Годишнина от смъртта на именит наш треньор

Васил Пенов (1942 – 2023)

Утре, 11 април, се навършва една година от кончината на един от най-добрите ни специалисти в спринта от миналия век – Васил Пенов.

Роден на 05 юли 1942 г. в Брестовица, Васил Пенов още като юноша показва доста обещаващи постижения в спринтовете на 100 м (11.0) и 200 м (22.4). Васил даже е включен в разширената юношеска национална гарнитура за международната среща Румъния-България в Клуж през август 1961 г.Веднага след завършването на висшето си образование във ВИФ, още през 1966 г. Пенов ентусиазирано се захваща с треньорското поприще. И съвсем скоро той открива за голямата атлетика незабравими имена в родната спортна история.

Още от 1966 г. при него тренират двукратната европейска шампионка в спринта в зала Софка Попова (рекордьорка и на 100 м), Димитрия Нешева (Халилянова) (ск.височина), Димитрия Ганева (100 м), Веско Фурнаджиев (ск.дължина), Груди Грудев (400 м), Георги Бахчеванов (многобой и 400 м преп.), спринтьорката Лили Кочева и още много, много талантливи юноши и девойки в тогавашния „Ботев” Пловдив.

В намирането на таланти за Царицата неоценима помощ и съдействие на младия и амбициозен треньор изиграват преподавателите в образцовата пловдивска гимназия „Лиляна Димитрова”. Там директорът Пенчев всячески се стреми да поощрява учениците към спорта. А класният ръководител Попински намира точното място на всяка една от атлетките в отбора по средношколски многобой. По това време (края на 60-те) в гимназията учи и бъдещият президент на България Петър Стоянов (активен волейболист), който е и знаменосец на „Лиляна Димитрова”. Едната от асистентките му тогава е изключително талантливата Софка Попова!!!

Първият наставник на бързоногата Софка Попова в гимназията „Кочо Честименски” пък е всеотдайният Стефан Минков. Той сформира и състава за ученическия четирибой (60 м, скок дължина, скок височина и хвърляне топка). Финалите са в Горна Оряховица и пловдивският тим е първи отборно, а Софка Попова печели първия (!) си голям златен медал. Като шампионки пловдивчанки заминават за участие на международните пионерски състезания в съветския курорт Ацтек!!! Девойките от „Лиляна Димитрова” участват и на финала на средношколския петобой в Ямбол. И са безапелационно първи! Софка Попова няма равна на себе си – 100 м, 400 м, ск.дължина, ск.височина и гюлле! Попова (тогава Казанджиева) и досега си спомня резултата си на 400 м (58.0). „В таблицата за оценка на постиженията не бяха предвидили толкова висок резултат. Трябваше да ми добавят точки по  усмотрение, толкова силни за оценка бяха тогава тези 58 секунди!” Пловдивчанки отново пътуват в чужбина като шампионки в многобоя – този път Софка, Димитрия Нешева, Димитрия Ганева, Велка и Росица летят със самолета за Полша, където участват в средношколските състезания в Освиенцим!

Едва на 16 години (през 1969 г.) Софка Казанджиева (Попова) е привикана в националния женски отбор и на Балканиадата в София през август е с бронзов медал на 100 м при каките. На следващата година (1970) на Балканиадата на стадион „23 август” в Букурещ едва 17-годишната Софка Попова записва нов национален рекорд на България на 100 м ЗА ЖЕНИ (11.7), отстъпвайки само на румънката Мариана Гот. На щафетата 4х100 м нашите момичета Иванка Венкова, Иванка Вълкова, Софка Казанджиева и Монка Бобчева са балкански шампионки с нов български рекорд (45.9)…..

В началото на 80-те години при Пенов попада и надеждната спортистка от Садово Пепа Павлова (омъжена впоследствие за доц. Валентин Фильов). Още на 20 години тя регистира 11.4 на 100 м. На първото световно първенство в Хелзинки (1983) Пепа е поставена на последния пост на щафетата ни 4х100 м (заедно с Гинка Загорчева, Анелия Нунева и Надежда Георгиева) и бяга рамо до рамо не с кого да е, а с … Мерлин Оти. В крайна сметка българките са четвърти, само на няколко стотни след Ямайка. На алтернативния турнир „Дружба” в Прага през август 1984 г. и на „Олимпийския ден” в Берлин квартетът ни Пепа Павлова, Анелия Нунева, Надежда Георгиева, Лиляна Иванова побеждава на два (!) пъти непобедимите дотогава състави на ГДР, СССР, Полша….. По-късно Васил Пенов решава да „прехвърли” Пепа Павлова на 400 м, където тя е част от квартета ни на 4х400 м за световното в Рим’1987 (седми) и на европейското в Щутгарт’1986 – четвърти….

След като впоследствие през годините Пенов се занимава с няколко перспективни юноши, постепенно той се отдръпва от любимия спорт и започва работа като супервайзер на известна фирма за поддръжка на кафе-автомати….

Най-изтъкнатите състезателки на Васил Пенов и до ден-днешен с умиление и тъга си спомнят за своя изключително знаещ и можещ треньор, който отдаде най-хубавите години от живота си на любимата атлетика!