Съперничка на Донкова и Загорчева – с кръгла годишнина
Глория Зиберт – на 60!
Една от най-елегантните и „ефективни” европейски хърделистки от края на миналия век – Глория Зиберт от бившата ГДР, днес навършва кръгла годишнина – 60! През годините на господство на българските препятственички Зиберт оставаше винаги след тях на най-големите състезания, но все пак бе достойна конкурентка на нашите атлетки…
Родена на 13 януари 1964 г. в Ортранд, северно от Дрезден, през 1981 г. Глория Коварик (това е моминското й име) е едва 17-годишна, а вече има в джоба си сребърен медал на 100 м преп. от европейското първенство за девойки в Утрехт (13.27), само на седем стотни след съотборницата си Катрин Бьоме. За съжаление следващата 1982-ра не е така успешна за Глория и през целия състезателен сезон тя лекува травми… По това време тя се омъжва за колоездача-спринтьор Детлеф Уйбел (той по-късно ще стане старши треньор на националния мъжки отбор на ГДР). В годината на първото световно първенство в Хелзинки (1983) Уйбел все още е в сянката на Бетине Герц-Ян и Керстин Клаус-Кнабе, но поставя нов рекорд на ГДР за девойки – 13.00 сек. на състезанията в Карл-Маркс-Щад (днес Кемниц)….
Едва 20-годишна, през 1984 г. Глория за първи път в кариерата си „слиза” под 13-те секунди – 12.79 сек. През следващата 1985-та застоят в постиженията й е необясним – само 13.12 сек., а през 1986-та с 12.91 тя пак е извън „тройката” на ГДР – Корнелия Ошкенат, Хайке Тееле-Терпе и Керстин Клаус-Кнабе……
Междувременно Глория се развежда с Детлеф Уйбел и през есента на 1987 г. се омъжва за високия скачач Карстен Зиберт (2.25 м) , от когото има доведен син Себастиан, сребърен медалист на 110 м преп. от ЕП за юноши през 2001 г. в Гросето.

Заедно с несменяемия си треньор Зигфрид Елле Глория упорито търси нов подход в методиката на тренировките и онзи качествен скок в постиженията, който всички очакват от красивата и елегантна спортистка!
Още през зимата на 1987 г. Глория Уйбел смайва всички с главоломния си прогрес. През сезона под покрив тя пет (!) пъти „слиза” под осемте секунди на 60 м преп. (7.85 сек.). А на европейското в зала в Лиевен със 7.89 сек. Глория (втора) „разделя” българките в разпределението на медалите – шампионката Донкова е със 7.79, а „бронзовата” Загорчева – със 7.92 сек. През лятото Зиберт регистрира цели 18 бягания под 13-те секунди. На шампионата на ГДР в Потсдам на 20 август тя най-сетне надвива, макар и само с една стотна, над Корнелия Ошкенат (12.55 срещу 12.56). Пет дни по-късно, на стадион „Фридрих Ян” в Източен Берлин Ошкенат (12.28) и Уйбел (12.37) при попътен вятър (+2.7) „хвърлят ръкавицата” на Донкова и Загорчева. Всички с нетърпение очакват световния шампионат в Рим.

На „Стадио Олимпико” Загорчева е световна шампионка (12.34), следвана от Глория Уйбел (12.44), Корнелия Ошкенат (12.46) и контузената Донкова (12.49).
Глория Уйбел-Зиберт започва много силно и олимпийската 1988-ма. Тя е подобрила значително „линейната” си скорост(7.24 на 60 м). Още на 05 февруари в Зинделфинген (ФРГ) тя почти докосва световния рекорд (7.73) на 60 м преп. на сънародничката си Ошкенат – 7.76 сек., изпреварвайки Гинка Загорчева с четири стотни (7.80). На шампионата на ГДР в зала „Динамо” в Берлин само за 1 час и 45 минути Ошкенат и Зиберт на четири пъти „поправят” световния рекорд на 50 м преп. – Зиберт 6.69, Ошкенат 6.68, Зиберт 6.67 сек. и накрая Ошкенат 6.58. За „зимното” европейско в Будапеща обаче заминава само Ошкенат и печели „златото”.
Летният сезон 1988 за Глория е естествено интензивен и динамичен. Още през юни на мемориала „Знаменски” в Ленинград (Санкт Петербург) в серията тя дава 12.48, а на финала отстъпва на съветската хърделистка Наталия Григориева само с две стотни (12.50 срещу 12.48)….
На Олимпиадата в Сеул в края на септември 1988-ма Зиберт пристига във върхова форма. След 12.65, 12.74 и 12.60 съответно в серията, четвъртфинала и полуфинала, Глория застава на финала отляво на световната рекордьорка Йорданка Донкова. Българката е недостижима – победа и олимпийска титла с рекорд на Игрите (12.38), а за Зиберт остава среброто с 12.61 сек.

След отсъствие от пистата през 1989 г., Глория се завръща на стадиона през 1990-та и още на 17 юни в Карл-Маркс-Щад (Кемниц) „сваля” резултата си до 12.65 сек. На европейския шампионат в Сплит (Хърватия) в края на август обаче Зиберт не е конкурентноспособна на французойката Моник Еванж-Епе и с 12.92 сек. финишира втора и със сребро (12.79 за Еванж-Епе)…..
Глория Зиберт постепенно „излиза” от кръга на фаворитките на 100 м преп. (13.16 през 1991 г.), а олимпийската 1992 г. (състезаваща се вече за обединена Германия) е последната в спортната кариера на талантливата и технична хърделистка…..

През 11-те си години в елита на препятствените бягания Глория Коварик-Уийбел-Зиберт е „слизала” цели 81 пъти под 13-те секунди на 100 м преп. В добавка тя има записан и твърде авторитетен резултат на 400 м преп. – 56.24 сек.
Снимки: Imago images
