Кръгла годишнина на рекордорка в скока на дължина

Русенката Силвия Монева – на два пъти по 30

Днес първата българка, преминала седемте метра в скока на дължина – Силвия Христова-Монева, има кръгла годишнина…..

Родена на 22 август 1965 г., Силвия Христова попада в спортното училище на Русе при вездесъщия Георги Драганов. Още на 16 години тя вече е шампионка на България на 100 м преп. бягане (0.76 м височина на препятствията) с 14.44 сек. Това се случва на 05 август 1981 г. на стадион „Васил Левски” в София. Само четири стотни разделят медалистките: Христова 14.44, Паулита Георгиева (ЛС) 14.46, Теменужка Вълканова (ЖСК Спартак Вн) 14.48.

По това време спортното училище Силвия е в един клас с бъдещия олимпийски шампион Христо Марков (17.92 на троен скок), с Даниел Петков (7.73 на скок дължина), с Радослав Обретенчев (7.77 на скок дължина)….. През 1982 г. с Драганов двамата се „прехвърлят” към спринта, но нещата не потъргват толкова бързо, колкото им се иска.

През зимата на 1983 г. Силвия е шампионка на 60 м в зала в Ямбол (7.90), после през лятото е шампионка и на 100 м (12.00). На три пъти националната ни гарнитура в щафетата 4х100 м в състав Силвия Христова, Петя Параскова, Малинка Гирова и Диана Йовчева подобрява националния рекорд – 45.73, 45.56 (на Балканиадата в Букурещ) и 45.35 (на турнира „Дружба” в Ленинград). Обаче в крайна сметка квартетът НЕ Е ПРЕДПОЧЕТЕН за европейското в Швехат (Австрия). Междувременно група млади русенци заминават за турнир в Рига, Латвия. Христова е записана и на ….. скок дължина. Тази първа „проба” завършва повече от успешно – второ място със съвсем нелошите 6.29 м.

През есента на 1983 г.Силвия се прехвърля в групата на амбизиозния Чавдар Чендов. В олимпийската 1984 г. тя бележи видим прогрес – 6.64 м и надежди за още по-осезаемо развитие.

Може би най-успешната в спортно отношение за Силвия Христова е 1985 г.. Още през юни тя е победителка на срещата ФРГ – България в Хайденхайм (6.55 м), а само два дни по-късно – на големия турнир „Квеле” в градчето Фюрт отново е първа с 6.64 м (+3.7). На шампионата на България Силвия си прави лично (6.76 м) и балканската й титла (с 6.71) в Стара Загора идва като закономерно продължение…. На финала за Купата на Европа в Москва Христова е трета след първите три опита (6.51 и 6.62). Но в последния кръг Сабине Браун (ФРГ) с 6.71 м излиза на третото място, а полякинята Качмарек с 6.62 м ( и 6.58) също се класира пред Силвия….

В края на август и началото на септември в японския град Кобе се провежда поредната Универсиада. Христова има тежката задача да участва едновременно на скока на дължина и с щафетата 4х100 м (тя е селектирана за щафетата заради силния си резултат на 100 м – 11.69 сек.). Силвия прави първия си опит за подсигуряване (6.62 м) и веднага след това трябва да заеме мястото си на първия пост на щафетата. Българската четворка в състав Силвия Христова, Анелия Нунева, Пепа Павлова и Гинка Загорчева завършва с бронзови медали (43.57), а Силвия се завръща в сектора за дълъг скок за да затвърди второто си място, само след Ирина Валюкевич (СССР) 7.04 м.

През зимата на 1986 г. част от националния отбор е на тренировъчен лагер в Добрич. На 1-ви февруари е организирано контролно състезание и Силвия (вече Монева) записва 6.61 м – нов български рекорд в зала. Този резултат престоява на върха само …. няколко часа. В същия ден в София Людмила Нинова прибавя 1 см към постижението на Монева – 6.62 м…..

Съперничеството между Монева и Нинова продължава и през лятото (ще продължи и през следващите две години). Паметен остава 3-ти август 1986 г. БФЛА организира интересно състезание „Бели-червени” и Силвия е в отбора на „белите”. Тя започва припряно – след един конфузен опит (Силвия само отскача – 5.14 м) последват четири (!) поредни фаула. Монева търси точния разбег и ….. го намира едва в последния си скок – 7.00 м (-0.58). По-късно старши съдията Стефан Ленков ще сподели: „Опитът беше дори към 7.01 м, но аз все пак исках да бъда съвсем точен!”

На европейското в Щутгарт в края на август и трите българки (Нинова, Монева и София Божанова) се класират за финала. Самият финал преминава при студено време и подгизнала от дъжда писта. Силвия остава едва шеста с 6.61 м в крайното класиране.

Инерцията на високите резултати продължава и през 1987 г. – 6.84 м и десето място на световния шампионат в Рим.

Олимпийската 1988 г. започва повече от добре за Монева – три поредни рекорда на България в зала – 6.73, 6.81 и 6.85 г. На европейското в зала в Будапеща Силвия има проблеми със засилването и остава едва седма……  Дългият летен сезон преминава на приливи и отливи. Четири атлетки имат претенции за място в атлетическия ни отбор за Олимпиадата в Сеул – Людмила Нинова (6.85), Силвия Монева (6.85), Цецка Кънчева (6.78) и София Божанова (6.72). Нормативът от 6.85 по решение на треньорския съвет трябва да бъде потвърден в цели …. пет състезания. Никоя от посочените по-горе не успява да отговори на изискванията. За капак републиканското е в началото на септември (20 дни преди Сеул). В програмата даже е включена и квалификация (по подобие на самата Олимпиада. Нинова и Монева вече са контузени, а шампионка в края на краищата (с 6.60 м) е Цецка Кънчева…… Така за Игрите в Сеул България е без представителка в скока на дължина……

След 1988 г. Силвия забременява и ражда сина си. После с Чендов опитват отново да се завърнат на стадиона, но скоро става ясно, че това е невъзможно.

През годините Монева остава някак си далеч от любимия спорт, но съвсем не е забравена – местните телевизии нерядко я търсят за интервюта……

След Силвия Монева и Людмила Нинова (представляваща Австрия) също преминава седемте метра (7.09 м от 1994 г.). Нинова има в актива си пет състезания над седемте метра. А ние очакваме съвсем скоро и младата пловдивчанка Пламена Миткова (която е само на 3 см от „гросмайсторката” граница – 6.97 м) да премине седемте метра.