Световният рекордьор Марчело Фиасконаро – с юбилей
Импозантен бегач –на 75!
Днес бившият световен рекордьор на 800 м – Марчело Фиасконаро – празнува юбилей. Нека си припомним накратко за него и за неговата кратка , но бляскава спортна кариера….
Роден на 19 юли 1949 г. в Кейптаун, Марчело е син на италиански ветеран от войната (Грегорио) и на майка от РЮА (Мабел Мари).
Марчело завършва гимназия в Ronderbosch Boys’ Highschool през 1967 г.
Първата страст на високия и снажен младеж е … ръгбито. След като играе доста време за Villagers Rugby Club в Кейптаун,той е избран за най-добър играч в Western Province…
На 20 години Марчело се прехвърля към атлетиката. Забелязан е от президента на Celtic Harriers Runnings Culb – Стюарт Банер – който му става и треньор….
Още във втория си старт на 400 м в Стеленбош (декември 1970), Фиасконаро финишира първи с 46.5 сек. надбягвайки къде-къде по-титулуваните Данеил Малан и Доналд Тим.
Горе долу по това време той се среща с италианския дискохвърляч Кармело Радо, който му предлага да подаде документи за италианско гражданство… Марчело няма проблеми и скоро вече е придобил двойно гражданство – на Италия и на РЮА….
На първенството на Италия в Рим през юли 1971 г. Фиасконаро става шампион на 400 м с национален рекорд- 45.7сек. Две седмици след това във Виареджо Марчело „сваля” още две десети (45.5). Гласуват му доверие за европейското в Хелзинки през август 1971 г. Фиасконаро стига до финала, където му се пада шести коридор. Той тръгва мощно и води до последните 30 метра на финалната права, изпреварвайки поляка Ян Вернер. Именно в последните 25 метра от осма пътека 19-годишният британец Дейвид Дженкинс спринтира неудържимо – 45.45 сек. (нов британски рекорд). Фиасконаро остава втори също с национален рекорд (45.49), а Вернер завършва трети 45.57 мин. Марчело е включен и в италианската щафета 4х400 м – на последния пост. Фиасконаро пробягва „своите” 400 м летящо за 44.6 и удържа третата позиция за Италия, след ФРГ и Полша, но изпреварвайки Братчиков (СССР) и …. самия Дженкинс (Вбр)…
Макар да живее доста дълго в Италия (по шест месеца на „Ботуша” и шест месеца в РЮА), Марчело трудно говори иалиански и му трябва преводач. Постепенно той свиква с езика на баща си и почва да се „оправя” със съотборниците си. През зимата на 1972 г.Фиасконаро решава да пробва и състезанията в зала. На състезания в Генуа през март 1972 г. атлетът подобрява световния рекорд на 400 м под покрив – 46.1 сек.
Лятото на 1972 г. започва добре – 45.6 още на 11 май във Формия. На турнира DN Galan в Стокхолм през юли Марчело остава втори на 400 м – 46.0 сек. И тук, вместо да доразвие формата си за Олимпиадата в Мюнхен, Фиасконаро трябва да се прибере в родния Кейптаун за да лекува контузиите си…..
Банер и Марчело решават да проведат подготовката си през зимния сезон 1973 (за Европа) на състезания в Южна Африка. За един месец Марчело цели четири пъти „чупи” италианския рекорд на 800 м – 1:46.4, 1:46.3, 1:45.4 и 1:44.7 (последното на 27 април в Йоханесбург).
Пристигайки в Европа, Фиасконаро търси подходяща възможност за изява. Такава му се удава на 27 юни в Милано по време на срещата Италия-ЧССР. Марчело тръгва бурно в юнската вечер – 25.0 на 200 м, 400 м 51.2, 600 м 1:16.5. На последните 200 м италианецът едва диша – 27.2, но в края на краищата завършва за нов световен рекорд – 1:43.71 мин, следван от прочутия чех Йожеф Плахи (1:45.7)…. Това ли е зведният миг за Фиасконаро? На полуфинала за Купата на Европа в Осло (4-5 август 1973) Марчело през първия ден е само ….. четвърти на 400 м (46.2), а във втория ден прави (като че ли умишлено!) два фаулстарта на …. 800 м!!!! Е, на щафетата 4х400 м Фиасконаро дава всичко от себе си на последния четвърти пост и довежда италианците до второто място…
През 1974 г. Италия и Рим са домакини на европейското по лека атлетика. Фиасконаро е някак задължен да участва (той има само няколко старта през сезона с най-доброто си 1:46.1 от Формия на 25 август). През цялото лято той страда от хронични болки на двата ахилеса,но все пак се явява в Рим. След като безпроблемно преминава серията и полуфинала, Марчело застава на старт във финала на 800 м. Фиасконаро тръгва напред в доста бързо (и безрасъдно) темпо – 50.1 на 400 м и 1:17.6 мин. на 600 м. Именно там, в началото на последния вираж, хърватинът Лучано Сушан (СФРЮ) атакува остро и преминава последните 200 м за 23.8 сек. Марчело е обезсърчен и изтощен. В последните 200 м той е задминат от почти всички и завършва отчайващо шести за 1:46.28 мин.
След европейското в Рим Фиасконаро продълава в усилени тренировки и като че се пренатоварва. На всичко отгоре получава и стрес фактура…. С атлетиката като че е свършено.
През 1976 г. Фиасконаро се завръща за два сезона към ръгбито (CUS Milan)и участва в ТВ състезанието SUPERSTARS, като е най-добър в плуването и в стрелбата с пистолет.
След като не е в състояние да стартира на Игрите в Монреал, Фиасконаро се завръща в Южна Африка и се жени за приятелката си Сали. През 2009 г. на Марчело е награден с Cavaliere Ordine al Merito della Repubblica Italiana лично от италианския консул в РЮА.
