“Средновикът” Том Маккийн – на 60 г.
Непримиримият в бягането на 800 м шотландец – с кръгла годишнина
Великобритания винаги е имала своите асове в бяганията на средни разстояния през годините – Себастиан Коу, Стив Крам, Стив Овет, Питър Елиът, Мартин Стийл, Дейвид Шарп. В последните години Джейк Уайтман, Майк Роудън, Андрю Осаджи поддържат „огъня” и честта на Обединеното кралство в бягането на 800 м…
През 80-те и началото на 90-те години на миналия век знакова фигура в атлетическия отбор на Острова беше и упоритият и всеотдаен атлет Том Маккийн. Макар да спечели „само” една световна титла (в зала), шотландецът остави своята диря в аналите на средните бягания…
Роден на 27 октомври 1963 г. в Белшил, Ланкашир, Маккийн се появява на европейската писта през 1985 г., когато печели за първи път на голямо състезание коронната си дисциплина 800 м. На финалаза Купата на Европа в Москва’85 Том финишира първи за отбора на Великобритания. Впрочем Маккийн ще печели бяганията на 800 м във финалите за Купата на Европа още три пъти последователно – Прага 1987, Гейтсхед 1989 и Франкфурт на Майн 1991…..
През лятото на 1986 г. Том финишира втори на Игрите на Британската общност в Единбург, а в края на август се окичва със сребърен медал на първото си европейско първенство – в Щутгарт. Отстъпвайки само на Себастиан Коу, той все пак надделява над Стив Крам (световен рекродьор на 1500 м) в борбата за второто място….
В годината на второто световно първенство в Рим (1987) Маккийн пристига във Вечния град с известни намерения. След като преминава през „ситото” на сериите, четвъртфинала и полуфинала, той застава на старта във финалното бягането редом с фаворитите от Кения, Бразилия, Полша и сънародника си Питър Елиът. За жалост някъде около 600-ия метър Том е застъпен неволно от кениеца Стивън Оле Марай и пристига последен и безутешен на финала с разкървавен глезен…. Известна утеха за него са трите последователни победи в края на сезона на турнирите от Гран При в Лондон, Лозана (1:44.45) и Монако.
В олимпийската 1988 г. Том печели финал Б на големия турнир „Велткласе” в Цюрих и пристига на Олимпиадата в Сеул с не особено впечатляващите 1:45.05 мин. В южнокорейската столица във втория четвъртфинал на 800 м Маккийн е декласиран поради сблъскване с друг състезател и напуска състезанието…
Доста по-успешна за Том е следолимпийската 1989 г. В края на юли в Лондон Маккийн излиза първи на 800 м с личен рекорд (1:43.88). После печели Европейската купа в Гейтсхед (август) и накрая и първата си Световна купа в Барселона (септември), участвайки в сборния европейски отбор!
Маккийн решава да не пропуска зимния сезон 1990 г. След разочароващото седмо място на Общобританските игри в Окланд (Нова Зеландия), той стартира на европейското първенство в зала в Глазгоу и печели златния медал с личен рекорд под покрив – 1:46.22 мин. В началото на август в Бирмингам Том дава времето 1:44.44 мин. и чувства увереност и готовност за европейския шампионат в Сплит. 
На финала в хърватския град Маккийн поема иноциативата още след първите 200 м 24.46 (400 м 51.31). Без да бъде притесняван сериозно от следващите го, Том финишира като европейски шампион 1:44.76, със значителен аванс пред съотборника си Дейвид Шарп (1:45.59)….
На второто си световно (в Токио 1991) Маккийн пристига с 1:44.41 мин. и попада още в първата серия. За полуфинала по право се класират първите двама от всяка една от шестте серии (плюс четирима с „щастливи” губещи времена). Том води през цялото време на серията и в последните 20-ина метра намалява скоростта си. Отдясно бурно финишира бъдещият шампион Били Кончела (Кен) 1:47.35. Буквално в последните 3-4 метра и американецът Марк Евърет изпреварва Маккийн само с една (!) стотна) – 1:47.37 срещу 1:47.38 и шотландецът напуска борбата към полуфинала…..
Нещо подобно се случва и на втората му Олимпиада – тази в Барселона през 1992 г. След първото си място във втората серия (1:47.85), в третия полуфинал Том се опитва да поведе, но бъдещият шампион Уилям Тануи (Кен) парира атаката му и минава начело на първите 400 м (53.66).Тануи така и не отстъпва лидерството докрая – 1:46.59, следван от Марк Евърет 1:46.94. Сенегалецът Нианг (1:46.95) и Маккийн (1:48.77) отпадат….
Вече почти 30-годишен, Том Макийн най-сетне извоюва световна титла на 800 м, макар и в зала. На четвъртото първенство на планетата в зала – в Торонто – Маккийн прилага привичната си тактика да поведе от самото начало. След 24.86 на първата обиколка и 51.58 на 400-те метра, 
Том е все още пред съперниците си. Въпреки отчаяния щурм на Нказамямпи (Бурунди) в последните 200 м, Маккийн съумява да запази аванса си и финишира като шампион (1:47.29). Обаче на световния шампионат на открито същата година (в Щутгарт) шотландецът изостава значително още след първата обиколка във финала на 800 м. Маккийн така и не успява да се придвижа напред и завършва едва осми (1:46.17)…
Последната състезателна година за Том Маккийн е 1995-а, когато записва едни невзрачни 1:47.46 мин. на турнира в Гейтсхед….
След края на спортната си кариера Том Маккийн става полицейски инстектор в Strathclyde Police…
По време на живописната си спортна кариера Том Маккийн е “слизал под 1:44 минути в 18 състезания и ще бъде запомнен с неизменния си маниер на бягане да води от самото начало и упорито да отстоява атаките на съперниците си по време на цялото разстояние на 800 м!
Снимки: Wikipedia
