Йозеф Плахи – на 75

Знаменит словашки бегач – с юбилей

На 28 февруари един от най-постоянните и всеотдайни атлети в бяганията на 800 м и 1500 м от Източна Европа – Йозеф Плахи – навърши 75 години….

Роден на 28 февруари 1949 г. в Кошице, Словакия, Йозеф в началото на кариерата си не блести с някакви по-специални заложби и постижения. В олимпийската 1968 г. Плахи даже пропуска европейското за юноши в Лайпциг, но от Чехословашкия олимпийски комитет му гласуват доверие и го пращат на Олимпиадата в Мексико. Плахи все пак заминава за игрите със само 1:49.2 мин.!

В мексиканската столица младежът още в серията подобрява личния си рекорд на 800 м и завършва втори – 1:48.65. На полуфинала едва 19-годишният юноша не само коригира националния рекорд на Чехословакия (1:45.96), но постижението му означава и нов европейски рекорд за юноши. Във финала Плахи въобще не се стряска от големите имена и финишира храбро на почетното ПЕТО място – 1:45.99 мин…..

В следолимпийската 1969 г. Плахи е избран да представлява Стария континент на срещата Европа-САЩ в Щутгарт. Той превзема победата с нов рекорд на ЧССР – 1:45.4 мин (десето време в историята тогава). В края на септември 1969 г. във финала на 800 м на европейското в Атина Плахи отстъпва само на Дитер Фром (ГДР) – 1:46.2 срещу 1:45.9 за германеца и печели първия си медал (сребърен) от голям шампионат….

Плахи увеличава базовата си скорост и през 1970 г. вече пробягва 400-е метра за 47.3 сек. На срещата СССР-САЩ в Ленинград през юли Плахи е поканен като един от най-добрите европейски „средновици” и отстъпва само на Евгений Аржанов – 1:46.0 срещу 1:45.6 мин. От онова време е и европейският му рекорд на 880 ярда (1:46.67). Като относителен провал обаче може да се счита едва шестото му място на европейския шампионат в Хелзинки през август 1971 г. (1:47.33).

На първото си европейско в зала през март 1972 г. в Гренобъл Плахи се сдобива с първия си златен медал на 800 м (1:48.84). Уви, на Олимпиадата в Мюнхен’72 във втория (от общо три) полуфинал Йозеф се бори със западногерманеца Кемпер за второто място (от всеки полуфинал тогава са се класирали по място първите двама плюс двамата с най-добри „губещи” времена).

Плахи пристига трети с 1:48.89 (1:48.84 за Кемпер). От третия полуфинал обаче (много по-бърз) по време за финала се класират британецът Картър (1:46.5) и полякът Купчик (1:46.7)…… Така Плахи „изпада” зад борда от финала….

В следолимпийската 1973 г. Плахи пак е с медал от европейско в зала – бронз на 800 м в Ротердам (1:49.50). В добавка той е със сребро от щафетата 4х4 обиколки На 27 юни 1973 г. в Милано Йозеф е участник в едно знаменателно бягане, в което италианецът Фиасконаро подобрява световния рекорд на 800 м – 1:43.7 (Плахи пристига втори с 1:45.7).

Вече на третото си поредно европейско в зала (това в Гьотеборг през март 1974) Плахи „взема” трети пореден медал на 800 м – бронз с 1:49.49 мин. И отново разочарование на европейския форум на открито в Рим през септември – в първия полуфинал на „Стадио Олимпико” Йозеф претърпява горчиво фиаско – едва седми (1:47.68 мин.). На четвъртото си европейско в зала – в Катовице през март 1975 г. Плахи се втурва в последната обиколка (дълга само 160 м!) да гони поредния си медал и връхлита едновременно с Пономарьов (СССР) на финалната лента. Сантиметри дават предимство на руснака (1:50.2), а Плахи изостава четвърти със същото време.

Третата си олимпийска година (1976) Плахи не започва съвсем добре (заради няколко травми). На третата си Олимпиада (в Монреал) Йозеф отпада още в серията (1:48.63). И то след като още през май във Флоренция той е записал постижение (1:45.78) – съвсем близо до личния му рекорд.

В следолимпийската 1977-ма Плахи и треньорът му решават да опитат по-съществено и бягането на 1500 м. Още на 10 юни на прочутия турнир PTS (Pravda Televizia Slovnaft) в Братислава Плахи печели златото на 1500 м с 3:37.04 мин. – нов национален рекорд, по-добър от 11-годишното върхово постижение на прочутия Одложил… На Универсиадата’77 на стадион „Васил Левски” в София в края на август Йозеф печели златото (3:40.18). Той начева продължителен остър „рейд” в последните 200 м и изпреварва далече след себе си британеца Кърнс (3:40.89) и брата на бъдещия олимпийски шампион Нуредин Морсели – Абдерахман Норсели (3:40.98). Плахи е избран за титуляр (но на 800 м) за първата Световна купа в Дюселдорф в началото на спетември. На „Райнщадион” Плахи не разчита правилно силите си и завършва едва пети (1:45.53, рекорд на ЧССР), далеч зад Хуанторена и Майк Бойт.

Вече на 29 години, през 1978 г. Плахи трябва да се готви дваж по-усърдно за предстоящото в Прага поредно европейско първенство. С 1:45.89 на 800 м и 3:37.9 на 1500 м Йозеф не е непременно сред фаворитите, но в началото на юли в Стокхолм той бележи нов рекорд на ЧССР на една миля – 3:52.59 мин. В дъждовното и хладно време в края на август на стадион „Страхов” в Прага Плахи финишира извънредно разочароващо на последното дванадесето място на 1500 м на предното европейско на открито (3:42.2)…..

Слабо започва и предолимпийската 1979 г. за Плахи – на шампионата на Европа в зала във Виена той отпада от серията на 1500 м (шести с 3:47.09). В началото на лятото на турнира за наградите на в-к „Правда” в Сочи Йозеф все пак финишира втори на 1500 м (3:37.5)…..

Натрупаната рутина през годините помага на Плахи да достигне дори до финала на 1500 м на своята четвърта олимпиадата – тази в Москва през юли 1980 г. Макар да не успява да отрази атаките на британците Коу и Овет и на Щрауб (ГДР), Йозеф все пак пристига шести на финишната линия с 3:40.66 мин.

След края на спортната си кариера Плахи става треньор на младежите в столичния клуб “Дукла” Прага. По време на почти 15-годишното си странстване в атлетиката Плахи е спечелил десет шампионски титли на ЧССР на 800 м и три на 1500 м. Негови са шест национални рекорда на 800 м, три на 1000 м, два на 1500 м и три на една миля…..