зала идва и световния рекорд на Мария Вергова-Петкова в мятането на диск, и то само две седмици преди олимпийската надпревара в Москва. На самите Игри имаме само сребро и бронз, а сме тръгнали с доста „по-голяма кошница”.

В следолимпийската 1981 г. атлетиката ни получава четири медала от ЕП в зала (пак в Гренобъл). На финала на Купата на Европа в Загреб отборно сме пети, само на 2 точки от третото място. Стадион „Максимир” е зашеметен от полета на копието на едва 18-годишната Антоанета Тодорова – нов световен рекорд (71.88 м).  Двадесет дни по-късно Тодорова е победителка и на Световната купа в Рим… А на европейското за юноши и девойки в Утрехт младите ни атлети показват, че „където е текло, пак ще тече!” Зестрата ни е 6 медала (3 златни, 1 сребърен, 2 бронзови)…

Европейското в зала в Милано (март 1982) е последното голямо състезание, на което Тодор Тодоров присъства като ръководител на БФЛА. (впрочем то е успешно за България – 1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов медала). На пленум на ЦС на БСФС на 13 февруари 1982 г. лично предстедателят му Трендафил Мартински предлага Тодор Тодоров да бъде освободен от заеманата длъжност. След близо 17 години вярна служба на атлетиката и без разумни доводи Тодоров е принуден да си отиде – огорчен и без нужното признание и благодарност…….

„Останах в Бюрото на БФЛА още известно време. Постепенно усетих, че не съм нужен…. Чак през 1993 г. лично проф. Кабуров (като президент на БФЛА) ме потърси за помощ и съдействие. Но това бе за малко. Преди това 2 години стоях без работа, а през 1984 г. бях назначен за главен секретар на Инициативния кмитет по кадидатурата на София за столица на зимна Олимпиада за 1992 г. Председател на този комитет бе Георги Йорданов, заместници му станаха Иван Славков и тогавашният кмет на София Петър Междуречки. И така до 1990 г…..”

По време на 17-е си години вярна служба на Царицата, Тодор Тодоров помага най-много във финансово отношение, съдействайки бюджетът на федрацията да бъде увеличен неколкократно. Стремежът му за цялостна реорганизация и обезпечаване на спортно-методическата дейност и осигуряване на модерно медицинско обслужване на националните гарнитури се увенчава със завиден успех. Освен 27-те щатни служители в БФЛА, в страната повече от 1000 (!) треньори се трудят на щат, а стройната организация по научното и медицинско осигуряване достига качествено нови измерения. В новата книга на проф. Конст. Жалов ”Българските атлети в световния елит”) по времето на председателството на Тодор Тодоров са подобрени 21 световни рекорда от български атлети и атлетки, подобрени са общо 564 (!) национални рекорда – 288 от жените и 276 от мъжете. Медалите от Олимпиади и европейски първенства по време на управлението му са повече от 60! За активната дейност в международната лека атлетика още през 1974 година на Тодоров е връчено и едно от най-големите отличия на ИААФ – званието и титлата „Ветеран”.

Поклон пред светлата памет на Тодор Тодоров

Погребението на тленните останки на Тодор Тодоров ще бъде на 11 декември 2022 г. (неделя), от 13:00 на Централните софийски гробища.

Снимка: www.bgathletic.org

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.