Почина световен рекордьор на копие
На 78 години си отиде фамозният олимпийски шампион Klaus Wolfermann
Вчера на 78 години е починал олимпийският шампион на копие от Игрите в Мюнхен 1972 Клаус Волферман. Преди повече от 52 години той надви над световния рекордьор Янис Лусис само с ….. 2 см в борбата за златото.
Роден на 31 март 1946 г. в Алтдорф бай Нюрнберг, Бавария, Клаус впечатлява едва 20-годишен, когато през октомври 1966 г.запраща копието на 78.49 м. Две години по-късно, макар да пристига на Игрите в Мексико (1968) като един от фаворитите с 82.18 м, на самата Олимпиада Клаус не може да се справи с вълнението и отпада на квалификацията (75.78 м).
В следолимпийската 1969 г. Волферман вече е шампион на Западна Германия с 83.60 м (рекорд на ФРГ), но целият отбор на Федералната република бойкотира европейското в Атина (с изключение на щафетите) заради недопускането до участие на емигриралия от ГДР бегач Юрген Май.
Във „вододелната” 1970-та Клаус на два пъти коригира националния рекорд (83.62 и 83.92). Но в края на август Волферман е „само” трети на финала за Купата на Европа в Стокхолм (80.90). Буквално дни по-късно обаче Клаус на три пъти в последователни състезания записва рекорди на ФРГ – 85.36, 85.72 и 86.46 м (15-о в историята тогава!).
В началото на летния сезон 1971 Волферман почти достига рекорда си – 86.28 м, но на шампионата на Стария континент в Хелзинки остава едва шести……
1972-ра е година на изпитания за Волферман (най-вече психологически) – все пак родината му Западна Германия е домакин на юбилейната 20-а Олимпиада. На срещата ФРГ-СССР в Аугсбург на 24 юни Клаус губи от Янис Лусис, макар и с рекорд на ФРГ (86.80 срещу 89.38). Само седмица по-късно (пак в Аугсбург на 1-ви юли) Волферман добавя 40 см към върховото си постижение – 87.20 м. Но германецът все още е твърде далече под „пресния” световен рекорд на легендарния латвиец Янис Лусис (93.80 м в Стокхолм на 6 юли 1972)……
Точно една седмица преди началото на атлетическата програма на Олимпиадата, на 24 август на Предолимпийския турнир на Олимпиа щадион в Мюнхен Волферман отведнъж подобрява националния си рекорд с повече от три (!) метра и за първи път прехвърля магическите 90 метра – 90.40 м. Точно в същия ден, някъде далеч, далеч в спортния комплекс Подолск Лусис отвръща на удара с едни 91.38 м……
Финалът на хвърляне копие от олимпийската програма е в неделния ден на 3 септември. Домакините от ФРГ вече са се поздравили с два златни медала за деня (на Фалк на 800 м за жени и на Бернд Каненберг на 50 км спортно ходене), в добавка е й среброто на Розендал на петобоя. Дали обаче Воферман ще им донесе още едно отличие в тази „златна неделя” за западно-германската атлетика? Лусис веднага поема лидерството (88.88), но Волферман е плътно след него – 86.68. Съветският атлет увеличава преднината си в третия кръг (89.54), а Клаус също добавя (88.40 м). В петия кръг Лусис е колеблив (81.66), но няколко минути по-късно Волферман кара публиката да изпадне в делириум – 90.48 м. 
Нов олимпийски рекорд и седмо място във вечната ранглиста! Но момент – Янис Лусис има пред себе си още един шанс, а това е последният му шести опит. Той се засилва решително и мощно замахва с лакътя си. Копието дълго лети над терена и се забива малко зад линията на 90-ия метър. Съдията внимателно забива оптическия уред и всички изтръпват в мъчително очакване. Съдията, който се взира в окуляра, е естествено западногерманец. Той отсъжда: 90.46 за Лусис, само на 2 см от Волферман. Публиката (навярно само западногерманската) френетично ликува, а Лусис клати разочарован глава. Нисичкият (само 1.76 м) Волферман подскача високо от радост, но след малко първи отива да поздрави вече бившия олимпийски шампион. Така само за един следобяд Западна Германия печели 3 златни и един сребърен медал само от атлетиката! Но радостта на Волферман скоро е помрачена от атентата в олимпийското село (по-малко от 36 часа след триумфа му). Сред жертвите в израелския отбор е близкият му приятел щангистът Йозеф Романо…….
Все пак Клаус достойно отпразнува победата си по подобаващ начин, а в края на годината е определен за Спортист на годината на ФРГ за 1972-ра. Но Волферман е твърдо решен да докаже, че успехът му не е случаен. Още на 5 май 1973 г. в Леверкузен във втория си опит той изхвърля копието на 94.08 м – нов световен рекорд! В края на сезона, на финала за Купата на Европа в Единбург, Волферман носи победата за ФРГ с 90.48 м….
Пети на ЕП в Рим през 1974 г., в следващия сезон (1975) Клаус вече не е така убедителен (само на два пъти над 85 метра). В олимпийската 1976-та той вече не може да отбележи повече от 84.64 м, а на тренировъчния лагер в Квебек 20-ина дни преди Игрите в Монреал контузва лакътя си и не успява да участва на Олимпиадата…..
Волферман продължава по инерция и в следолимпийската 1977-ма, и дори стига до 83.32 м, но за първата Световна купа в Дюселдорф през септември е предпочетен сънародникът му Михаел Весинг, който взема връх в града на Рейн с 87.46 м….
Големият шампион скоро решава да смени „амплоато” и се прехвърля в бобслея (двойки), където даже се класира пети (заедно с партньора си Георг Хайбл) на Европейската купа през 1979 г.
Въпреки острото съперничество, дружбата му с най-сериозния му съперник Янис Лусис е пословична и остава крепка през годините. Двамата си организират съвместни тренировъчни лагери и нерядко през годините си гостуват взаимно със семействата си – ту в Латвия, ту в Германия…..
А с вечната си усмивка и ведрото си настроение в състезанията Волферман винаги допринасяше за допънителния колорит на всяка една надпревара…..
В дългата си състезателна кариера Клаус Волферман има 84 състезания с постижения над 80-те метра (от тях 26 над 85 метра). Шест поредни пъти шампион на ФРГ (1969-1974), той е поставил и 14 национални рекорда на родината си. Винаги деен и с ясна гражданска позиция, дълго време Волферман бе специален посланик на Спешъл олимпикс. До последно Клаус притежаваше и собствена агенция за спортен маркетинг.
R.I.P.
