Преди половин век – световен връх в леката атлетика за България
50 години от първия ни световен рекорд в леката атлетика
Днес, 24 септември, се навършва половин век от поставянето на първия световен рекорд за Бъгария в леката атлетика.
Само 20 дни са минали от Олимпиадата в Мюнхен. На 4 септември, след 4 часа и половина продължаващо състезание, в сектора на Olympia Stadion Йорданка Благоева преодолява летвата на височина 1.90 м в третия си (и последен) опит. След скока й летвата дълго вибрира и, чак когато Благоева е отишла да облече анцуга си на тревния терен, пада от стойките. Съдията е чакал цели 17 секунди за да се увери, че опитът е (или не е) успешен. Малко преди това, във втория опит на западногерманката Улрике Майфарт летвата отново се е заклатила по същия начин (закачена от атлетката). Но тогава съдията (германец), съвсем не чака 17 секунди и бързо-бързо вдига белия флаг и признава скока за редовен!?….
Йорданка явно е разочарована от сребърния медал, но все пак намира сили да прегърне и целуне новата шампионка, поздравявайки я за победата…
Треньорът Петър Димитров също не е доволен от среброто и прави всичко възможно Благоева да намери възможност да участва на някое състезание. Тренировките не спират, личи си, че формата на Йорданка от август-септември не е „спаднала” нито на йота! „Данче, трябва да намерим възможност да стартираш – сега се чувстваш много добре!” И точно тогава в офиса на БФЛА от югославската федрация по атлетика се получава покана за участие в хърватската столица Загреб……
Загреб, стадион „Динамо”, международна среща за мъже Югославия – Испания. В надпреварата са включени и няколко дисциплини за жени. За състезанието са поканени да участват и четири българки – Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Василена Амзина и Здравка Трифонова. Водач на групата е треньорът на Йоргова – Стоян Славков… „Пътуването ни до Загреб беше с влак, всички бяхме весели и в приповдигнато настроение след тежките битки в Мюнхен! Никой от БСФС не бе поставил пред нас някакви конкретни цели и задачи, така че бяхме освободени от тежестта на отговорността – на всяка цена!” – спомня си по-късно Благоева.
През първия ден стартират три от четирите българки. Диана Йоргова е безапелационна в скока на дължина – победа с 6.48 м. С нея скача (за компания) и хърделистката Здравка Трифонова. Василена Амзина е също без конкуренция в бягането на 800 м – убедително първа с 2:00.3 мин. С това чудесно време (2:00.3 мин.) тя подсказва какво би могла да направи на Олимпиадата, ако не беше нещастното сблъскване и падане в серията й на 800 м. Всъщност това време е второ изобщо в кариерата (след 1:59.9 мин.) на Амзина. При тя го постига сама, без почти никаква конкуренция (втората след нея – югославянката Илекович – финишира на повече от осем секунди разлика отзад (2:08.6 мин.)
Вторият ден, неделя, 24 септември. Сутринта небето над Загреб е покрито с облаци. Като че се кани да завали. Есенният вятър брули яростно тополите над стадиона. Все пак – разминава се. Следобяд и вятърът утихва и даже грейва слънце. Втора победа – този път на 1500 м, извоюва Василена Амзина Времето й – 4:12.4 мин. Втора тук финишира едва …. 14 годишната Лиляна Шушняр (Югосл) с девически рекорд на СФРЮ – 4:21.0 мин. Идва ред и на скока на височина. Началният час е 15:30 часа. В сектора са две югославянки и две испанки плюс Йорданка Благоева. Състезателките в сектора не са от класата на Благоева и бързо привършват състезанието. „Най-високо” приключва рекордьорката на Югославия на петобой Джурджа Фочич – едва 1.66 м. Идва ред на Благоева да заяви началната си височина – 1.72 м. Следват успешни опити на 1.76 и на 1.81 м. Йорданка се чувства страхотно, лека и отскоклива, и има силно желание за висок резултат. Допълнителен стимул за атлетката ни е й фактът, че по някое време трибуните на стадиона почват да се изпълват от публика, която приижда след току що завършилия на съседния стадион футболен мач.
След 1.81 м Благоева пожелава направо 1.91 м (10 см повече). Това означава нов български рекорд, с един сантиметър повече от нейния рекорд от Балканиадата в Измир. Малко припряна, Благоева бута на два пъти летвата. „Никакво разочароване не ме спохождаше. Чувствах се силна и уверена, че ще скоча!” На третия скок Йорданка успява – нов национален рекорд и 3-4 място във вечната световна ранглиста (заедно с прочутата румънка Йоланда Балаш) и само след световните рекордьорки австрийката Илона Гузнебауер и западно-германското девойче (на 16 години) Улрике Майфарт – двете с по 1.92 м.
В този момент Благоева решава летвата да бъде поставена за световен рекорд – 1.94 м. По-късно я питат: “Защо 1.94 м, а не 1.93 м, със сантиметър над рекорда?” Тя отвръща, че вече два пъти е опитвала на 1.93 (на Балканиадата в Измир (след 1.90) и на пред-олимпийския турнир в Мюнхен след 1.88) и сега е предпочела да не прави опити на 1.93 м.
Първият й опит на 1.94 м е неуспешен. Треньорът Славков подвиква от трибуната: „Подчертай последните три крачки от разбега – да станат по-мощни. И тялото преди отскока да „изостане” малко повече!”. Благоева изпълнява точно заръката и…. на втория опит световният рекорд е покорен! 
Благоева лежи на дунапреновото скочище по очи, закрила лицето си с ръце. Върху й скача Амзина, а Благоева я пита: „Стои ли летвата, Весе?”. Амзина отговаря ликуващо: „Стои си, Данче, стои си!” Футболната публика поздравява сърдечно новата рекордьорка с овации,викове и широко развени знамена (от футболния мач).
Славков пък е категоричен – трябва да се „пробват” и 1.96 м. Благоева опитва и тях, но „на косъм” не успява. На награждаването Йорданка получава огромен златен медал като най-добра атлетка на състезанието. А на официалния прием същата вечер, от името на югославката атлетическа федерация, Благоева получава изкусно изработена позлатена гривна!
Поставяйки световния рекорд от 1.94 м, Благоева „записва” още един рекорд – атлетка, която е скочила най-много над собствения си ръст (1.74 м). Т.е. Йорданка е преодоляла височина с 20 см повече от собствения си ръст….. А стадион „Динамо” е знаменателен за българската атлетика и с факта, че девет години по-късно, на 15 август 1981 г., на същия този „Динамо” още една българка поставя световен рекорд – едва 18-годишната Антоанета Тодорова в хвърлянето на копие – 71.88 м.
С първия световен рекорд Йорданка Благоева „повлича крак” за още дузина световни рекорди за българските атлети – самата Благоева с още два световни рекорда в зала, Светла Златева – с три световни рекорда на 800 м, щафетите ни на 3х800 и 4х800 м – с четири световни рекорда, Тонка Петрова – световен рекорд на 1500 м в зала, Николина Щерева – със световни рекорди на 800 м в зала и на 1000 м, Иванка Христова – с два световни рекорда на гюлле, Йорданка Донкова – с пет световни рекорда на 100 м преп. и един – на 60 м преп. в зала, Гинка Загорчева – световен рекорд на 100 м преп., Мария Вергова- със световен рекорд на диск, Антоанета Тодорова-Селенска – световен рекорд на копие, Людмила Андонова – на скок всиочина и, съвсем не на последно място – Стефка Костадинова – с шестте си световни рекорда на скок височина (3 на открито и 3 в зала).
Използвани са и откъси от очерка на Юлия Пискулийска „Две минути преди скока”
