IN MEMORIAM
Отиде си най-големият революционер в атлетиката
Ричард „Дик” Фосбъри (1947 – 2023)
Рано сутринта в неделя (12 март) е починал може би най-големият “революционер” в леката атлетика в наши дни – американецът Дик Фосбъри. С измислената и за първи път демонстрирана техника за преминаване над летвата в скока на височина Фосбъри сътвори истински поврат в представите ни за спортна биомеханика и плиометрия….
Роден на 06 март 1947 г. в Портланд, Орегон, Ричард „Дик” изпитва трудности с коремно-претъркалящия стил на гимназиалните състезания и дори летва, поставена на 1.52 м, е трудно преодолима за него. Фосбъри постепенно започва да изпълнява разновидност на „ножничния” стил и, усъвършенствайки го, стига до оптималния за себе си скок над летвата. Засилвайки се по разбега отдясно на летвата (право срещу нея), Дик прави завой току преди отскока, след което се обръща настрани, отскача с външния си ляв крак и преминава над летвата с гръб към нея…..
Отначало на Дик му е трудно да практикува измисления от него стил – най-вече заради площта за приземяване, която често е твърда и представлява опасност за младия спортист (който трябва да се приземява по гръб след скока). Постепенно на различните състезания в САЩ се намират по-меки постелки (по-късно и парчета дунапрен), които намаляват риска от контузия за Фосбъри.
Още на 16 години Дик започва да експериментира новото си изобретение, но в началото всяка негова проява е посрещната с недоверие и дори с присмех. Треньорите в гимназията упорито (но без успех!) го съветват да се задоволи с общоприетия „коремно-претъркалящ”. Фосбъри е още по-упорит и на 17 години вече се справя с 1.91 м по своя си начин. В следващата 1965 Ричард вече е преминал 1.97 м. Той не обръща внимание на хапливите подмятания по пресата (“Medford Mail-Tribune”) и на заглавията под снимките му (“Най-мързеливият скачач на света”).
През същата 1965 г. Фосбъри постъпва в Орегон Стейт Юниверсити в Корвалис и там среща амбициозния треньор Бърни Уогнър. Младият специалист всячески подкрепя и окуражава нововъведението на Дик и скоро Фосбъри вече се е справил с 2.05 м. Уогнър се заема да изучи детайлно стила на младия атлет и започва да филмира с камера скоковете му, разглеждайки задълбочено всички подробности.
Бавно, но сигурно Фосбъри и Уогнър става обект на внимание и неверието и присмехът отстъпват на учудване и все по-жив интерес. През февруари 1968 г. Дик попада на корицата на вездесъщото списание “Track and Field News”. Следва златото (2.197) от колежанското п-во на САЩ (NCAA) в Бъркли, Калифорния, победа на Trials в Лос Анджелис за определяне на отбора на САЩ за Олимпиадата в Мексико (2.16 м). На 12 септември в Ечо Съмит (Саут Лейк Тахое) трима атлети се справят с 2.21 м – Ед Карътърс, Рейналдо Браун и Фосбъри…..
На самата Олимпиада в Мексико в средата на октомври 1968 интересът към причудливия стил на Дик Фосбъри е огромен и напълно оправдан. Камерите на операторите „жужат” и всячески запечатват чудото. Състезанието на „Стадио Университарио” за Дик е едно истинско удоволствие – всички очи са вперени в него. На 2.20 м само трима се справят с височината и медалистите са ясни. 
Валентин Гаврилов отпада на следващите 2.22 м и остава с бронз. Двамата американци Фосбъри (от първия път) и Ед Карътърс (от втори) сполучват на тези 2.22 м. После на 2.24 м Ричард и Ед правят по два фаула. Но Фосбъри се „събира” и в третия си скок се справя великолепно – нов олимпийски рекорд и нов рекорд на САЩ! Карътърс прави и трети фаул и така Фосбъри е новият олимпийски шампион. Дик опита и 2.29 м (за нов световен рекорд), но и трите пъти фаулира…. След като през 1969 г. завоюва за втори път титлата от студентския шампионат на САЩ, Фосбъри постепенно се оттегля от сектора….
Стилът „Фосбъри” все повече си проправя път сред световните атлети и бавно измества по-трудния за усвоение и изпълнение коремно-претъркалящ стил. През 1972 г. 28 от общо 40 състезтели в сектора за висок скок използват „Фосбъри” (въпреки че олимпийски шампион с „коремното” става естонецът Юрий Тармак). В Москва 18 години по-късно от 16-те финалисти 13 скачат „Фосбъри”. А общо от 36 медалисти на Олимпиадите в периода 1972 – 2000 г. 34 използват ‘Фосбъри” и само двама „коремно-претъркалящ” стил. Последните „мохикани” на коремно-претъркалящия стил (straddle) са Розмари Акерман (ГДР) (първата жена, преодоляла 2 метра на скок височина) и украинецът Володимир Яшченко (2.35 м)….
През 1981 г. името на Дик Фосбъри е добавено в американската Зала на славата по лека атлетика (National Track and Field Hall of Fame).
Още през 1972 г. Дик Фосбъри се дипломира със специалност “Гражданско инженерство” в университета на Орегон и от 1977 г. е съпритежател на фирмата „Galena Engineering Inc.” в Кетчъм, Айдахо.
През март 2008 г. Дик Фосбъри е диагностициран с „лимфома” първа степен. Месец по-късно той е опериран, но разсейки от тумора „плъзват” към гръбначния му стълб. Налага се интензивна химиотерапия. Точно година по-късно в интервю Фосбъри съобщава, че се намира в ремисия….. Шест години по късно, в друго интервю за “Corvallis Gazette-Times” Дик вече твърди, че всички проблеми с лимфозата и последиците от нея са вече зад гърба му!
Ричард Фосбъри се включва активно в движението “Champions for Peace”, общност от 54 популярни и прочути спортисти, която има за цел да осигурява и поддържа чрез спорта мир в целия свят. Това движение е инциирано и съзадено от международната организация „Peace and Sport”, базирана в Монако.
Рано сутринта на 12 март 2023 г. Дик Фосбъри почива в съня си след кратка и неравна битка с рецидив на лимфомата….
По Wikipedia
