IN MEMORIAM
Отиде си легенда на европейската атлетика
Мишел Жази (Франция) (1936 – 2024)
На 87-годишна възраст днес е починал от един от харизматичните атлети на Стария континент от средата на миналия век – французинът Мишел Жази. С деветте си световни рекорда и олимпийския си медал (както и с двете си европейски титли) Жази будеше възторг и преклонение сред атлетическите фенове и познавачи през 60-те години на 20-ти век.
Роден на 13 юни 1936 г. в Полша, Мишел съвсем невръстен емигрира с цялото си семейство във Франция, където детството му минава в мизерия и недоимък…. На 14 заедно с майка си и сестра си Жази се мести в столицата Париж. Като ученик Мишел се увлича по футбола и прекарва часове в гонене на топката по прашните игрища в квратала Монмартр….
Едва 17-годишен, през 1953-та Жази печели първата си национална титла (на 1000 м) за юноши, а две години по-късно – и на 1500 м, пак за юноши. Първият му треньор Рене Фрасинели (заедно с колегата си Шарл Пуленард, наставникът на известния „стайер” Жюл Ладумек), съзират навреме потенциала и скритите заложби на младия спортист…
През август 1956 г. Мишел постъпва във военно-въздушните сили и 27 месеца служи в армията, но не се разделя с атлетиката и през 1957 г. за първи път подобрява националния рекорд на 1500 м (3:43.6). В същата година той се жени за голямата си любов Ирен Дени, от която има две дъщери – Паскал и Вероник. След като се уволнява от казармата, Жази започва работа в голяма печатница, но честото му отсъствие от работа (заради тренировките) не се нрави на колегите му и те го посрещат враждебно в колектива си. Тук на помощ му се притичва не кой да е, а самият главен редактор на спортния ежедневник „Екип” Гастон Майер. Майер му намира подходяща почасова работа като типографер и Жази има възможност да тренира всяка сутрин….
На първата си Олимпиада (в Мелбърн 1956 г.) Жази не впечатлява никого с бягането си на 1500 м. 
Но четири години по-късно (1960 г.) – в Рим на втората си Олимпиада – Мишел вдъхновено се втурва в преследване на световния рекордьор Елиът (Авл) и в крайна сметка се окичва със сребърния олимпийски медал на 1500 м (3:38.4)…
Междувременно през 1962 г. Жази „чупи” световните рекорди на 2000 м (5:01.6) и на 3000 м (7:49.2), а през септември същата година в Белград е европейски шампион на 1500 м (3:40.9)…… В следващата 1963 г. негов става и европейският рекорд на любимите 1500 м – 3:37.8 мин.
За вторите си олимпийски игри (Токио 1964 г.) Жази се е преквалифицирал в бягането на 5000 м. Във финала на 18 октомври атлетите се състезават под проливен дъжд и на разкаляната кортова писта. Мишел през цялото време се движи в челото, но в последните 100 м атаката на Боб Шул (САЩ) (13:48.8) е неотразима и само германецът Харалд Норпот (13:49.6) съумява да го последва. Жази (13:49.78) буквално в последния метър губи бронза от втория американец Бил Делингър (13:49.75)….
В следолимпийската 1965-та само през месец юни (!) Жази „ломи” рекордите един след друг – 3:53.6 на една миля, 7:49.0 на 3000 м, 8:22.6 на 2 мили (3218 м) и на щафетата 4х1500 м заедно с Клод Никола, Жерар Вервоор и Жан Ваду – 14:49.0 мин. 
На 30 юни 1965 г. в Хелзинки Мишел Жази триумфира в победата на живота си. В „бягането на 5000 м на века” (както го наричат журналистите) французинът поставя нов европейски рекорд (13:27.6) и изпреварва такива асове, като Кипчоге Кейно (13:28.2), Рон Кларк (13:29.41), Юрген Хазе (ГДР) , Били Милс (САЩ) и Боб Шул (САЩ)! Все пак Кейно, Милс и Шул са олимпийски шампиони в своето време…..
На европейското за мъже в Будапеща в началото на 1966 г. Жази първо завоюва сребро в бягането на 1500 м, а в последния ден от шампионата (4 септември) триумфира на 5000 м за втория си златен „европейски” медал. В края на сезона, през октомври, Мишел коригира още един световен рекорд – на 2000 м (4:56.2 мин.).
Изненадващо обаче в края на предолимпийската 1967 г. Мишел Жази „окачва шпайковете на стената” и специалистите остава само да гадаят как ли би преминал за него четвъртият му пореден олимпийски сезон?..
През спортната си кариера Мишел Жази е записал ДЕВЕТ световни рекорда: един на 1 миля, два на 2000 м, два на 3000 м, два на 2 мили и два пъти на щафетата 4х1500 м с екипа на Франция. Освен тях на сметката му се водят цели 17 европейски и 47 национални рекорда на Франция. 
Той е завоювал девет национални титли – две на 800 м, шест на 1500 м и една на 5000 м. Жази е и три пъти френски шампион на крос-кънтри. Три пъти (1960, 1962 и 1965 г.) Мишел е избиран за “L’Equipe Champion of Champions”. Личните му постижения и днес, повече от половин век по-късно, будят респект и удивление: 800 м 1:47.1; 1000 м 2:19.1; 1500 м 3:36.3; 1 миля 3:53.6; 2000 м 4:56.2; 3000 м 7:49.0; 2 мили 8:22.6; 5000 м 13:27.6 мин.
Снимки: imago-images; Wikipedia; sport-heroes; L’Equipe
