Многократна световна рекордьорка на 1500 м – с кръгла годишнина
Съветската бегачка Людмила Брагина – на 80!
Днес една от знаменателните съветски бегачки от миналия век – световната рекордьорка и олимпийска шампионка на 1500 м Людмила Брагина навършва 80 години. Това е повод да припомним накратко за феноменалните й резултати през 70-те години на 20-и век.
Родена на 24 юли 1943 г. в Свердловск, слабоватата и нисичка девойка започва с леката атлетка в скока на височина (1.50 м през 1960 г.) и едва през 1964 г. се преориентира към бяганията на средни разстояния. Тежка пневмония я откъсва за дълго време от спорта, но в крайна сметка (Люда се премества да живее на юг в Краснодар) всичко се разминава благополучно и с първия си наставник Михаил Махов крехката атлетка постепенно подобрява постиженията си на 800 м и 1500 м…
През есента на 1966 г. случайна среща на Людмила със строгия педагог Виктор Казанцев се оказва решаваща за по-нататъшното й развитие на бегачка от международна класа. Още през 1967 г. Брагина „вдига” резултатите си до 2:05.8 на 800 м и 4:22.2 на 1500 м. В олимпийската 1968-ма Люда вече е оглавила световната ранглиста на 1500 м с 4:17.0 мин…..
В следолимпийската 1969 г. Брагина вече се е утвърдила в световния елит – победа на 1500 м на срещата САЩ-СССР в Лос Анджелис (4:16.0, рекорд на СССР), първо място на срещата ГДР-СССР-Полша (4:17.4)…. На европейското в Атина през септември фаворитки за финала на 1500 м са нидерландката Мария Гомерс (4:14.2), световната рекордьорка италианката Паола Пиньи (4:12.4) и Брагина. Темпото на Гомерс (400 м 62.0, 800 м 2:13.6) е непосилно са повечето финалистки и никой не обръща внимание на вече 27-годишната чехкиня Ярослава Йехличкова. В последните 300 м Пиньи излиза начело (1200 м 3:23.9), а Йехличкова все още е едва осма в опашката на групата. Ярослава обаче постепенно почва знаменития си рейд и задминава една след друга конкурентките си. Йехличкова задминава в последните 50 м даже и Гомерс и финишира триумфално като европейскиа шампионка със световен рекорд (4:10.9), следвана от Гомерс 4:11.9, Паола Пиньи (4:12.0). Брагина със сетни сили изпреварва втората холандка Иля Йазер (4:13.4) и финишира четвърта с нов рекорд на СССР (4:13.2). Първите три атлетки подобряват стария световен рекорд за медалите, а Людмила се прибира в хотела с горещи едри сълзи в очите……
През зимата на 1970 г. Брагина участва на първото си европейско в зала (във Виена) и финишира със сребро на 800 м (2:07.5). През лятото обаче тя е пренебрегната заради своята съекипничка в „Сборная” Тамара Пангелова. Година по-късно (1971), на еврошампионата в зала в София Людмила грабва второ сребро, този път на 800 м (4:17.8), само след британката Маргарет Бийчъм (със световен рекорд в зала 4:17.8). Обаче през лятото на първенството на Стария континент в Хелзинки Брагина пристига едва шеста на финала на 1500 м (4:13.9), далеч след медалистките от ГДР Бурнелайт (4:09.6 световен рекорд ) и Хофмайстер (4:10.3), както и след русокосата Елен Тител (ФРГ) 4:10.4 мин….
На дневен ред е Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. През зимата на третия си пореден еврошампионат под покрив (в Гренобъл) в бягането на 1500 м Люда (4:18.32) отстъпва само на другарката си Пангелова (4:14.62) и в последната обиколка задминава за среброто българката Василена Амзина (4:18.84)……
Треньорът Казанцев междувременно е разработил съвършено нов методически план за подготовката на Брагина. В края на юни 1972 г. в Москва Брагина „опипва” почвата – 4:17.2 и 4:14.8. После на тренировъчната база в Подолск (в Подмосковието) следват дни и седмици на къртовски труд и стотици „погълнати” километри в отсечки и кросове. Казанцев е безкомпромисен, а Людмила му се е доверила напълно. 
Ранното утро на 18 юли. Стадионът е „Лужники” (В.И.Ленин) в Моксва и в жаркия предиобяд зрителите са оскъдно малко. Във втората серия на 1500 м Люда трябва само да пробяга разстоянието за да се класира за финала. Но указанията на Казанцев са други. Брагина тръгва в ритмичен и скоростен бяг – 400 м 66.5, 800 м 2:12.0, 1000 м 2:46.5, 1200 м 3:19.0. Тя е сама под палещото слънце и пред огромните трибуни….. Бягането най-сетне свършва и….. светкавична справка между съдиите-времеизмервачи. И трите хронометри показват 4:06.9 мин – нов световен рекорд! Ден почивка и на 20 юли Брагина печели с лекота шампионската титла на СССР за 4:09.8 мин…..
Людмила Брагина изведнъж се явява като претендент номер едно за титлата на Олимпиадата в Мюнхен. От щаба на ГДР отчаяни се опитват да я стреснат – буквално седмица преди Игрите Регине Клайнау приближава опасно рекорда й – 4:07.6 мин. Мълчанието на Людмила и Казанцев е красноречиво – нищо не може да ги отклони от целта им. Пък и Клайнау необяснимо е „изтеглена” от отбора на ГДР в последния момент!? А Брагина продължава да удивлява света – на 12 август в Москва „чупи” и световния връх на 3000 м – 8:52.8 мин.
В олимпийското село Брагина и Казанцев са уверени и спокойни – последните контролни тестове категорично потвържават върховата форма на бегачката. На 4 септември (понеделник) в серията си на 1500 м Брагина е съкрушителна – 800 м 2:09.6, 1000 м 2:43.6, 1200 м 3:16.9 мин. По темпото й се увличат и по-неизвестни бегачки, а Люда си позволява дори да намали в последните 200 м – 4:06.51 мин (световен рекорд!). Изненадващо в гърба й диша едва 17-годишната канадка Гленда Рейзър (4:06.71), която също „слиза” под стария световен рекорд. На 5 септември се случва атентатът в олимпийското село и Игрите са отложени с един ден. Това изобщо не може да разколебае Брагина.
Във втория полуфинал на 07 септември само в първите 300 м Боксем (Хол) дръзва да поведе. После Людмила отново тръгва бързо и сама напред (400 м 63.1, 800 м 2:09.1, 1200 м 3:16.6). Последвалият втори световен рекорд си е напълно закономерен – 4:05.07. Бившата рекордьорка Карин Бурнелайт (ГДР) също завършва „под” стария рекорд (4:05.78)…. Какво ли ще бъде на финала?
Органзиаторите дават ден почивка на финалистките на 1500 м. Финалът на 1500 м е насрочен за 09 септември (събота) в 16:40 местно време . Десетте атлетки застават напрегнати зад стартовата линия. Само Брагина като че изглежда невъзмутима. Дали за пореден път ще приложи познатата тактика да „дръпне” и поведе от самото начало? Но не, веднага след стартовия изстрел холандките Иля Кайзер и Берни Боксем изхвърчат предизивкателно напред. А къде е Брагина? Тя се е „закачила” за всеки случай в опашката на групата. Боксем и Кайзер преминават първите 400 м (62.54), а на 700-ия метър Люда все още се сгушила накрая на колоната. Малко преди края на 700 м обаче Брагина изненадващо предприема рязък „рейд” (следващите 100 м за 15.6 сек.!) и на 800 м вече е с 10 метра аванс – 2:09.96. 
Третите 400 м за рускинята вече са за 64.55 сек, а 1000-та метра са преминати за 2:42.47 мин. Съперничките й отчаяни се боричкат за местата назад…… В последните 300 м Брагина изобщо не намалява темпа -46.8 секунди! Победен финиш и електронното табло показва умопомрачителни цифри – 4:01.38 – трети пореден световен рекорд за пет дни! Хофмайстер (ГДР) 4:02.83 и Паола Пиньи (Ит) 4:02.85 едвам се прибират към финала. Отзад Бурнелайт (ГДР) 4:04.11, британката Шийла Къри (4:04.81) и Иля Кайзер (4:05.07) все пак имат честта да са участнички в най-бързото и „дяволско” бягане на 1500 м в историята дотогава. Всички те „слизат” под „пресния” световен връх на Люда само отпреди два дни! Пък и днес, почти 51 години по-късно, няма подобен прецедент в историята на Олимпиадите в леката алтетика – три пъти в пет дни да подобри световният рекорд в една и съща дисциплина).
Следолимпийската 1973 г. не толкова безоблачна за Людмила и Казанцев. Все пак й се доверяват да я пратят на финала за Купата на Европа в Единбург. Там Брагина не е в състояние да контрира темпото на българката Тонка Петрова (4:09.02) и Карин Бурнелайт-Кребс (ГДР) 4:09.37 и с 4:10.07 остава едва трета…… Малка утеха за Людмила е индивидуалната световна титла по крос за жени във Вардегем (Белгия) през март….
През зимата на 1974 г. Брагина все пак рискува репутацията си и застава на старта на 1500 м на европейското в зала в Гоьтеборг. И отново темпото на Тонка Петрова (4:11.00) е непосилно за вече 31-годишната бегачка – едва шеста с 4:20.80 мин. През лятото на срещата САЩ-СССР в Дъръм (Калифорния) Брагина все пак записва нов световен рекорд на 3000 м 8:52.74 мин. Уви, това съвсем не й гарарантира първото място на европейския шампионат в Рим през септември. На „Стадио Олимпико” в душната и гореща вечер на 2 септември 1974 Брагина повежда на първия километър (2:57.4). После напред „дръпва” познатата италианка Паола Пиньи-Каки (1500 м 4:29.9 и 2000 м 6:03.2). Малко преди началото на последната обиколка обаче съвсем непознатата финландка Нина Холмен щурмува рязко (последни 400 м 62.0) и триумфира като шампионка с 8:55.16, а Брагина със сетни сили завършва втора с 8:56.18 мин….
След относителен отдих през 1975 г., в олимпийската 1976-та Брагина встъпва с отговорността и обязаностите на олимпийска шампионка и световна рекордьорка. На тренировъчния лагер в комплекса „Подолск” атлетките са почти като в затвор. Цялото съоръжение е опасано с телени мрежи, по които тече ток. Влиза се само със специален пропуск и достъпът на външни лица е почти невъзможен. Тренировките са адски и Люда все по-трудно издържа на напора на по-младите си колежки.На 28 юни на тренировъчния стадион (оборудван със синтетична настилка и електронна система за времеизмерване) кандидатките за олимпийския отбор трябва да решат спора за трите места за Монреал. Младата Раиса Катюкова се втурва напред, а Брагина се опитва да не изостава. Точно на последната права обаче „новата звезда” Татяна Казанкина „включва” рязко на трета скорост и изхвърча напред като от катапулт. Никоя не може да реагира и Казанкина завършва първа с нов световен рекорд – 3:56.0 мин. (за първи път жена пробягва 1500-е метра под четирите минути). И Катюкова се „прибира” под четирите минути – 3:59.8, а Брагина почти „докосва” постижението си от Мюнхен – 4:01.6 мин.
В Монреал силите са изравнени и съперничеството дори в сериите се води на световно ниво. В полуфинала Брагина с 4:02.41 финишира трета, след Улрике Клапечински 4:02.13 и Николина Щерева 4:02.33.
На финала приспивното темпо в първите две обиколки се оказва удобно само за Казанкина и за бегачките от ГДР Хофмайстер и Клапечински-Брунс. Казанкина печели втори златен медал (след 800 м) –на 1500 м с 4:05.48, следвана от Гунхилд Хофмайсер 4:06.02, Улрике Клапечински-Брунс 4:06.09, Николина Щерева 4:06.57. Людмила в последните метри все пак изпреварва 19годишната италианка Габриела Дорио (4:07.27) и с 4:07.20 остава едва пета….. Че е била готова за нещо много повече, Брагина доказва категорично десетина дни след Игрите на срещата САЩ-СССР в Колидж Парк, щата Ню Йорк. Доказва го със зашемтяващия световен рекорд на 3000 м – 8:27.12 мин.
Дори на 35 години Людмила Брагина все още не се предава на по-младите си конкурентки. Още през март 1977 г. тя завоюва сребърен медал на световното по крос в Дюселдорф, отстъпвайки златото само с 2 (!) секунди на испанката Кармен Валеро! През август в Хелзинки Люда е победителка на 3000 м на финала за Купата на Европа (8:49.86). Двайсетина дни по-късно на „Райнщадион” в Дюселдорф Брагина е титулярка – пак на 3000 м – с отбора на СССР за първото издание на Световната купа. Людмила воюва упорито с фаворитката Грете Андерсен-Вайтц (Норвегия) и й остъпва едва в последните 300 м – 8:43.46 за Вайтц, 8:46.25 за Брагина.
С търпението и изключителната си упоритост (атлетката трябваше да дочака олимпийския си триумф чак на 29-годишна възраст), както и със завидното си спортно дълголетие рускинята Людмила Брагина беше и остава пример за трудолюбие и посветеност, както и за непoколебимост при преследването на спортните цели.
Снимки: Уикипедия, Getty images, Alarmy
