КРЪГЛА ГОДИШНИНА ЗА ГОЛЯМ УЧЕН, ПЕДАГОГ и СПОРТИСТ
Проф. МИХАИЛ БЪЧВАРОВ ДНЕС БИ НАВЪРШИЛ КРЪГЛИ 90 ГОДИНИ
Колко много може да се пише и говори за Михаил Бъчваров – това малцина биха могли да определят с голяма точност. Тези, които го познават по-отблизо, винаги ще намерят да допълнят нещо, да доуточнят, да коригират. Без преувеличение за него и една книга би била недостатъчна. Все пак най-запомнящото се остава, дори на пръв поглед да изглежда незначително…..
През далечната 1949 г. на едно ученическо първенство в Ямбол на пистата за старт на 60 м рамо до рамо застават две 14-годишни момчета. И докато 180-сантиметровото еврейче отдясно е забелязано от публиката, дребничкият му съперник отляво не вдъхва кой знае какви надежди. Михаил Бъчваров обича да опровергава „експертите” и да отговаря подобаващо на предизвикателствата. И когато всички очакват дългучът да победи убедително, Мишо изпреварва всички и като пресича 60-ия метър първи …. под финалната лента. Но атлетиката съвсем не го е спечелила. Младият момък тича с голямо настървение подир топката и е включен без колебание в аматьорския отбор на новосформирания „ДНА – Ямбол”. Михаил ще продължи още дълго да носи „две дини под една мишница” и дори през 1960 г. ще играе в дублиращия футболен отбор на Левски не с кого да е, а със самия Гунди.
А как се запалва за атлетиката? Всички знаем как един ден намира в гардероба едни „случайно” забравени шпайкове на 9 години по-големия си брат Димчо Бъчваров. Нахлузва ги на краката си, опитва да потича малко с тях и му харесва. Харесва му достатъчно, за да се запали и да се хвърли усърден в тренировките. „Успехите не дойдоха веднага. Първата ми голяма победа на 100 м (с 11.3) дойде едва през 1953 г. след цели 9 години упорити тренировки. Не изоставях учението (бях винаги отличник), пък и в ямболската гимназия бях капитан на отборите по футбол и баскетбол. После в София постъпих в Полувисшия институт по съобщенията, а като го завърших, записах и тогавашния ВИФ”.
През спомената вече 1953 г. Бъчваров участва с националния юношески отбор на срещата България-Румъния. Оттогава му е и първият рекорд – на 200 м (23.2 сек.). Впрочем в дългата си спортна кариера Михаил Бъчваров е направил 28 поправки на българските рекорди в различни дисциплини – 100 м, 200 м, 200 м пр., 400 м с преп. и в щафетата 4х100 м. 
През 1955 г. идва и първият му рекорд за мъже с щафетата 4х100 м, а във Варшава вече е трети на 100 м на Световния Младежки фестивал. През 1956-а за пръв път дръзва да се опълчи на най-бързия у нас (тогава) Ангел Колев. И дори до 30-я метър му води. Но от прекомерно напрежение разтяга мускул и завършва след Колев (10.6 срещу 10.5). През 1957 година идва първата двойна победа (на 100 и 200 м) на Балканиадата в Атина. Бъчваров повтаря този дубъл през 1958 в София и през 1960 г. в Атина). От 1957-ма са и първите му два национални рекорда – първо на 200 м 21.4 (26 май), после и на 100 м 10.4 (06 юли). През 1958-ма на европейското в Стокхолм Михаил пристига пренавит и не така свеж. На полуфинала се бори с чеха Йеничек и само стотни не му позволяват да се класира за финала. Връщайки се в България, Бъчваров иска да захвърли всичко и повече от 2 седмици не поглежда към стадиона. През това време се занимава за разтуха само с плуване, много плуване в къпалнята „Република” (сега „Мария Луиза”). Все пак честта на дружеството (в случая „Левски”) трябва да се защитава и Бъчваров печели цели 4 титли на националното първенство – на 100, 200, 400 м и в щафетата 4х400 м.
На международния шампионат на в.”Народна младеж” през май 1959 г. на 100 м Михаил Бъчаров побеждава не кого да е, а един от най-титулуваните спринтьори в края на 50-е, чернокожия французин Анри Сейе и постига респектиращото 10.3 (което остава в челната десятка на европейската ранглиста за 1959 г.). 
Месец по-късно на мемориала „Кусочински” във Варшава Михаил Бъчваров застава срещу повечето класни европейски спринтьори – Анри Делкур, Ливио Берути, втория по сила германец Манфред Гермар, шведът Бьорн Малроос, британецът Питър Радфорд. Само час преди старта на 100 м ливналият дъжд прави кортовата писта разкаляна и опасна за спринтьорите. Всичко е плувнало във вода, ограничителните линии са изтрити и се налага коридорите да се маркират с брезентови ленти. Мишо печели старта и със „зъби и нокти” успява да удържи крехката си преднина. Победа над всички! На 200 м застава отново срещу италианеца Ливио Берути, който само преди месец е постигнал европейски рекорд на 200 м (20.8 сек.). (нека припомним, че през 1960 г. в Рим Берути става олимпийски шампион на 200 м). И така Ливио трябва да положи върховни усилия, за да надделее на Мишо само с 1 десета (20.9 срещу 21.0). Тези 21.0 секунди просъществуват като български рекорд цели 9 години – до 1968 г.!
Съдбата отново поставя на изпитание Мишо през олимпийската 1960 г. Буквално седмици преди да замине, тежка вирусна инфекция помита всякакви шансове. Бъчваров моли ръководството на БСФС да го освободи от участие в Рим, докато други дават мило и драго само за да заминат (та само самолетният билет до Рим струва 1500 долара). А и един самозван лечител в София лекува Мишо със….сулфатиацол. В италианската столица Мишо пристига вече достатъчно изцеден и немощен. Като капак на всичко идва и жестокият абцес на зъба му и в серията на 100 м Бъчваров не може да направи нищо повече от едни 11.0 сек. Мишо отново отправя молба да не бяга на 200 м, но …..почти му заповядват да бяга и 200 м и там отново го постига неудача.
Балканиадата в Атина е в края на септември. Мишо почти не тренира, но отново му е поставено партийно поръчение – никакво връщане без балкански титли на 100 и 200 м. В гръцката столица атлетите се състезават на античния стадион „Авероф”, където са конструирани много дълги прави и съвсем къси и много остри виражи. Което налага бягането на 200 м да започва от началото на втория завой, да продължава по цялата дълга финална права (над 140 м) и финалът да бъде разположен по средата на първия завой. Гъркът и югославянинът водят люта битка и се устремяват гърди до гърди към края на правата, където мислят, че финалната линия. Мишо този път се е ориентирал по-правилно от съперниците и продължава на пълни обороти по завоя след правата. „Това бяха и двете ми, ако мога така да ги нарека, НАЙ-СМЕШНИ ПОБЕДИ”. На 100 м тогава за първи път в живота си направих фалстарт. Но така се бях изчерпал след Олимпиадата, че дни преди това не можех да мръдна от мускулна треска. Дида Йоргова и Танчето Славков час по час направо ме щипеха по краката, за да се уверят, че чувствам краката си. Тогава реших да експериментирам и започнах загрявката повече от 2 часа и половина преди старта. Исках да се абстрахирам от мускулната треска и донякъде успях.”.
Само три (!) дни след като се прибира в София от Балканиадата, брат му Димчо решава да експериментира нова дисциплина!!! 
(Мишо е опитвал няколко пъти 200 м с преп., при това със завидни резултати – 24.3 сек.! Баткото (с изключително опитното си око) е съзрял чудесния ритъм на бягане на брат си. Нека да опитат…. 400 м с преп. На 4 октомври на стадион „Васил Левски” Михаил Бъчваров в рамките на….шест часа и половина на два пъти подобрява българския рекорд на 400 м с препятствия – първо сутринта в 10.30 часа 53.5, после следобяд в 17 часа сваля шест десети – 52.9 секунди…Няма аналог на подобно събитие в българските атлетически анали…..
Домакинството на Универсиада’61 е възложено на София и Мишо Бъчваров няма никакво право да се предава. „Всъщност никога не съм се предавал, винаги съм се борил докрай, независимо от обстоятелствата. Невинаги съм побеждавал, но от всяка битка на пистата съм излизал с достойно изправена глава, пораженството никога не ми е било присъщо!” През зимата на 61-ва досадно чревно заболяване го поваля на легло. Брат му (и треньор) Димчо неотлъчно е до постелята, а лекарите не дават надежди за оздравяване. Все пак волята на Мишо е по-силна. На 01 април отново стъпва на пистата, а в края на май на шампионата на в.”Народна младеж” (или само 50 дни по-късно) Бъчваров е първенец на 100 м – още една победа на духа и волята. Обаче не му било писано да се отърве от бедите. През един горещ августовски следобед (буквално два седмици преди началото на Универсиадата) Мишо пере екипа си на чешмата и му става толкова горещо, че решава да потопи главата си под ледената водна струя. Естествено това не остава безнаказано. 
Дни наред го връхлита жестока треска, а в най-голямата жега носи сако и пуловер и дори моли пътниците в тролея да затворят прозорците – толкова силно се е простудил. От обилното изпотяване (заради треската) Мишо получава силна дехидратация и цялата подготовка за най-важното спортно събитие е почти провалена. Все пак Мишо се класира на финала на 100 м и там му се пада да бяга в 6-и коридор (европейският рекордьор на скок дължина Тер-Ованесян е в първа). Цялата тактика на Бъчваров е да следи кубинския „вихър” Енрике Фигерола. „С цялото си съзнание, с цялата си воля се стремях да не изостана на Фигерола на първите 30 метра.” За съжаление отново го постига малшанс. Мишо разтяга мускул, Тер-Ованесян също се контузва и двамата не завършват бягането.
Бъчваров поддържа спринтьорско ниво още няколко години, даже се опитва да покрие норматив за Олимпиадата в Токио’64. Две години по-рано (на европейското в Белград през 1962-а) на полуфинала на 100 м заедно с Берути и Радфорд (и тримата с по 10.5) не успяват да се класират за финала.
Последната му година като състезател е 1967 г. и тогава за сетен път (вече 32 годишен) Мишо пробягва 100-те м за 10.4 сек.
Михаил Бъчваров решава да се захване с треньорска дейност. С натрупания опит и знания като състезател той няма как да не създаде свои следовници. Ето какво споделя по повод 70-годишнината си проф. Бъчваров: „Особено предизвикателство за мен бе да връщам за големия спорт така наречените „безперспективни” състезатели. Трендафил Терзийски и Георги Ганчев постигнаха по 20.9 сек. на 200 м (български рекорд) под мое ръководство. След като ме принудиха да си подам молба за напускане (за да не ме уволнят дисциплинарно) във ВИФ, отидох да работя в ВМГИ и там създадох конкурентен отбор, който бе страшилище за всички студентски дружества. При мен тренираше и Петър Кятовски (състезател, готов да „слезе” дори до 1:46.0 мин. на 800 м), но той така и не успял да реализира потенциала си. Кятовски на една тренировка направи две направо зашеметяващи отсечки на 600 м (1:16.4 и 1:16.8 през 200 м). При мен се подготвяше и Иван Иванов (Конфуций), който постави и първите български рекорди на 800 м в зала… 
След уволняването му от казармата взех при себе си Тома Томов (довел българския рекорд до 48.48 сек.). Смело мога да твърдя, че той бе в състояние да стане първият българин, „слязъл” по 48 сек. на 400 м с преп. При мен беше и рекордьорът на 400 м Момчил Харизанов (45.60 и 46.66 в зала) спчелил сребърен медал на ЕП в зала в Лиевен 1987 г. По-късно към групата се присъедини и европейският шампион за юноши Красимир Демирев (49.48 на 400 м пр. и 46.34 на 400 м). Със само една тренировка дневно (и общо три на седмица) Томов постави първия си рекорд на 400 м с пр. през 1982 г. (49.74). Състезателите ми никога не правеха отсечки, по-дълги от 600 м, но редовно показваха резултати около 1:50 мин. на 800 м. „(Михаил Бъчваров има общо над 100 национални рекорда с възпитаниците си в различните атлетически дисциплини. Под негово ръководство 12 атлети са станали майстори на спорта, 123-ма са завоювали шампионски титли на България и седмина са поставяли национални рекроди).
Проф. Бъчваров споделя и болката си относно кариерата на големия ни талант Николай Антонов: „Искрено съжалявам обаче за Николай Антонов (да ме прости колегата Янко Братанов – при него Таланта стана световен шампион на 200 м в зала). Люшкането от многобоя през 200-те метра към скока на дължина като че разпиляха Николай. А може би щяхме имаме световен шампион на открито на 400 м с резултат в рамките на 44.20-44.40. Пък ако беше опитал и 400 м с препятствия, Кольо може би щеше да се „доближи” и до 47 секунди!!!”
През 1994-а година българският национален отбор по футбол се класира четвърти на СП по футбол в САЩ. Кондиционен треньор на тима тогава е проф. Михаил Бъчваров. Димитър Пенев му се доверява изцяло. Сред „звездните играчи” има съпротива и ропот, но Пенев е непреклонен – каквото каже Бъчваров, това ще се прави. Българските журналисти хихикат и прокобят злобно в очакване на поредния провал. Колегите им от западната преса обаче се крият в храстите и щракат ли, щракат с камерите и апаратите. „Реших да дам пълна свобода на футболистите след тежката загуба от Нигерия. 
Трябваше им преди всичко психическо възстановяване в извънредно нажежената обстановка. Сутрин леки кросчета, скрити от всички досадници, следобед – малко волейбол. И свобода, свобода всеки да прави нещото, което сметне, че ще го възстанови най-добре. Моята тактика се оказа доста по-удачна от съветите на всезнайковците.” Без излишно преувеличение може да се каже, че дял за успеха на футболното СП’94 несъмнено има и проф. Бъчваров.
И за миг проф. Бъчваров не остава спокоен и бездеен. „Имах трудно детство. С брат ми доц. Димчо Бъчваров загубихме рано баща си. Но бяхме възпитани от майка си Яна на труд и уважение към по-големите, на чувство за отговорност и ясното съзнание, че нищо не идва даром и всичко се постига с много труд. Девизът ми, простичък и дори за някои банален, винаги е бил;”Труд, труд труд! Учение, учение, учение! Пробвай, пробвай, пробвай!” Никога не се страхувам от неизвестното, всичко ново и непознато ме предизвиква и амбицира да открия тайните му!” В свободните си от научна дейност дни се занимавам с най-обикновени човешки дела. Зидал съм и измазвал къщи, правил съм на приятелите ВиК и ел.инсталации в домовете им. И за миг не мога да спра и да се отпусна. Такава ми е натурата по наследство – движение, труд, действие и нито секунда покой!”.
Дълго може да се пише и за научната дейност на проф. Бъчваров. Цели 14 години той е зам.директор на Центъра за научно-приложна дейност. Трудно изброими са и множеството научни трудове, чийто автор е М.Бъчваров. Той създава 15 лаборатории и ред апаратурни методики за научно-приложно подпомагане подготовката на национални и олимпийски отбори. Съдейства и за създаването на повече от 10 окръжни научно-приложни центъра в областта на спорта . Написал е повече от двадесет научно-методични книги. Негова е първата в света по рода си книга „Спортология”, израз на пионерската му дейност в областта на създадената от него единна наука за спорта, както и първия “Речник по спортология” за всички спортни специалисти. Бъчваров може да се похвали, че под негово ръководство защитават докторантури повече от 13 специалиста – между тях доц.Д.Хлебаров, проф. А.Славчев, проф. Ю.Карабиберов, проф.М.Гъдев, доц.В.Гигова, доц. В.Гаврилов, доц.Г.Йовчев, проф.Й.Иванов(МГУ)-София, международен съдия по футбол), доц. В.Фильов и др.
На конгреса на европейските треньори по лека атлетика, проведен в София, проф. Бъчваров чете пред аудиторията своят труд „Спортологични основи на адаптацията в тренировката на атлета”, който се посреща с интерес. Издава книгата “Бегова, скокова и силова издръжливост” в съавторство с проф.П.Бонов, В.Фильов и доц. Е.Николова. Едновременно с това чете лекции по спортология в НСА, ПУ “Пайсий Хелендарски” и ВТУ “Св.Св Кирил и Методи”. За първи път във висшите училища у нас и зад граница (с решение на академичния съвет на МГУ “Св.Иван Рилски” – София), неговият докторант проф.Й.Иванов започва да чете пък свободно избираем предмет “Спортология и интелект”.
Най-голяма е радостта на Бъчваров от защитената през 1987 година голяма докторска дисертация “Теоретични и приложни основи на специализираното разнообразие в спорта”. По нейната методология са защитени три малки доктората от негови колеги, а най-кратко той определя същността на теорията си – “като път за спортни върхове без допинг”. Сам признава, че е изключително слаб и неинформиран в областта на забранените стимуланти, и искрено съжалява, че потенциалните, практически възможности на теорията му не се използват днес в тренировката на българските атлети.
Освен научен ум и академични знания Михаил Бъчваров има и лирична и поетична душа. През 2000 година издава спортната си стихосбирка “Смесици”, а през 2004 година заедно с брат си доц.Димчо Бъчваров издават втора стихосбирка от избрани творби. Мишо има публикувани и 9 разказа, един от които – „Маргаритката” – печели 3-о място на национален анонимен конкурс за разкази.
Цели 17 години (от 1971 до 1987 год.) Бъчваров води спортно-забавното телевизионно детско предаване “Бързи, смели, сръчни”. 
И днес много от хората го знаят като Бате Мишо, а не като изтъкнат спринтьор, треньор, преподавател и учен. Малчуганите лудееха по това предаване, а ние определено можем да твърдим, че неговата липса на екрана днес е един пропуск със социални, спортни и културни измерения
Михаил Бъчваров е отказвал много престижни длъжности (заведущ отдел “Физкултурен” на в. “Народна младеж”, перспектива да заеме ръководен пост в БСФС след завършване на аспирантура в Москва, възможност за председател на ФД “Академик” и др.). Така става и с предложението да стане Министър на спорта в правителството на Любен Беров, което той отказва след големия успех на българския футбол в САЩ-94 с цел да запази творческата си свобода. Творческата свобода е неговата същност.
През тази 1994 година проф.М.Бъчваров става кондиционен треньор и програмист по проблемите на натоварването, препоръчан на Д.Пенев от д-р Д.Гевренов. Стратегът Д.Пенев изцяло му се доверява, като го кара да подготви три варианта на подготовка, от които той избира един. Първенството не тръгва добре. Някои млади български журналисти хихикат и иронизират професора като Бате Мишо след загубата от Нигерия, но по-късно трябва да млъкнат като вода ненапита. Големият футболен специалист – италианецът Трапатони възкликва – “Няма отбор с по-добра физическа кондиция от българския отбор!”. Стига се до там, че колеги от западната преса се крият в храстите, щракат с камери и апарати да узнаят нещо за текущата подготовка на стремително вървящия нагоре български отбор. Който между впрочем бе по спрян по “подходящ начин” ….
Бъчваров внася три важни момента в подготовката на отбора – нов подход за специфична скоростно-силова подготовка с акцент върху специфичната силова издръжливост, степенуване на игровата подготовка по интензивност и адекватни психо-физически упражнения и методи според отражението на турнирните мачове върху футболистите. Не случайно на стари години той завършва специалност “Футбол” по индивидуален план като настоява да бъде изпитван като обикновен студент. Днес той чете лекции по интегрална физическа подготовка в лицензираната школа за треньори на БФС, ръководена от проф. А.Шишков.
Нека задължително отбележим и броя на титлите и рекордите на проф Бъчваров. Четири рекорда на 100 м, четири на 200 м, два на 400 м с препятствия и осем с националните квартети на 4 по 100 м. От Балканиадите (при деветте му участия) Михаил Бъчваров има 8 златни, два сребърни и един бронзов медал. А шампионските му титли в българските първенства са общо 10 – по четири на 100 и на 200 м и по една в щафетите 4х100 и 4х400 м.
Младолик и винаги деен, Михаил Бъчваров не познаваше отдих. След като постепенно се отдръпна от спортната наука, той прекарваше времето си повече на вилата в покрайнините на София. Неговият син Боян Бъчваров не успя да достигне успехите му, макар да пробяга 100-е метра за 10.48 сек.през 1983 г. И както изглеждаше на не повече от 50, с неизменната усмивка и припряност, така внезапно на 07 юли 2009 година Михаил Бъчваров получи сърдечен удар и ни напусна завинаги.
Проф. Михаил Бъчваров отдаде сили и енергия през по-голямата част от активния си съзнателен живот на леката атлетика, по-късно и на футбола. И винаги остава пример за подражание у тези, които го познаваха. Пример с неукротимия си дух и всеотдайност – в името на спорта.
Снимки: Личен архив на проф. Апостол Славчев
