Конкурентка на българките на 800 м – с юбилей

Беларуската Светлана Стиркина – на 75

Днес една от най-опасните съпернички на българките в бягането на 800 м от средата на 70-те години на миналия век – Светлана Стиркина – навършва 75. По време на кариерата си на пистата тя нееднократно се съревноваше с нашите бегачки, но без особен успех….

Родена на 01 януари 1949 г. в селцето Кунци, близо до Могильов в Беларус, Стиркина (родена като Светлана Мошченок) случайно се запознава с атлетиката и едва на 17 дава първите си резултати (премествайки се да живее през 1966 г. в гр. Ступино, Подмосковието). През слеващата 1967 г. Света се ориентира към бягането на 800 м (2:09.9) и извоюва първата си голяма победа – първо място на кроса на в-к „Правда” при девойките! В 1968 г. Мошченок „сваля” резултата си на 800 м до 2:08.0 мин……

На 20 години (през 1969 г.) Стиркина вече е сред най-добрите съветски бегачки с резултата си 2:06.9 мин. На европейското в зала във Виена през март 1970 г. тя бяга на последния пост (заедно с Людмила Голомазова, Олга Клайн и Алла Колесникова) на смесената щафета на СССР на 1+2+3+4 обиколки и съветските момичета завършват трети с бронзови медали….

През 1971 г. и олимпийската 1972-ра Светлана  „изчезва” за доста дълго време от пистата. Тя се омъжва и ражда дъщеря си Лариса.  Завръщането през 1973-а (под ръководството на треньора Яков Елянов) е повече от отлично – 2:02.6 мин. на 800 м. На полуфинала за Купата на Европа във Варшава през август Стиркина е трета (2:03.3), след Светла Златева (1:59.3) и полякинята Елжбета Сковронска (2:00.8)…..

След лекия спад през 1974-та (2:04.5), и предолимпийската 1975 г. не започва по най-добрия начин за Светлана. През зимата тя претърпява операция от апендицит, после на Спартакиадата в Москва финишира едва осма. Известна утеха за Света и първото място на открития шампионат на Полша във Варшава – 2:02.20 мин.

Олимпийската 1976-а „чука на вратата” и Стиркина ясно осъзнава какви отговорности я чакат. Още на 30 май в Мюнхен (на срещата ФРГ-СССР-България) Светлана е трета на 800 м (за първи път под двете минути – 1:59.39) след Валентина Герасимова 1:58.35 и Николина Щерева 1:58.76). На 12 юни в Киев на шампионата на СССР Герасимова поставя нов световен рекорд (1:56.0), а Стиркина не е много далеч назад (1:56.7). И двете „слизат” под световния връх на Светла Златева (1:57.48)….. Месец по-късно (на 9 юли) на срещата Франция-СССР в парижкото предградие Коломб Света отново е впечатляваща – втора с 1:57.4, след Татяна Казанкина 1:56.6 мин.

Съветският отбор по лека атлетика пътува за Олимпиадата в Монреал в средата на юли. Стиркина се чувства все по-уверена – тренировъчните показатели предвещават подобаващо класиране на Игрите. Още в първия ден от атлетическата програма (23 юли) Светлана е първа в първата серия на 800 м (2:00.12).

На следващия ден Стиркина попада във втория полуфинал на 800 м. С увереност и лекота (1:57.28) тя не отстъпва първото място на Николина Щерева (1:57.35) и на Елфи Цин (ГДР) 1:57.66 (в този полуфинал световната рекордьорка Герасимова остава едва шеста и отпада….) …. След ден почивка, на 26 юли осемте финалистки застават на старта на 800 м, решени да дадат най-доброто от себе си в най-важния старт. Германката Анита Вайс се опитва да поеме лидерството, но Стикрина атакува точно преди края на първите 400 м (55.1), следвана от Вайс (55.2) и Светла Златева (55.3). Вайс все пак си възвръща водачеството (600 м 1:25.2), но Стиркина е плътно до нея на последния вираж. На последаната права Вайс и Елфи Цин са все още напред, но отдясно фанатстичен спринт сътворява Татяна Казанкина. Тя финишира първа с нов световен рекорд (1:54.94), следвана от Щерева (1:55.42), Елфи Цин (1:55.60) и Вайс (1:55.74)…… Стиркина пристига на финала пета с личен рекорд (1:56.44), а шеста е втората българка Светла Златева (1:57.21)…. А това е безспорно най-бързото бягане на 800 м в историята…..

Но няма почивка за Стиркина. Седмица след Монреал, на срещата САЩ-СССР в Колидж Парк, Ню Йорк, тя пак е втора, пак след Казанкина. Междувременно квартетът на ГДР на щафетата 4х800 м е подобрил на 6 август в Карл-Маркс-Щад (днес Кемниц) световния рекорд – 7:54.2. От щаба на „Сборная” решават да отвърнат по най-категоричен начин. Само седмица по-късно, на 16 август на тренировъчната база в Подолск четворката на СССР Провидохина 1:58.4, Герасимова 1:59.2, Стиркина 1:57.3 и Казанкина 1:57.4) подобрява „пресния” световен рекорд – 7:52.3 мин.!

Стиркина и Елянов решават да стартират и в зимния сезон на 1977-ма. На европейското в зала в Сан Себастиан през март 1977 г. Стиркина „дърпа” колоната в бягането на 800 м. Тя лидерства до последните 150 м, но в края на краищата остава едва четвърта: Джейн Кълброук (Вбр) 2:01.12, ТОТКА ПЕТРОВА 2:01.17, Елжбета Католик (Пол) 2:01.26, Стиркина 2:01.41, СВЕТЛА ЗЛАТЕВА 2:02.15….. През лятото на 1977 г. Света за трети път е шампионка на 800 м на СССР, но на финала за Купата на Европа в Хелзинки завършва едва трета (2:00.96), след Кристина Нойман-Либетрау (ГДР) 2:00.17 и ТОТКА ПЕТРОВА 2:00.18 мин. Стиркина е предпочетена като титуляр и за финала на първата Световна Купа в Дюселдорф през септември. На „Райнщадион” Света отново отстъпва на същите си съпернички – ТОТКА ПЕТРОВА 1:59.20, Либетрау 1:59.47 и с 1:59.72 финишира трета….

Макар да приключва сезон 1978 с 1:57.9 мин., Светлана Стиркина НЕ Е ВКЛЮЧЕНА в тима на СССР за европейския шампионат в Прага. На стадион “Страхов” в чешката столица съветските момичета са неумолими: 1. Татяна Провидохина 1;55.82, Надежда Мушта (Олизаренко) 1:55.84, Зоя Ригел 1:56.57, ТОТКА ПЕТРОВА 1:56.59….. А в предолимпийската 1979-та Стиркина е селектирана за полуфинала за Купата на Европа в Ситард  (Нидерл) като титуляр на 800 м. Победата й е очаквана (2:01.30), но на Спартакиадата в Москва в края на юли Света остава едва пета (1:58.20), след Подкопаева-Поривкина 1:57.19, Надежда Мушта 1:57.47, Олга Минеева 1:57.79 и Нина Ручаева 1:58.11 мин.

Олимпийската 1980-та е белязана с много здравословни проблеми за Стиркина. Подготовката й е нарушена от две неприятни контузии. През юни на стадион „Ленин” в Москва (на мемориала „Братя Знаменски”) в проливния дъжд Светлана с 1:59.5 е далеч от първите и не може да намери място в „сборная” за игрите в Москва…..

След приключване на спортната си кариера Стиркина (завършила педагогика още в началото на 70-те години), се захваща с треньорство. Най-именитата й въпитаница е двойната олимпийска шампионка от Игрите в Атланта 1996 г. (800 м и 1500 м) Светлана Мастеркова.