Американецът Дуайт Стоунс – на 70!
С десет световни рекорда –но без „голяма” титла
Американсият евреин постави „декада“ рекорди в скока на височина
Един от най-дълговечните „световни” скачачи на височина – американецът Дуайт Стоунс – днес има кръгла годишнина. През шестнайсетте си години „на слава” Дуайт нито веднъж не можа да спечели „голяма” титла от световните форуми, но остави ярко присъствие в сектора…
Роден на 06 декември 1953 г. в Лос Анджелис, Стоунс (евреин по произход) още на 15 години се захласва по скоковете на новатора Дик Фосбъри на Олимпиадата в Мексико и две години по-късно (едва на 17) вече се е справил с 2.13 м. Година по-късно летвата вече е повдигната на 2.17 м, но в същата тази предолимпийска 1971-ва сънародникът му Патрик Мацдорф „чупи” световния рекорд – 2.29 м с коремно-претъркалящ стил….. 
По това време Дуайт посещава Калифорнийския университет UCLA, после се мести в Long Beach State University.
В олимпийската 1972-ра Дуайт е трети на колежанското първенство на САЩ, но на квалификацията (Olympic Trials) на САЩ в Юджийн в началото на юли изненадващо побеждава всички с 2.21 м…. На самата Олимпиада в Мюнхен Дуайт трябва да преживее ужаса и притеснението от атентата в олимпийското село (разстрелът на 13 израелски евреи), но все пак съумява да запази изветно хладнокръвие. Финалът на скок височина е в последния ден на атлетическата програма (10 септември). Дуайт се състезава спокойно и събрано и от втори опит изравнява личния си рекорд (2.21). Това в крайна сметка му носи бронзов олимпийски медал (след естонеца Юрий Тармак (СССР) 2.23 и Щефан Юнге (ГДР) 2.21). В последните минути на състезанието над стадиона завалява дъжд (след като от началото на атлетиката в Мюнхен не е капнала и капка дъжд!). Стоунс се справя и с това неудобство и донася на родината си брозновото отличие…..
На същия Olimpia stadion в Мюнхен по-малко от година по-късно (на 11 юли 1973 г.) Стоунс пристъпва за участие в тристранната среща ФРГ-САЩ-Швейцария. Той впечатлява всички с подхода си тактически към надпреварата. Започвайки с едва 1.95 (с коремно-пртъркалящ стил!), двата метра Дуайът „превзема” с „фосбъри”, после 2.03 с коремното, 2.06 с „флоп”… На 2.09 Стоунс прави фаул с „коремното” и на втория си опит се поправя с „флоп”. Същото се повтаря и на 2.12 м. По-нататък Стоунс продължажа само с „флоп” – 2.18 и 2.21 м от раз, 2.24 от втория път и след това си прави лично – 2.27 м от трети опит. 
Вече е почти 22:00 часа и Дуайт скача сам под огромните прожектори на стадиона. На трибуните са останали най-верните поддръжници на атлетиката. Колцина от тях се надяват да видят световен рекорд? Точно в 21:53 в третия си скок на 2.30 м Стоунс успява и става първият атлет, който е поставил световен рекорд във вертикалния скок в стил „Фосбъри”…..
През 1974 и 1975 г. Дуайт се приближава до рекорда си (и в двете поредни години на един и същи ден (30 юли) и на едно и също място (Осло)) записва авторитетните 2.28 м… Особено „силна” за него е зимата на 1975 г., когато за един (!) месец той пет пъти „чупи” свеетовния рекорд в зала: (2.26 в Покатело на 17 януари – с 1 см над легендарния Брумел (СССР) 14 години по-рано; на следващия ден (18 януари) 2.27 в Лос Анджелис; после два пъти изравнено е постижението от 2.27 – в Ингълууд на 7 февруари и в Оклахома Сити на 15 февруари. На шампионата на САЩ в зала в „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк (21 февруари) Стоунс регистрира петия си пореден световен рекорд под покрив – 2.28 м!
Олимпийската 1976 г. започва „мажорно” за Стоунс. Още на състезанията под покрив само в разстояние на два дни (20 и 21 февруари) той на два пъти коригира световния рекорд в зала (2.29 на шампионата на САЩ в „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк и на следващия ден 2.30 в Сан Диего!)….. Инерцията на големите „висини” продължава и през лятото – на 5 юни във Филаделфия Дуайт прибавя 1 см към рекорда си – 2.31 м, а на квалификацията (Trials) в Юджийн с 2.25 м отстъпва само на Бил Джанкунис (2.28). На втората си Олимпиада (в Монреал в края на юли 1976 г.) Стоунс има нещастието скача на финала в най-проливния дъжд.
Всички атлети негодуват, защото тартановата настилка в сектора е подгизнала от локви. Съдии и състезатели задружно се опитват да подсушат зоната за засилване, но уви, без особен успех. Стоунс се справя с 2.21 м (което в крайна сметка му носи втори пореден бронз), а пред него са полякът Яцек Вшола (2.25) и канадецът Грег Джой (2.23)…… Състезанието завършва в последния ден на атлетическата програма в Монреали Дуайт е крайно разочарован от бронзовия си медал. Интересна интрига обаче се заформя непосредствено преди финала. В поредица от интервюта за канадската преса Дуайт открито заявява неприязънта си към френските канадци. Затова още с появата си на финала той е неистово освиркван от пибликата. Дуайт се е „подготвил” за подобен сценарий и под дъжда облича тениска с надпис „I love French Canadians”). Един от съдиите обаче светкавично го приканва да свали тениската…..
Стоунс търси светкавичен реванш. На същия стадион (Franklin Field) във Филаделфия (където преди точно два месеца по-рано е поставил втория си световен рекорд!) на 4 август Дуайт прибавя още сантиметър към световния връх – 2.32 м!
В следващите две години Дуайт отново е на висота – (през 1977 г. 2.30 м на турнира „Велткасе” в Цюрих и през 1978 г. също 2.30 на шампионата на САЩ в Уестууд). В 1979-та обаче Стоунс не е добре здравословно и се задоволява само с 2.21 (пак във Филаделфия)!
През 1980 г. американците бойкотират Игрите в Москва, а в следолмпийската 1981-ва Дуайт отново е „в играта” – 2.31 м на турнира NIKAIA в Ница. На първото световно в Хелзинки през 1983-та Стоунс завършва едва шести (2.29 м)…
За третата си Олимпиада (у дома в Лос Анджелис) Стоунс се готви по-усилено от всякога. Нa Trials на стадиона „Колизеум” в края на юни Стоунс е победител с 2.34 м (рекорд на САЩ). Месец и половина по-късно обаче (на самата Олимпиада) Дуайт остава без медал – четвърти с 2.31 м. Той губи бронза от китаеца Дзъ Янхуа (световен рекордьор с 2.39) само заради единствения си фаул на 2.29 м (тук шампион е Мьогенбург (ФРГ) 2.35, следван от шведа Шьоберг 2.33)…. Пети след Стоунс в крайното класиране се нарежда ….. неговият братовчед и съотборник Дъг Нордкуист (САЩ). Друг интересен факт е, че Стоунс става първият спортист в света, който едновременно участва на Олимпиада и коментира състезанията от телевизионния екран ESPN.
Стоунс опитва и за следващите олимпийски игри (в Сеул 1988 г.), но вече е на почти 35 и трудно се справя даже с 2.28 м…..
Още в средата на 80-те години Стоунс е един от „пионерите” сред атлетите, които „ратуват” за справедливо възнаграждение на спортистите по време на комерсиалните турнири. Той упорито се бори атлетите да бъдат „заплащани” (paid off) при участията им в авторитетните турнири в Европа и САЩ. Това му носи неприятности и търкания с AAU (American Amateur Union), но в крайна сметка дългогодишната битка носи успех и постепенно Правило 26 на МОК (за аматьоризма) постепенно отшумява и създаденият Athletic Congress проправя постепенно пътя на атлетите към професионализма в спорта….
С десетте си световни рекорда (три на открито и седем в зала!) и с 18-те си титли от първенствата на САЩ Дуайт Стоунс си остава един от най-популярните и знаменити състезатели в скока на височина през 70-те и 80-те години на миналия век. И кариерата му на телевизионен спортен журналист (баскетбол, американски футбол, атлетика) е причината той да не бъде забравян сред спортните среди….
