Кръгла годишнина на проф. Кирил Аладжов, докотор на педагогическите науки

Кирил Аладжов – на 80!

Днес, 25 август 2025 г., един от корифеите на кондиционната подготовка – не само в България, но и в чужбина, професор Кирил Аладжов навършва 80 години!

Роден в сърцето на София, на улица „Бузлуджа”, Кирил е третият (от общо четирима) синове на семейство Аладжови. Братята му също са активни спортисти – Емил (най-големият) е лекоатлет (троен скок), Боян е плувец. Най-малкият – Стефан е футболист (национален състезател в продължение на 14 години, участник на СП в Мексико 1970 и твърд титуляр на „Спартак” и „Левски-Спартак”). Чичото на Кирил – Иван Аладжов – е заместник-министър на съобщенията и председател на ФК „Левски”….

Кирил расте здрав и буен и още на 10 години се захваща да тренира борба класически стил в „Спартак” София. Треньорът Любен Брусев трябва да направи така, че Кирил трябва да стане тежък 45 кг (в най-леката категория), а на Аладжов не му стигат …. 2 кг. Оттогава са и първите му медали и победи в спорта – четири пъти шампион на София (за юноши и младежи), два пъти републикански шампион за младежи!

При отбиването на военната служба Аладжов служи в Самоков в ракетно поделение. Впоследствие го преместват в АШВСМ „Чавдар”. Там участва на общовойскови състезания и е първи в своята категория в борбата, а паралелно участва и в леката атлетика – първи на скок дължина. По време на едно състезание Кирил получава тежка травма (изважда си рамото) и това е причината той окончателно да скъса с борбата……

Тук е мястото да се отбележи, че едва ли е имало друг спортист в България, който на късната възраст (за спорта) 20 години, да се преквалифицира и да започне да практикува съвършено различен вид спорт, и то лека атлетика!

Брат му Емил го насърчава да продължи с леката атлетика (1965-1966) и Кирил започва да се подготвя за тройния скок при всепризнатия специалист доц. Тодор Кънчев. Аладжов много добре си спомня и първия си медал в атлетиката. На общостудентските игри през пролетта на 1967 г. той е със сребърен медал на тройния скок (14.73 м), само след близкия си приятел Васил Бисеров.

В края на 60-те фодини на миналия век е включен и разширените национални гарнитури. Това му дава възможност да посещава лагерите на националните отбори и дестинациите на най-добрите минават през Пловдив (хотел „Марица”), „Спорт палас” във Варна и „Цар Самуил” в Петрич. Аладжов никога няма да забрави лагера в Пловдив (юни 1973), когато (заедно с Георги Стойковски и Васил Бисеров) се среща очи в очи с най-добрите съветски атлети на тройния скок Виктор Санеев, Николай Дудкин и Виталий Куркевич (водени от вездесъщия Витолд Креер). Това е годината след Мюнхенската Олимпиадата, където Санеев за втори път става олимпийски шампион на троен скок в Мюнхен. А през октомври на същата 1972-ра поставя и последния си световен рекорд от 17.44 м. По време на многобройните тренировъчни лагери Аладжов се е срещал и с европейския шампион Йорг Дремел (ГДР) (17.31 м), както и с поляка Южеф Шмидт (първият атлет в света, преминал 17-те метра)….. Заедно с доц. Кънчев Аладжов с голям ентусиазъм хъс е „попивал” всичко, което може да е научи от съветските, германските и полските специалисти в тройния скок. Впечатлява го най-вече скоростно-силовата подготовка на големите, изключително интензивната работа за изграждане на здрави, пъргави и еластични глезени…. По това време Аладжов заедно с Васил Бисеров тренират и в Парка на свободата (Борисовата градина) и даже си правят пътека за засилване, подравняват я с подръчни средства, посипват я с пясък и даже поставят в края й дъска за отскачане. Кирил никога не се е колебал да потърси помощ и съвети от признатите ни по това време треньори Любен Гургушинов и Додю Патарински.

Кирил добре помни и първия път, когато прескача 15-ия метър – на 22 май 1971 г. в София (15.17 м). През същата тази 1971-ва му се ражда по-големят син – Атанас – национален състезател на 400 м, медалист от юношеските шампионати в зала. Атанас Аладжов в момента живее и работи в Нидерландия и се слави като уважаван и много търсен IT специалист.

По това време Кирил Аладжов преминава в ДФС Славия. През 1973 г. на новата тартанова писта на стадион „Васил Левски” Аладжов е републикански шампион с 15.66 м и с това постижение води родната ранглиста за годината. Кирил е един от малкото атлети, които са участвали през годините и на кортова писта (шамот), и на битум, и на тартан. През юбилейната 1974 г. на IV-ата Републиканска Спартакиада Аладжов отново е шампион на България (15.58), а в края на август в Люблин (Полша) преминава за първи път (макар и вече на 29) и границата на 16 метра (16.02 м) (по това време тренира при Петър Райчев). Тогава това му отрежда третото място във вечната българска ранглиста – след Георги Стойковски (16.67) и Любен Гургушинов (16.14).

Аладжов продължава да се състезава чак до следващата Спартакиада (1979 г.), после започва работа като асистент-преподавател във ВИФ (сега НСА). Това продължава в периода 1980-1985 г. Много добре си спомня  Кирил срещата му тогава със световната рекордьорка Антоанета Тодорова-Селенска. По време на един час за занимания с хвърляне на малка топка Аладжов й предлага да я освободи. Но Антоанета настоява да присъства в часа и останалите й колеги се запознават лично от нея с тънкостите на техниката на хвърлянето на топка (идентични с тези на копието).

В периода 1986-1990 г. Кирил Аладжов е бил началник на леката атлетика в ДФС „Славия” с войнско звание „капитан”.

През зимата на 1986 г. лично старши треньорът на националния отбор мъже по волейбол Богдан Кючуков кани Аладжов за кондиционен треньор. Кирил е безкомрпомисен с големите мъжаги (високи над 2 метра) и скоро на лагера на Белмекен те всички подобряват значително физическите си качества. Нововъведението на Аладжов са наредени един до друг скринове до стената – 50 см, 60 см, 70 см, 80 см, 90 см, 100 см. Трябва да отскачаш и да се качваш последователно на всеки един от тях, и то за време. По-късно Аладжов прибавя към упражнението и носене на две медицински топки под мишниците за допълнително утежнение. На световното първенство по волейбол във Франция (Париж) „лъвовете” печелят бронзови медали, побеждавайки в „малкия финал” Бразилия с категоричното 3:0. Две години по-късно България е шеста на Олимпиадата в Сеул – пак при мъжете. Този път старши треньор е Тодор Пиперков. Любомир Ганев, Димо Тонев, Борислав Кьосев, Илиян Казийски, Петьо Драгиев, Пламен Христов мачкат в предварителните групи и в полуфинала, за да стигнат до шестото място. Всички те, въпреки високия си ръст, са достатъчно бързи, гъвкави и отскокливи – с помощта на Аладжов.

И досега проф. Аладжов с благодарност си спомня за Груйо Юруков, който доста време бе отговарящ за колективните спортове в БСФС. „Такъв ръководител и отговорник рядко е имало в историята на спорта ни – нито преди, нито след него!”

През 2003 г. Аладжов постъпва на работа в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград. „Това бяха най-силните академични години в кариерата ми. В ЮЗУ защитих дисертация за науната степен „Доктор на науките”. Там станах доцент и след това и професор. Още през 1983 г. бях защитил кандидатска дисертация в областта на развитието на физическите качества. През 2008 г. защитих докторска дисертация със същата тематика пред СНС и ми присъдиха званието „Доктор на педагогическите науки”. През 2009 г. Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет ми присъди научното звание „Професор” по научната степен „Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка”.

В периода 2004-2008 г. Аладжов е ръководител катедра „Кинезитерапия” към факултета по „Обществено здраве и спорт” на ЮЗУ „Неофит Рилски”. „Домакин на факултета тогава беше Иван Марков, състезател на скок дължина, който не жалеше сили и енергия в работата си. С изненада разбрах, че си е отишъл скоропостижно!”

„Моето верую и убеждение е било винаги, че леката атлетика е водеща в подготовката на всички елитни  спортисти от другите дисциплини, така че съм се стремял да подчинявам наученото при атлетическите тренировки и да го прилагам при всички останали спортове.”

През 1993 г. Аладжов е треньор по физическа подготовка на националния ни отбор жени по баскетбол. Европейското е в Перуджа (Италия). Нашите хубавици стигат до плейофите (първо в групата бием Полша, после в плейофа отнасяме Русия, макар и само с 2 точки). Е, за 5-6 място полякините ни го връщат. Това е и последното ни (за 32 години) класиране на финали на ЕП. Тогава Аладжов много си пасва със съдействието на старши треньора на баскетболистките Георги Димитров (шампион като активен играч на „Левски” с мъжете) довеждат момичетата до върхова форма точно в най-сюблимния момент

През 2000 г. Аладжов се захваща с физическата подготовка и на ФК „ЦСКА”. В екипа на “стратега” Димитър Пенев са Спас Джевизов и Сашо Станков. Но след време в клуба назначават  италианския специалист Енрико Катуци и… „Впоследствие установих, че Катуци си води човек от Апенините за кондиционната подготовка. Напуснах, защото не исках да бъда втори човек в тази дейност!”

С течение на годините Аладжов усувършенства знанията и уменията си чрез работа в съвършено различни видове спорт. „Водил съм физическа подготовка на състезатели (при това високо квалифицирани) на футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, бадминтон, тенис, хокей на лед…. занимавал съм се със спортисти от 12 (!) вида спорт. В един период работих в  баскетбола на „моя си клуб” Славия – тогава треньор там беше Тити Папазов. След „Славия” постъпих в баскетболния отбор на „Левски Тотел” с президент Ганелин Русенов”.

През 2002 г. Кирил Аладжов посещава (на собствени разноски) школата на ФК „Аякс” в Амстердам. В Нидерландия той се среща с главния физиолог на клуба, който в продължение на седем (!) дни го развежда из спортните съоръжения на един от най-великите фуболни клубове в историята. „Останах поразен от предоставените им условия за тренировки и възстановяване. Направи ми впечатление, че от 12 футболни игрища само 2 (!) са с изкуствена трева. Тревните площи бяха поддържани (а и сигурно и до ден-днешен са) в идеално състояние. Няма нищо случайно!”

В последните години проф. Кирил Аладжов е хоноруван преподавател по физическа подготовка (той не обича определението „кондиционна”) в НСА „Васил Левски”. Но никога не е отказал да помогне в изграждането на физическите качества на който и да е млад спортист – предимно състезател в колективните спортове.

От много години проф. Кирил Аладжов е и лектор в областта на спортната методика в НСА „Васил Левски”, СУ „Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Спортен колеж „Биофит”, както и в БФС, БФВ, БФБ. През различни периоди е работил с клубни отбори в Тунис (волейболният мъжки отбор на Тунис става с него шампион на Африка) и Франция (мъжкият волейболен отбор на „Поатие” е шампион на Франция). Поканен е и като специалист по физическа и лечебно-възстановителна подготовка в Баку към националния отбор по свободна борба на Азърбейджан – една от най-силните държави в този спорт в света! Често е канен на семинари и чете лекции в чуждестранни университети в Русия, Гърция и Тунис.

Проф. Кирил Аладжов е автор на над 150 научни публикации, 8 учебници, методични ръководства, както и четири монографии. Член е и на „Съюза на учените в България” (СУБ), както и на „Съюза на кинезитерапевтите”.

Аладжов вече е издал и 12 книги в областта на спортната методика и тренировъчния процес. Освен синовете си Атанас и Огнян (баскетболист), той има и дъщеря Валерия. И досега при всяка възможност поддържа формата си и на рекордите му на повдигане на щангата от лежанка могат да видят доста по-млади от него спортуващи!

Снимки: Личен архив на Аладжов